Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

28 юни 2012

Purple Patchouli, Tom Ford






лансиран 2007 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Floral Woody Musk




Ароматите


от частната лаборатория на Том Форд са като лакмус за Boho Rh на кръвта. Бохемският резус фактор е категория, с която бележа особен вид протеин на кръвните клетки, който не се унаследява доминантно-рецесивно. Проявяването на фактора започва около двайсет и петата или веднага след оформяне на предпочитанията в стила на обличане и поведение. Boho е най-общо наследник на хипи-движението от 60-те, но в турбулентен, съответстващ за второ хилядолетие вариант. Boho Rh се проявява на повърхността с тихо непокорство и кротко пренебрежение на модни трендове, които са менят като цитрусов одеколон в мартенско време. Съвременното Boho е излязло отдавна от буквалния контекст на бохем или бонвиван, който води весел и безгрижен живот. Днешното понятие се отнася както за небрежно вдигнатата коса на Сиена Милър, коженото елече и панталона-цигара на Кейт Мос, обувката на платформа с дебел ток или каубойския ботуш, така и за презрителното отношение на Шерлок Холмс към наложени норми.


Private Blend


е подобно предизвикване на установените еталони. Ароматите от серията се разграничават всячески от представата за парфюм - от ексцентричната цена до своенравния мирис вътре. Импонират на тези с положителен Boho Rh и реакцията помежду им се оцветява в ярко, наркотично пристрастие, докато за другите с отрицателен фактор е ендотермична - с отделяне на отрицателни емоции. С изключение на Azure Lime, останалите, които познавам от серията, приличат на чантите Campomaggi – автентично състарени до конячна мекота, хубаво патинирани или нелъскави. Вероятността някой, който харесва лустрото на Prada, да си купи Campomaggi e сравнително малка, колкото и изгледите за почитател на Armani Code (Georgio Armani) да си хареса нещо от Private Blend. Не става въпрос за проява на вкус или липсата на такъв в класическия смисъл. Просто Private Blend е за ексцентрици, на които им стои рязко откроеното - с уговорката, че рязко откроеното в случая не е неоново розова обувка върху фосфорно-жълт чорап.


Или Purple Patchouli


определено няма да допадне на любителите на класически парфюм – това се опитвам да кажа. По-скоро ще предизвика конвулсивна мимика със спарващия мирис на киселеещ мухъл, с който се нанася. Нормалната реакция би била сбръчкване на носа като в непроветрена катакомба. Само някой краен като мен ще го припознае като благороден мирис на каменен тунел. Или избено подземие в стар, йоркширски замък, в което са подредени кожени седла, велурени трандафори с позеленели от патината токи, а в другия му край отлежава коняк. Началото на парфюма е такава достоверна представа за влажно помещение със складирана в него история. Ще се оцени от човек, който намира за оригинален куриозния мирис на огромно мазе, пълно с антични вещи, твърде ценни, за да бъдат унищожени. Или от този просто, който обича пачули в парфюм. Миризмата му е особена - на влажна пръст, в която са гнили корени на дървета, обаче така казано не предполага колко луксозно може да се стори това на много хора.



Първите минути


на Purple Patchouli имат само формално общо сечение с Coromandel (Chanel), но са далеч по-интензивно наситени – ароматът на пачули е сбит до гъстотата на катран и е като него непрогледно плътен. Наситен е тоест, до онази плътност, през която не прониква никаква светлина. Минава за кратко през конячно-шоколадовия оттенък на Angel Liqueur de Parfum (Thierry Mugler), но без неговия гланц и за по-дълго през смолисто-кожен филтър, от който излиза балсамно смекчен. В легналия аромат разпознавам без усилие кисели и сенчести теменужки, подобни на тези от Love in Black (Creed). Идват като отведени през фуния и не миришат на прясното букетче от слънчева поляна. Хербаризирани са след заливане с някаква смола, която е извлякла мириса им и са попаднали заедно с нея в парфюма.



За безпрецедентно траен


Purple Patchouli демонстрира завидна тежест – не прозира, нито се избистря до самия си край. Тежи надолу като качествен, кожен ботуш и подобно на него предизвиква учудени реакции – такива от по килограм и половина вече не се произвеждат, защото се считат за неудобни. Парфюмът на светло е като тях шокиращ – привлича поглед върху себе си и ме изписва твърде рязко на дневно-бежов фон. За сметка на това откроява особено красиво вечерите и драматичните настроения - придава им тъмновиолетова сянка. Има мистифичен мирис, който се развива в старо подземие – на благороден мухъл, лъхнат от теменужка. Трилър с неочакван развой.

1 коментар:

Анонимен каза...

Обожавам пачулито. Тази мухлива нотка ми е толкова секси,луксозна и загадъчена.Така миришеше старото ми стогодишно пиано. Това ме пленява в Coromandel,Patchouli Leaves,Purple Patchouli.Описала си го много точно, но наистина не е за всеки.

Публикуване на коментар