Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

18 февруари 2011

Ange ou Demon, Givenchy



лансиран 2006 г-
Еau de Toilette
Olfactive Group: Orientasl Floral


Givenchy


умеят да ни разделят със своите парфюми – на неустоми*, на женени**, на прилични и неприлични***, а тук предизвикателството е между ангелската и дяволската ни същина. Разделят ни и в оценките за своите аромати: голяма част от тях предизвикват реакции от осанна до пълно отричане. Помня как реагирах като се срещнах за пръв път с Organza. Интересът ми приключи почти моментално след първото парфюмиране. Без да бях усетила този аромат върху някой друг, чувството ми за него беше подпечатано с щемпел: масов. Оттогава насам, инцидентните ми срещи с техни парфюми са винаги белязани от едно съмнение. Има нещо в композициите им , което ме кара да мисля, че мисията им е да внушат колко масов и народен продукт е парфюмът. Не, че не е станал такъв междувременно, но пък всеки иска да се чувства уникално с избрания от него аромат. Нищо лошо няма наистина, стига и цените им да бяха така масови. Ange ou Demon има същият, едва забележим воден печат за масовост, но е несъмнено оригинален. Под масовост имам предвид не просто често носен, а буквално създаден за всички, без лично посвещение.



В плътното му,



вечерно настроение има особена покана. Не бих го избрала за кино или театър, нито за концерт. Късен нощен бар, където имената остават анонимни, но не и първичните ни чувства – такова е мястото, за което мисля с Ange ou Demon. Връхните му ноти са остро подправени с шафран. Изследван близо до кожата, той е буквално кихлив. Вместо описаните мащерка и портокал, усещам за кратко анасон. Харесвам много повече сърцевината от иланг-иланг, лилия и орхидея, без да ги различавам поименно. Най-много обаче, ми допада Ange ou Demon след час – лятно сено, разпиляно от бобовата тонка в базисните ноти. Виждам ванилия и мъхове, посочени в този ред, но мисля за мускус и амбра, заради чувственото излъчване. За жалост, всички етапи от развитието на аромата са твърде форсирани, твърде шумни и интензивни, непатинирани.


По своята същност,



Ange ou Demon ми носи емоционалния заряд на Black Cashmere (Donna Karan). Същото пикантно подправено начало и мастилена екстравагантност, същия кремообразен остатък, но с по-масовия характер, за който споменах. Сега, като се замислям как по-точно да го обясня, се сещам, че всъщност става въпрос за една водниста отмитост на аромата, която ме подразни и в Organza. Парфюмът има и плътност и трайност и не го обвинявам в акватичност, но сякаш есенцията, върху която е наслагвано е силно разконцентрирана. Харесвам Ange ou Demon, но не провокира черно-белите страсти в мен. Интересен ми е временно и не бих го подновила щом свърши. Нещо в него ме кара да смятам, че съм по-хлевоуста, отколкото съм всъщност.Фосфоресциращ парфюм за неоново осветление.


________________________________________________________________________
* Very Irresistible, Absolutely Irresistible, ** Amarige Mariage , *** Organza Indecence

1 коментар:

morkovianka каза...

Да,парфюмът е плътен,ориенталски,но не е застинал,а сякаш те примамва да отметнеш завеса и да погледнеш отвъд...Шафранът се усеща осезаемо,след това са иланг-иланг,тонка и ванилия.Мисля,че е за особена порода жени-зрели,хармонични достатъчно,за да не съблазняват с парфюм,но топли и ласкави към този в обятията им.

Публикуване на коментар