Gypsy Water, Byredo

лансиран 2008 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Woody Aromatic


“ Що за хора сте вие?

Какво искате?”, крещеше заможният благородник, дошъл да иска за жена изтръгналата сърцето му циганка. Трепереше трескав, с червива от страст плът, забравил приличие и скандализирал нормите на своя богаташки свят.
“Нищо! Само път!”, извика смуглата красавица и тръшна сърцето му в земята. Държеше един накатан конски бич и очите ѝ мятаха мълнии. И тогава той я прокле. Много истински и страховито я прокле. Не разбираше света ѝ, не проумяваше как може да срита властта и богатствата, които ѝ слагаше в краката. Заради един конекрадец от табора.

Мястото е

Бесарабия, а описвам по спомен сцена от филма “Таборът отива към небето”*. Стара музикална мелодрама за шарения и независим цигански живот. Разказва за свободата да си отвързан от имот, амбиция и предразсъдъци. Нещо такова, като този филм трябва да са гледали Ben Gorham и екип - за идея на парфюма. Кръвта на този талантлив създател на марката Byredo е наполовина индийска или си носи номадското по рождение. “ Gypsy Water е превъзнасяне на циганския начин на живот, базирано на очарованието на мита.” – пише на страницата на Byredo. За непонятния чар на циганския мит като от филма трябва да става въпрос в обяснението. Не за бедната, опърпана картина, която на нас ни никне в главите. И не за поразии и мизерии на роми, а за цигани, които не се обиждат, че ги наричаш така. Много по-горди и независими от мен за да се засегнат.

“Не стой

до огъня, ще се окадиш като циганче и ще трябва пак да те къпя”, се провикваше строго баба ми, когато вареше зимнина. После се скриваше от прозореца, за да ми даде възможност да пресека забраната. Етюдът завършваше в поцинкованото корито, където се озовавах заради любимата миризма на пушек. На моята баба ѝ беше добре известен сценарият, просто развиваше дейност на баба като ме предупреждаваше. Gypsy Water започва с тази миризма на пушек. Сив, фин пушек, заради който дебнех вятъра накъде ще се завърти, че да ми го напласти в косата и дрехите по-бързо. Поисках го заради този мирис, без да знам кой е парфюма. Ампулата, от която го пробвах, имаше толкова дребен надпис, че го прочетох после с лупа за да знам какво да купя.


Щом се

поразсее димната завеса от първата минута ми става винаги ясно, че не е пушек, а тамян. Рус тамян, който е различен от ортодоксално–църковния в John Galliano EdP (John Galliano). Примесен с бергамот и едно пълно бурканче ситно настъргана до пудра лимонова кора, объркана с малко захар и ванилов прах. Така разказано изобщо не предполага колко модерно и абстрактно мирише, а мирише модерно и абстрактно. Онова, което тлее под пушека е хвойна и зелени борови иглички според нотките и ухае на топчета хвойна и борови иглички, запалени зелени. Не правят огън, само димят едва, като натъпкани в лула. И сладко сандалово дърво. Много сандалово дърво, всъщност. От времето на ароматните индийски пръчици на сергията на пазара ми е останало с лош спомен. Премълняваше ми на стомаха от мътната му и тлъста сладост. В Gypsy Water мирише на хубаво сандалово дърво, не на ароматни индийски пръчици от магазина. Светъл тамян и сандалово дърво е което ловя в косата ми и около мен. С нос в кожата хващам и останалите неща по-отчетливо, дори опушената ванилия. Без пиперът от пирамидата, него не разпознавам никъде.


След Pulp,


от Byredo очаквам само по много. Много от провокация, много от модерно и минималистично. Gypsy Water прехвърли очакванията ми. Не с невъобразимата си трайност. Тя вече ми е позната от Pulp, който трябваше да събарям на третия ден с маска на косата, понеже шампоанът ми не се справи. Превзе ме с пушечния си тамянов дъх на тлеещи дървесни неща, които наслаждат. Няма много почитатели този парфюм, няма и да има според мен. Твърде е специфичен и различен от класически парфюмен аромат за да има опашка за него. Gypsy Water е за тези, които търсят светъл тамян в парфюма си и той им ухае на хубаво и чисто. Които харесват мириса на гора и свобода. И имат поне една циганска пола.


____________________________________________________________________________________
* Романтична музикална драма, 1976. Режисьор Емил Лотяну. По мотиви от разкази на Максим Горки.