Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

03 март 2011

Eden, Cacharel





създаден 1994 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral

Малко


са мощните парфюми като Eden и се помнят. Масираното му присъствие не прощава – или ви допада стипчивият му облак, или по-скоро не. На мен не само характерната стипчивост ми допада, ами и силата на характера на аромата и неговата уникална, трудна за копиране формула. Богат и многопластов е тъмно зеленият аромат на Eden. Като го сравнявам с някои от най-новите хитове на парфюмерийните рафтове, няма как да не оценя дълбочината и зрелостта, които ми носят почти всички парфюми от началото и средата на 90-те. Разликата е като между лекото, трапезно вино, с чаша от което поливам вечерята си и уморено, бургундско червено, от което ти се завива свят преди да си отпил още. Eden е сериозно предизвикателство за сериозни пиячи, които поддържат форма с плътни и наситени, интензивни аромати. Ако сте основно на шприц от бяло трапезно и газирана вода, този аромат ще ви събори.


С помощ


от загрижени приятели, които са запомнили, че имам непоносимост, трябваше да избегна туберозен инфаркт. Благодарна съм им за предупреждението и на свой ред предупреждавам, че в Eden наистина има тубероза, но тя няма почти нищо общо с тази в Poison (Dior) или който и да било тежък и пълномаслен туберозен парфюм. Eden е тъмно, смарагдово зелен, въпреки, че не виждам зелени нотки в ароматния му състав. Цитруси и праскова има във връхните нотки, но усещането ми е за зелени, остри треви, които стържат и режат. Не мек и пухен райграс, както се предполага от името*, а високи, избуели осики, жилави като каиш. Богатият цветен букет от сърцевината е допълнен с ананас и пъпеш, но вместо плодова сладост, Eden ми предлага силно стипчиво цветно присъствие. Говоря за истинска стипца, каквато мъжете в моето семейство ползваха преди много години, като се порежат при бръснене. Из чекмеджетата у дома се въргаляха малки парчета, които бърках за свещ и душех тайно. Ако и на вас е попадала такава бяла и тръпчива стипца, сигурно ще потвърдите впечатленията ми от аромата. Eden е невъзможно траен и изсъхва невъзможно бавно. Пачули и кедър ми се струва, че надделяват в изсъхналия аромат, но в Eden нито една от съставките не е буквална, за да съм сигурна, че различавам нещо определено. Всичко за мен се свежда до тъмна и стипчива зеленина, с почти аромотерапевтична сила. След повече от ден, цветята стават на крем и остатъкът от аромата е буквално луксозен.



Отново


с подсказване, установих, че в по-топлите, пролетни температури, парфюмът е особено красив. В студеното зеленината му избледнява. В много топло обаче, туберозата приема типично задушливата си поза и разтича красотата на аромата. Въпреки, че не помня да съм притежавала преди Eden, го разпознах в мига, в който го разпечатах. Не само, че е толкова характерен, а най-вероятно е бил особено популярен преди време, освен ако наистина не съм забравила, че съм го имала. Повишено внимание би било много уместно в неговия случай. Масово нехаресван, мощен, силно тръпчив и зелен, без следа от сладост, обсебващ, дълготраен, откриваем на символични цени, въпреки, че не се произвежда повече – почти всичко, с което можеше да ме спечели. И ме спечели. Поддържам завидна форма с остри, характерни и тежко присъствени аромати, затова. Разбирам обаче всеки, който би се огънал пред Eden и нанасям пестеливо. Чепат парфюм за парфюмни харпии.
____________________________________________________________________________________
* eden (англ.) едем, рай, райска градина.

1 коментар:

Анонимен каза...

През есента като дневен при внимателно дозиране, през пролетта - като вечерен. Лятото също е прекрасен, но за вечеря под открито небе в градината. Така нося аз този парфюм. Сигурно съм от малцината, които не го намират за "тежък". За мен е упоително красив.

Публикуване на коментар