лансиран 2000 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Floral Fruity
Започнах
да нося прочутите сладурски нощнички Baby Doll едва когато се появиха първите магазини за дрехи втора употреба. Зарязвах всякакви предразсъдъци и заставах смело пред кантара. Под обстрела на унищожителните погледи на надничащите през витрината, отнасях триумфираща 200 – 300 грама сладострастен шифон за няколко стотинки. Въпреки, че Baby Doll става особено известна нощничка с едноимменният филм* още през 1956, при нас достигна много късно. Преди това трябваше да имаме подходящ парфюм за да превърнем крепона или бархета в страст, обаче и такива парфюми не се продаваха. Този аромат прави заявка да е сладко и невинно изкусителен като дантелена нощничка или рокле, но е попреиграл в ролята си. Пискливо фруктозен и изкуствено цветен го намирам. Върху мен прозира като опит за преднамерено и фалшиво младежко излъчване, затова го отнасям към съвсем, съвсем младите изкусителки. Лесното за объркване лекомислие, ще изглежда като веселост и непринуденост.
Сочен,
наводняващ устата ананас е най-шумното от връхните, изцяло плодови нотки. Олюлявам се всеки път от бонбонената му, преекспонирана сладост, в която е капната и горчивина от грейпфрут. Вместо да тонира сладостта, тази лека горчивина просто е изпортила вкуса. Най-дъхавият плодов бонбон бих изяла с удоволствие, но в парфюм тази свежест ми идва в повече и нелуксозна. Четох, че плодовете в Baby Doll били гурме чаровни. Нищо изискано не намирам в този десерт, най-обикновен бонбон си е, от онези, които ни връщаха вместо дребно ресто. Ананасът от ароматното начало присъства дълго и сокът му протича чак до сърцевината. Момини сълзи и най-вече резливи фрезии различавам там и в тази си фаза ароматът ми напомня Ralph (Ralph Lauren). Няма ги описаните роза и хелиотроп и точно по тази причина продължавам да си представям далеч по-млада дама, облечена в Baby Doll. Признавам, че ми харесва цветното ароматно сърце, но не чак дотам, че да си причинявам всеки път плодовата какофония. Харесва ми и изсъхналият добре аромат, въпреки ванилията в състава. Не ме подразва, сигурно защото не я откривам. Кедров усещам остатъкът и лятно свеж от бобовата тонка, а вкусът е като добре раздъвкана плодова дъвка.
Жизнерадостен,
плодово-цветен парфюм, който бих носила само в еуфоричен, отпускарски прилив или ако работя като възпитател в детската градина. Ще имам най-послушните и гальовни деца в групата си, но ще се чувствам конфузно във всеки друг случай. За почитателите на плодове в парфюмите, Baby Doll сигурно няма да е така химизирано щастлив, както аз го усещам в началото. Понеже не мога да прескачам това начало, изваждам целият аромат от листата си. За разлика от изкусителната, дантелена нощничка, Baby Doll може да се носи и от шестокласничка, без да акцентира върху каквато и да била женственост. Просто ще се смесва с вкуса на плодовите сокчета и бонбоните, с които 12-годишните си развалят обяда. Често ми приличаше именно на детско спрейче за освежаване, каквито имат Malizia. Не можах да оценя и изкусителното в Baby Doll. Или съм вече готова за пижамите или просто не вярвам в изкусителната сила на фруктите в парфюм. Понеже не искам да си признавам първото, проверих второто върху любимия мъж: “Дай и на мен една такава плодова дъвка, отдавна не си купувала такива”. Някои мъже наистина предпочитат дантелените нощнички от шифон и не във флакон.
____________________________________________________________________________________
*Baby Doll, драма/черна комедия 1956, реж. Elia Kazan
Няма коментари:
Публикуване на коментар