Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

28 юни 2011

Sculpture, Nikos



лансиран 1994 г.
Еau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral




Късно


се срещам с този парфюм и най-вероятно след реформулиране, за което ми подсказа негова почитателка отпреди. Мога само да си представям какъв фурор е бил в началото на 90-те със съвършено различния си и неопределим мирис на фона на тежките и блажни аромати, които преобладаваха тогава. Sculpture ми ухае на зимна вечер и ме пренася на коледен базар, в някой от по-малките градчета на Западна Европа. В приказка на Андерсен, тоест. Светлини залели симпатични малки къщички, издигнати на площад, зажужал от празнична гълчава. Винаги някой усмихнат чичко с кръгли очила реже от дърво коледни фигури и тълпата гледа омагьосана в ръцете му. Отсреща някой продава коледни бисквити и сладкиши, по-нататък щанд с конфитюри и мармалади. На такъв коледен базар продават неща, които на никой не му трябват, но всички се стичат натам. Заради атмосферата. И парфюмът на Nikos няма да ми трябва за често парфюмиране, но му се порадвах заради коледното чувство, което пази.


Началото

му би трябвало да е зелено, заради което много от гласувалите за парфюма са се раздвоили между зимен и летен аромат. Не ми е резедаво зелено като от поляна и трева, а тъмно и наситено зелено от естрагон и гъсти подправки. Лимонът от връхните нотки ми ухае не на пресен лимон, а на лимонови кори в сладкиш или парфе десерт с лимонов крем. Нещо особено има в дъха на Sculpture, което все не ми се удаваше да определя и занадничах тук-там за мнения. С помощ открих, че има наистина сякаш анасон, който много носове са открили. Хубав и интересно уловен анасон, не като в мастика, а като в бонбон. Многото цветя в ароматното сърце не помирисвам изобщо. Само ирис разпознавам – плътен на мирис, земен и прашен. Изненадах се да видя момини сълзи - последното за което бих се сетила – толкова са неприсъствени. Циклами и орхидеи ми харесаха повече от пирамидата, в смисъл, че си обясних защо е такъв особен и потъмнял аромата. Ванилия, сандалово дърво и още ванилия е завършекът, заради който най-вече е зимната ми препратка. Нелуксозна за парфюм, но иначе уютна миризма. Ако бях срещнала поне едно мнение за канела, щях да го подкрепя безрезервно, а сигурно играта на подправките и ванилията ме води на такива мисли.



Зимен

по същността, летен по плътността си парфюм с олекотяван и омекотяван, не особено траен мирис. Може и някога да е бил голяма работа, но днес е по-малка. Характерен, въпреки това недостатъчно. Липсва ми елегантност, чувство за лукс и усещане за чистота. Влюбена съм в Коледа, затова отварям капачката и си сервирам порция от незабравимата ѝ топлина, но изключая тази му прелест, чисто парфюмна не откривам. За ценителите на Oriental Floral аромати сигурно е любопитен, ако не се притесняват от осреднената му трайност и самоличност. За мен е само сладък, без да лепне ирис; подправки и внушен анасон. И ванилова незамечателност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар