Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

23 юни 2011

Belle de Nuit, Fragonard



лансиран 2001 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Oriental Floral


Красавицата



на нощта* може да е много поетично име, заради което си представях изкусен вечерен парфюм, но означава всъщност мирабилис. Познат и по нашите ширини, мирабилисът цъфти в много и различни цветове, винаги и само през нощта. През деня фунийките му стърчат затворени и недостъпни или прецъфтяват, ако са украсили вече предната нощ. Виждала съм го на бухнали храстчета в много градини, но никога не съм сещала да стана посред нощ и да го помириша. Нощната красавица ми прилича на вид петуния или на онези грамофончета, които изплитат стена върху грижливо навързани телове. Латинското mirabilis ще рече удивителен и чуден, но чак такива почести не знам защо са му оказали на това цвете. Всички цветя обичам, а това предпочитам да го наричам съмни-мръкни, както му казват в някои краища. Чак като опознах Belle de Nuit, почнах да се присещам, че познавам аромата на мирабилис. Той напомня креместия дъх на петуниите, обаче е по-навян и по-сладък от тях. Белият мирабилис е най-рядко срещан, а усещането ми за Belle de Nuit е точно белоцветно. Всъщност е границата ми на поносимост на белоцветни миризми.


Напръскан


пестеливо и просто на едно място, Belle de Nuit дразни с грапавина. Веднага се сещам за всички, писали за приликите му с J'аdore (Dior), който не е сред любимците ми. И за Organza (Givenchy) ме подсеща, макар намекът да е отдалеч и много тънък. Затова пръскам щедро и от разстояние. Така разсеян, облакът е по-нежен и ефирен. И въпреки това предпочитам да прескачам началото. Харесва ми клошът под който ляга след малко ароматът, като пуснат отвисоко. Имаше една такава сцена в Тутси, в която Джесика Ланг завърташе клошираната си, лека и лятна пола и режисьорът забавяше кадъра. Става ми мило от тази сцена и си я въртя, докато се наситя на светлината и мелодията. Рози и теменужки в парфюма са като от щампата на лятна рокля – нямат плътност, не са типични и са акварелно разтечени. Вместо на лилаво или червено, ухае на бяло. Тоест, почти безцветно е цветното присъствие и въпреки, че проверих три пъти, все ми се струва, че има следи от изчезнали бели туберози. Реабилитира го в моите очи само здравец, който не подушвам буквално, но е дал поне характер. Belle de Nuit се усеща като прозрачна цветна мъгла около мен, като миризма от хубав крем.



Само защото

има Nuit в името, отказвам да го разглеждам като вечерен тоалет. Заради кремообразното чувство, си го представям най-добре на дневна светлина. Вероятно всички, които са гласували за вечерен аромат, са имали предвид Eau de Parfum версията. Моята тоалетна вода е лека и ефирна. Дори напластена не може да мине за вечерен парфюм. Освен плътност ѝ липсва и дълбочина. Бяло, неопределено цветно, макар и комфортно – такова е присъствието на Belle de Nuit Еau de Toilette и има учудващо добра трайност за разфокусираната си концентрация. Определено бих го предпочела, ако трябва да избирам между него и J'аdore, но аз имам по-богат избор. За раз или два, за малко разнообразие, но не и като основен ще остане в гардероба ми и без постоянен абонамент. Дори да се направя, че не знам за леката жена от n-тото значение на belle-de-nuit на френски, пак има малко пресилено и много тривиално в сладостта му. Дори в хладен ден. Приятно обикновен.
___________________________________________________________________________________

* Belle de Nuit (фр.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар