Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

Аромастилни инициативи

За да се включите в някоя от аромастилните инициативи, е достатъчно да кликнете върху Начална страница и да изберете Коментар под произволна публикация. Вместо коментар, споделете.


ПРОЗРАЧНО ЗА НЕПРОЗРАЧНИТЕ ФЛАКОНИ


Непрозрачните флакони си имат своята желязна логика – да предпазят парфюмната течност от разпадното влияние на светлината. От практична гледна точка си остават непрактични. Количеството парфюм вътре не може да се прецени с точност. Парфюмните ентусиасти разменят често или купуват от ebay наченати непрозрачни флакони. Аз съм в числото и никога не съм наясно какво е количеството на течността. Независимо дали са бели, черни, златисти или сребристи, в някои такива флакони не може да се надзърне и срещу най-мощният източник на светлина. Методът с водоизместимостта, за който четох в чуждестранни форуми, дава само най-относителният и неточен резултат. Производителите щяха да ни улеснят, ако освен всичко друго, отбелязваха на опаковките и теглото на флаконите. Тяхната цел е обаче, различна от улесняването на продажбите и размените на използвани парфюми. В тази инициатива събираме данни за теглото на нови такива флакони, преди да започнем да се парфюмираме. И нови флакони купуваме често. Може би след години ще имаме богата база данни за сравнение. Тогава ще мога да преценя какво има в наченат флакон, който тежи 156 грама при първоначално тегло 190. Трудно се проявява търпение като държиш в ръце нов парфюм, но ако отделим няколко минути, за да го претеглим, ще си помогнем взаимно. Трябва ни домакинска везна или пък отзивчивостта на продавачката в кварталния минимаркет. После остава доброто желание да впишем името на парфюма, милилитрите и неговото тегло преди да сме ползвали. Първите данни са вече тук.

Идеята претърпя развитие - ще нанасям и теглото на празните, непрозрачни флакони, за още по-точно изчисляване на количеството парфюм. Преди да ги изхвърлите, може да помогнете и вие като просто ги претеглите и впишете колко тежат. 
Освен непрозрачните флакони, се оказа, че е добре да има информация и за новите прозрачни шишета, някои от които имат наистина причудливи форми и не са пълни догоре поначало. 

Благодаря на Ели и Атти за уместните допълнения в инициативата!

Обобщено с две думи - ще сторите добро, ако претеглите нов или съвършено празен флакон и се включите в събирането на база данни.


                                                                              ****





ПО СЛЕДИТЕ НА ДЖУЛИЯ



Някои сме достатъчно големи, за да помним от средата на 80-те един божествен парфюм на име Julia. Същите тези помним, че към името вървеше прикачено едно Крис Антъни. Вероятно е бил съответният дизайнер, за който не помним дали се пишеше Cris Anthony или Chris Antony, или пък съвсем различно от това. Аз поне не помня и никога не открих нищо в Мрежата за подобен човек или парфюм, освен постове на други като мен, които хленчат по изчезването му. Единственият Крис Антъни, който връща Google, е сравнително млад художник, който няма начин да е имал свой парфюм във времето, за което става дума. Парфюмът беше в черна кутия с нарисувано цъфнало ябълково клонче. Освен в магазинът за богоизбрани (Corecom) и под трудно достъпни рафтове, ароматът можеше да се намери по-лесно под формата на дезодорант. От “Фармахим” бяха направили спиртен, но все таки приличен на основния аромат и го продаваха като част от серията Джулия. А дали и парфюмът не е бил производство точно на “Фармахим”, никой не можа да ми каже. Ухаеше на зелени ябълки "Granny Smith", окъпани в селски кладенец и овъргаляни в прясно окосени детелини. Приказен аромат с небивала свежест и нечувана прелест. За 15 години издирване, най-близкото до Julia, което открих, е L`Arte di Gucci (Gucii). Един калкан на блок във Варна, точно зад спирка “Строител” остана дълго единственият рисуван паметник на Джулия. Днес е почти изцяло топлоизолиран и обезобразен – и паметникът, и калканът. Благодаря на мила и солидарна дама, която снима тленните останки. “По следите на Джулия” е инициатива да съберем спомените си за този аромат. Само допреди няколко месеца е имало все още един екземпляр от парфюма на една тоалетка, но притежалката му го изхвърля заради повредения аромат. Може би някъде се пази снимка, може би някой помни повече от мен, може би можем да възстановим една легенда. Или поне да въздъхнем по нея.