Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

19 юни 2012

Allure Eau de Parfum, Chanel

 

                                                                            

лансиран 1999 г.
Olfactive Group: Oriental Vanilla








Ухае на Chanel


е достатъчно за атестация на Allure Eau de Parfum - за тези, за които марката е едносмислена с изчистена, класическа линия и не с доказателство на елитарност. Загубих време, докато преодолея изкуствено вметнатия смисъл на новозамогнат олигарх, с който сама си хвърлих сянка върху логото на Chanel. Откакто си възвърнах първоначалния синоним за марката – късо едноцветно сако, обточено околовръст с контрастно бие и ретро заоблени джобове,  проумях и повечето им парфюми. За ароматите на Chanel ми звучи по-вярно да говоря като за парфюми. След запознанство с артистични екземпляри на алтернативната парфюмерия, осмисляш неписаната разлика между парфюм и парфюмен аромат -  първото е класическа категория, второто – постмодернистична призма за категорията.


Allure в този смисъл


е идиом за класическата формула на Chanel, подлежащ само на описателен превод – който е стегнат, с филтриран излишък или благородно пречистен. Намекът за сексапил от разговорното значение на allure в английски е и намек за обноски от преносното във френски. Натоварвам го повече с френското съдържание – поведение, което респектира. Предпочитам го пред плоската емфаза върху прелъстителност, която упорито ми внушават всички реклами за парфюми. Мъжете може и да са животни, както Chanel твърди в клипа си за Allure, но пък аз не нося парфюм заради тях. Само искам да ухая, вместо да мириша. И да съм в унисон с различните си настроения.
 

На Allure


настроението е бяло със златист кант. Пада по-тежко от обикновен парфюм, както жоржет тежи повече от естествена коприна; по-официално. Красотата му е именно в материята, иначе е класическа белоцветна кройка, с плътна ванилова подплата. И  в прасковения оттенък на бялото, с което става актуалния цвят шампанско, разграничено от  тензухено бялото. Точно и като тапа на шампанско се отпушва парфюмът при нанасяне – първоначалният мирис е силно газиран и толкова сгъстен, че може да се стори ацетонов, като от ферментирали цитруси. Изшуптява моментално обаче и сляга до плътността на просеко, коктейлно размесено с нектар от праскови. Доколкото мирише на плодове, Allure е нектарен и не е сочно-воднист. Има добре уплътнена сладост, която държи белите цветя и ванилията от състава в ситуация на пат-реми:  нямат повече полезен ход за надмощие, но не са и под шах. Разположението им е такова, че предвиждаш възможните коварни ходове, а такива не следват  - нещо, като партия само с пешки, които са равнопоставени. Подобен  баланс е характерен за много от класическите парфюми на Chanel и прави за мен почти невъзможно определянето на превеса им. Allure ухае на коктейла си в целокупност и не на отделните си части, при това без да се променя значително, след като му отпушиш тапата.



Налучквана –


рецептата му е от две части двойно пасиран нектар от узрели праскови, ароматизирани с естествена ванилия от шушулки и една част жасминово просеко от реколтата на собствените полета на Chanel край Грас. Шанелският жасмин е като отделен сорт със собствен патент – енолозите на бранда го разпознават безпогрешно в най-типичните за марката белоцветни композиции. Граският жасмин е от вида Jasminum grandiflorum, а шанелският е Jasminum grandiflorum, присаден върху корените на по-издържливия на студ Jasminum officinale. Богат е на мирис, но не в обсебващия смисъл. Ухае приятно приглушено и не е еметичен. Не ме заплашва с евакуация на стомаха тоест, въпреки ниския ми праг на поносимост към жасмин. Дотолкова е рафиниран, че го бъркам с ирис, какъвто не виждам да се споменава в парфюма. След изпиване от коктейла остава благороден ванилов вкус, проточен с часове. В Allure ванилията е някак чистокръвна – без дефекти и без изкуствени примеси за допарфюмирането ѝ, каквато ми присяда в Armani Code, например. Може и да е просто премерена с аптекарска точност, защото и тя не подразва ванилофоба в мен.



Оприличен


на тоалет – парфюмът е жоржетена, коктейлна рокля; на маникюр – прасковен мат, с покритие от златиста холограма. Което го прави по-претенциозен от ежедневния или се вписва оптимално в тържествен повод и настроения. В противен случай олеквам, въпреки тежестта му и се усещам неподходящо облечена – с което го обезсмислям. Комбинира се добре със зрялата ми кожа, както лосион или пудра с деликатен блясък на вечерно осветление – придава увереност и оросява тена. С гланциращ ефект.

Няма коментари:

Публикуване на коментар