Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

27 ноември 2010

Jesus Del Pozo In White , Jesus Del Pozo



на пазара от 2007 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Мътно и неентусиазирано


ухание, което ме подтиска със своята безжизненост. Изключая оригиналният флакон, символизиращ белите цветя от парфюма, нищо друго не може да задържи интереса ми. Труден за диагностициране аромат, понеже ми е трудно да си представя жената, която въплъщава. В нея има нещо изкуствено, не превзето, а пресилено. Усмивката й грее, но не стопля, а дланите й са студени. В стъкления й поглед можеш да се огледаш, без да се отразиш. Хладна и сдържана личност е тази жена. Чест й прави обаче, начина по който е различна от останалите, дори с избора си на аромат. Тя може и да е тъжна, но дори когато има проблеми, говори за тях така, сякаш се отнася до друг. Силното й желание е да създаде впечатлението за изрядна личност и искрено се стреми да бъде такава.


През целофан

сякаш ухаят цветята от парфюма. Букетът е прекрасно опакован, но от опаковката не се вижда неговата красота. Целофаново химичното начало трябва да се дължи на бамбуковите листа от връхните нотки. Не виждам как би могло да бъде обяснено иначе, тъй като в тях присъстват още лимонов цвят и бергамот, които са по презумпция искрящи. В Jesus Del Pozo In White те са химизирани като в лакочистител от по-евтина марка. В парфюмното сърце са подбрани едни от най-изящните бели цветя – магнолия, орхидея, фрезия, предозиран жасмин...Сбирането на толкова много аристократки на едно място намирам за опасно и е довело до обратен ефект – като да събереш много красиви жени в един асансьор – няма как да се полюбуваш на красотата им, а пък и те стават раздразнителни. Дори пролетно – веселите нацъфтели бадеми и портокали не успяват да разведрят ревнивата обстановка в средните нотки. Антипатията при мен обаче си обяснявам с ириса от базата. Комбиниран с мускус, от този ирис ми призлява и инстинктивно се оглеждам за друг парфюм, с който да залича неприятните позиви. Дълго трябва да изчаквам докато се слегне базата, за да спре да ми натрапва блудкавостта си, но както казва една известна захарна принцеса: къде да се дяна дотогава?


Нито в студено,

а още по-малко в топло време мога да си представя да нося този аромат. Преходните сезони по биха му отивали, с надеждата, че ще се държи неутрално. Няма обаче да дочакам това време и ще се разделя без драма с Jesus Del Pozo In White. Не труден, а невъзможен за носене от мен аромат. Любопитно би ми било да го усетя върху друга жена, може би с друга кожа няма да е така блатно мъртвешки, но искрено се съмнявам. Доколкото разбирам ароматът е създаден като антипод на предходния Jesus Del Pozo In Black, а това вече е добра атестация за този първообраз, който ще издиря за проучване. От друга страна изчетох много отзиви за приликата между Jesus Del Pozo In White и Pure Poison, което предрешава предстоящото ми запознанство с втория, в негов ущърб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар