Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

06 юли 2011

L'Ombre Dans L'Eau, Diptyque




лансиран 1983 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Сянката


във водата* ми звучи като зловещо заглавие на някой от детективските разкази на Едгар Алан По, след който забравям разсеяно да изгася в коридора. L'Ombre Dans L'Eau не е обаче парфюмна макабра**, макар да е best seller на Diptyque, като много от книгите на По. Вдъхновен е от градината на Mrs. Merwin – една приятелка на хората от Diptyque, в която имало много храсти, но най-вече рози и касис. Mrs. Merwin обичала сама да подрязва храстите си, а купчината листа от рози и касис става идеен паметник на парфюма. Във флаконите с тази марка свикнах да ме чакат едни от най-достоверните аромати от природата, строго охранявани с бодливи цени от химия. Известно ми е, че практически няма вече парфюми на изцяло естествена основа, но тези на Diptyque поддържат илюзията. Плащат си данък за автентичните миризми с ропот срещу нищожната трайност. Philosykos беше най-титулувания им парфюм, но отдавна разконспириран в нетрайност. Oyédo си пати от същото. L'Ombre Dans L'Eau е сред най-старите им аромати и е най-трайният техен, който познавам. Извънредно траен, всъщност. По-траен дори от Do Son.


Забравила съм


как миришат листата на касиса. Много отдавна съм била до истински храсти и касисът познавам най-вече като плод от магазина. Първите минути на L'Ombre Dans L'Eau са тъмно и тръпчиво зелени. Чак като погледнах ароматната пирамида, тогава реших, че може да са листа от касис. На мен ми миришеше свежо на листа от здравец, мушкато или лозови листа, тоест на всякакви мъхави и жилаво зелени листа. Дори и сега така ми ухае, нищо, че съм прочела за касиса. Като го няма съответния файл с олфактивно разширение в базата данни, паметта извиква най-близкия по подразбиране – така си обяснявам феномена. Явно не съм единствена, понеже срещнах други, на които им мирише на доматени листа. Тях пък познавам добре, но не е такова ароматното начало. А и бързо преминава тръпчивината и остават рози. Според Diptyque са български рози и някои дори са ги сравнили с розите от известните ни мускали. На мен ми трябваше много време да се уверя, че първо са рози, после, че са български. L'Ombre Dans L'Eau не е типичния розов парфюм и ме обърква първоначално, заради смесицата с мъхово зелено, а после с лъхнатия плодов дъх на касис - приятно доловим в косата ми. След всеки един час, съм вече съгласна, че са рози. Естествени, немаслени, хубаво сиропирани с влага розови рози. Същите като в Sheer Stella 2008 (Stella McCartney) щом се разсее сянката на зелените листа. И като в същия този парфюм, изсъхват от дъжда до пудрено локумени.



Малка е вероятността



парфюмът да е съграден само от тези две нотки, но мога да го съкратя до тях наистина. Така разказано е прозаичен аромат от рози и касис, а пък всъщност присъства много по –сложно и осезаемо. Има си и някаква тайна, луксозна сянка, която го прави много приемлив за всички поводи и сезони. Срещнах едно мнение, че е парфюм с рози, за тези, които не обичат по принцип роза в парфюм. По-скоро бих го предписала на онези, които им идва поизтъркана мелодията им, но продължават да ги търсят в парфюми. Тукашните са различни, много автентични и прелестно нежни, без да имат възраст. За аромат от 1983, L'Ombre Dans L'Eau е малка революция. Нищо от парфюмните белези на това време не откривам - ухае непреходно, без да е класика. Естествен чар.

____________________________________________________________________________________
* L'Ombre Dans L'Eau (фр.)
**мрачна и злокобна атмосфера в литературно произведение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар