Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

30 март 2011

Jil Sander No 4, Jil Sander



лансиран 1990 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Floral Fruity


Цветно – плодов,



наистина, но не милозлив като най-новите аромати по рафтовете, ами първи братовчед по майчина линия на Poison (Dior,1985). С други думи казано, заграбва личното ви пространство и хвърля обсебваща сянка върху ви този парфюм. Така и не срещнах определен термин, с който да наричам тези тежки, пълномаслени аромати от средата на 80-те и началото на 90-те, затова ще трябва да си измисля нещо подходящо, за да ги бележа. Знойни, ми звучи и точно и красноречиво. И без да страдам от астма, тези парфюми могат да причинят остра дихателна недостатъчност. Особено, ако нямах опит с тежките и тендиращи към задушливост аромати. Jil Sander No 4 е вечерно плътен и тъмен, непроницаем парфюм. Зряла женственост, тип баронеса и обстановка с масивни, високи столове, с обковани подлакътници – така бих проектирала визуално този парфюм.


Подобна



картина би описала най-точно ароматното начало, при което всеки път чувам тътена от експлозията на тубероза. Защо я усещам в първите секунди, след като е посочена в сърцевината, не знам, но предпочитам да е точно така и да се изнизва, за да ми даде възможност да усетя останалите нотки. А тук има на какво да се порадвам, определено. Ароматът е многопластов и богат, като истински парфюм от миналото. Приликата с Poison далеч не е случайна като сравних накрая ароматните пирамиди, но е само в първите минути. Jil Sander No 4 се избистря и става по-лъчезарен с изсъхването си. Минавам набързо през плодовете – сини сливи, драматично неподсладени и месести. Слушам после кратък монолог на здравеца – почти толкова свеж и тъмно зелен, колкото в Eau de Campagne (Sisley). Бухнал букет има в средата и той сякаш се върти на поднос с колелца, като във фоайето на Риц, за да снимам всяко цвете поотделно. И все пак букетът основно белее от жасмина, а ми се иска да пъстрее повече от затрупаните рози и виолетки. Тях почти не мога да хвана в обектива, твърде бързо се завърта букета. Белите и дребни карамфили и иланг-иланг са определено по-фотогенични и позират с удоволствие. Бавно, но красиво изсъхва ароматът, а в базата му има и мъхове и пачули, и кориандър. Все любими неща, но слабо застъпени за сметка на кедър и сандалово дърво. Въпреки това - прекрасен остатък върху кожата.


Наистина


богат аромат, с интересни обрати в развитието. Мога за жалост, само да оценя майсторството при наслагването на отделните етажи. Всеки път трябва да преминавам през тромавото, пълномаслено и знойно начало, а не ми е лесно. Jil Sander No 4 е само една от многобройните вариации на вечната тема от Poison, но е по-щадящ и по-модерен от него. Чувствам го свръхтежък и пронизително задушлив, на моменти. Студеното му отива повече, но не стопля и не грее. Стои си тромав и някак непохватен. Липсва му елегантност, а женствеността му е твърде пищна за моя вкус. Едва накрая линията му се изчиства, но при близо 25 000 парфюма в света, трудно го изчаквам. Той е за почитателите на знойни парфюми. И усойни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар