Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

16 април 2011

Eau Claire des Merveilles, Hermès




лансиран септември 2010 г.
Eau Parfumée
Eau de Toilette

Няма

да се поддам на крайност и да твърдя, че този парфюм не мирише на нищо, както прочетох в много мнения за него. Намирам ги за попресилени. Мога обаче, да потвърдя, че никой не ме е подвел с името. Бистра вода* е съвсем точно подбрано заглавие. Ако и вие сте като мен фен на изчезващия Elixir des Merveilles, а не сте се запознали още с този му вариант, избързам да ви обезкуража, че той не може да го замести. Дори след две изпирания, дрехите ми парфюмирани с Elixir des Merveilles ухаят по-отчетливо отколкото тази прозрачна версия мирише, пет минути след нанасяне. Тя е всъщност чудесна, но за много фини дами, които биха се счупили под по-тежки аромати. За тези, на които плътно присъствените парфюми им идват в повече. Eau Claire des Merveilles е толкова въздушно олекотен, че ми е трудно да се почувствам парфюмирана. По – скоро свежо аерирана. Ароматът ме подминава експресно, а анкетираните от мен близки твърдят, че е отчетлив. Вярвам им, но пък държа да нося парфюм и за свое удоволоствие.


В силно


летливото начало са набодени стотици борови иглички. Още меки и млечно зелени, като през пролетта, когато иглолистните дървеса избуяват рязко. Преди три години посадих едно борче, голямо колкото молив и всяка пролет го наблюдавам как си сменя тоалета с един размер по-меко зелено. Това иглолистно присъствие на борови връхчета стои в подписа на Hermès в много други техни аромати и бих искала да продължи по-дълго. За жалост в Eau Claire des Merveilles е мимолетно и бива изместено от размита цветна нота. Толкова силно разфокусирана, че не може да доловиш нито едно определено цвете. Усещаш, че е цветна ароматната сърцевина, но особено деликатна. Така ефимерно ухаят полските цветя – незабравки, глухарчета, метличина. И този цветен дъх от ароматното сърце, е също мимолетен. Сякаш внезапен каприз на вятъра е довял далечно поле, и после го е отнесъл нататък. Размита е и ванилията в базисните нотки, едва доловима и хипотетична. Изумително, но факт, след като изгубя съвсем аромата, той се завръща като Elixir des Merveilles, пръскан преди три дни.Това ми наблюдение се потвърждава най-вече когато се намокря след парфюмиране с Eau Claire. По странен начин хидратираният и неподсушен аромат се доближава много повече до своя именит предшественик, отколкото веднага след парфюмиране. Научих се да се парфюмирам и след това да напръскам деколтето с вода. Получавам много повече от елексира на чудесата.



Следя



повечето нови парфюми на пазара и започвам да се плаша, че съвременните тенденции подстрекават едва доловимите аромати. Наблюдавах този ефект и при най-новият аромат на Hermès , респективно на Jean Claude Ellena – Un Jardin Sur Le Toit. Харесвам децентните миризми, но срещу високата цена, която плащам, бих искала поне повече трайност. Eau Claire не ми предлага такава. Ароматът му наистина се завръща като поизветрял Elixir des Merveilles, но за твърде кратко. Категорично го намирам за летен, дневен парфюм и се чудя как за някои може да бъде свързан със студените дни. При по-ниски температури той просто се загубва. Извадих го от скрина сега, щом се постопли и го преоткривам като неангажиращ и освежаващ. Прозрачен. Шапка невидимка.

_______________________________________________________________________________
* eau claire (фр.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар