Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

22 юни 2011

Idylle, Guerlain




лансиран септември, 2009 г.
Еau de Parfum
Olfactive Group: Floral

Освен


ако не са търсили обратен ефект и освен ако не нанасям по половин капка от този парфюм, не мога да се сетя за по-неподходящо име. Не само няма нищо идилично в него, ами е сигурен начин да се озова в центъра на вниманието, точно под прожекторите. Пищен и натегнат цветен букет е, за всички, които се жалват от леките и въздушни аромати, трудни за усещане след първите минути. Idylle не е съвсем обезвъздушен всъщност, но рехавее по особено мощен начин. Така силно се изтласква назад ароматът му, че ме е страх да мина отнякъде, където не искам да ме забележат. Някои парфюми обозначават добре назад, за сметка на компактния ескорт около мен. Този не е такъв – и около мен пулсира на тласъци, сякаш някой го разпръсква с онези мяхове за разпалване на огън. Жалко единствено, че Thierry Wasser – носът зад Idylle , унаследил Jean-Paul Guerlain, се е уплашил за този си първи парфюм за Guerlain и е избрал да препише. Преписвал е mot à mot от мултимилионния хит Narciso Rodriguez For Her (Narciso Rodriguez). От там е преписван и Lovely (Sarah Jessica Parker), което обезсмисля всеки втори от изброените, понеже притежаването на един от тях е напълно достатъчно. Дори аранжиментът не е обновен, а незначителните разлики може да улови далеч по-трениран нос от моя.


Маслена


и знойна роза - сигнално нашарена и кристално измита от прах отваря ароматът в Idylle. Драго ми стана да прочета от устата на Thierry Wasser, че това е българска роза, чиято реколта от 2008 е избрана заради плодови оттенъци. Подсилвал ги е с личи и малини и сигурно много внимателно, понеже не избива самостоятелно плодовият дъх. Преплетен е в хубава плитка, от която не стърчи. В същата плътна рибя кост са заплетени и цветята от сърцевината. Мирише хубаво на момини сълзи и рози, рози и момини сълзи - така, че не мога да реша кое взима превес. И момините сълзи са бистри и ярки като розата. Не е пудрено върху тях и ароматът им замайва. Той и без това е силен, а тук сякаш е натяган предварително и е станал почти хищен. Не разпознавам поотделно пачули и мускус от базисните съставки, но точно те са сигурно причината. Остава си докрай цветен дъхът и само избледнява. Много бавно избледнява.



В парфюмите


с толкова роза, момини сълзи, а и божури неминуемо си намирам нещо ретро хубаво. И тук не липсва, но така е преиначено и така са нагнетени цветята, че да нямат общо със срамежливо романтичния им фасон. Омахани са и оперени и далеч не ми е безметежно, както името на парфюма предполага. Дейно ми става или пък невротично и почвам несъзнателно да забързам това, което върша. Твърде искрящ е цветния аромат за да го предпочета за официалния си повод, а пък е твърде официален за ежедневен. Предписват го за пролетно-летен. Не се съобразявам нито с едното, нито с другото, още по-малко с третото. Нося със специфични настроения, когато държа да съм центрирана по всички оси. Забелязваща се забележителност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар