Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

27 октомври 2011

Tentations, Paloma Picasso





лансиран 1996 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral



Когато


искала да мине незабелязано, най-малката дъщеря на Пабло Пикасо пропускала да сложи запазения си знак – червилото Mon Rouge, известно още като Paloma Red. Хрумнало ѝ, че е инкогнито след като чула случайна двойка да си шушука как това не може да е тя, щом не е с “онова” червило. Слушах я как разказва тази случка в едно интервю и се дивях на естественото ѝ поведение и на оперирания ѝ от поза маниер. Mon Rouge е особена разцветка на червеното. Прилича ми на тъмна малина, няма пожарна сирена и е тонирано с нюанс на кафявото. Прави драма с тъмната ѝ коса и смугло-бялото на кожата ѝ. Стилната дизайнерка на бижута сякаш няма възраст, а казва, че с възрастта е изоставила Mon Rouge. Минала е отдавна в бежовата, модерна гама и е възможно повечето хора да я свързват вече с известния, едноимен парфюм, създаден за нея. Може и да е дъщерята на един от най-ексцентричните художници, но е и внучка на парфюмера и химик Emile Gilot, което е много малко известен факт. Аз поне я свързвам с шипровия Paloma Picasso Eau de Parfum повече, отколкото с драматичното червено. За парфюма си тя споделя на New York Post, че е “аромат за силна жена като мен”. Световната слава на Paloma Picasso ЕdP хвърля усойна сянка върху Tentations и го оставя по-слабо известния.

Tentations

ми прилича на нейното ароматно инкогнито - рецепта за случаите в които да е различна, но себе си по същност. И той има мощното присъствие на знаменития си предшественик, но акцентът му са цветята. Хубави цветя със силен мирис и едри като камъните с които обича да работи дизайнерката. Грамаден и скъп букет, с много стил аранжиран за да не е прост букет, ами икебана. Такива цветни шедьоври видях на изложението BUGA* в Кобленц, Германия и именно за тях си спомням като нося Tentations. В центъра на шàлето** му са подредени диви, силно ароматни карамфили. Не са простодушни като букетчетата на лелчето от спирката на №20, омотани с ластиче. Тези миришат по-дълбоко и не изглеждат невинни като момина китка зад ухо. От двата края на съда се провлачват висящи орхидеи с охранени и тъмно цикламени цветове. Реално не миришат, обаче разкривените им въздушни корени и екзотичната им форма правят изгледът много аристократичен. В един такъв дълъг корен е навита пръчка канела като свитък - няма начин да не сте виждали такива изпълнения на модерни икебани. Съдът е постлан с пресни листа от розови рози, много млади за да ухаят на нещо друго освен на медената си нежност. Из шалето са пръснати резени бергамот, точно както подреждаха в миналото шишарки. Сега модата е на плодове и подправки. Цветното произведение е наръсено тук-таме със зърна бял и розов пипер, влакна чили и шафран. В левия ъгъл стои малко стъкълце с разлата форма като онези от лаборатория и в него димят няколко смолисти зърна мирта и тамян. Приказките за водка от състава и мириса са само приказки, ако питат мен. Замайването и изкушенията от името на парфюма са цветни, не алкохолни.


Като гледаш


отдалеч това произведение на изкуството виждаш димът като тънки струйки пушек, плъзнали тук таме където си пробият път между листата. Като се приближиш става на фина мъгла. Струва ти се, че ухае на всичко подредено вътре, но истината е, че окото ти го възприема така заради това, което вижда. Основният мирис остава медено карамфилен и само като си придвижваш погледа по детайлите, може да те лъхне на канела, на подправка или смола. Цветно амалгамен мирис е този от Tentations, опушван с мирта и тамян за да има патина и да не прозира. Истински богат аромат от носталгичната генерация на средата на 90-те. Замайващо цветен, основно карамфилен. Безалдехиден и съзрял братовчед на Farouche (Nina Ricci). El tapado*** за иманяри.

_________________________________________________________________________________

* Bundesgartenschau 2011, най-престижното годишно, градинско и цветарско изложение на Германия.
** Schale (нем.) – плосък и разлат съд, много по-често за декоративни аранжировки, отколкото като блюдо или чиния. Не съм сигурна, че знам как се наричат на български съдовете за икебана, затова си заех от немски.
*** Заровено съкровище (американси исп.)

2 коментара:

Анонимен каза...

Здравей..Страхотно и много точно описваш парфюмите :)Харесах си Signature на Escada...напомня ми миризмата на сенките на мама от 80-те :)) Би ли го описала, моля те...

Анонимен каза...

Armani- Acqua Di Gioia....:)??

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар