Aqua Allegoria Pivoine Magnifica, Guerlain

лансиран 2005 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Като смесват


червеното, жълтото и синьото, дизайнери и художници получават оранжево, зелено и лилаво. Защо не ползват готово синтезираните цветове в палитрите е въпрос, чийто отговор не знам, само предполагам. Получените комбинации могат да се различават по интензивност на възприемане, а последващото смесване на първичните цветове със стоящите до тях вторични да формира третични. В палитрата на парфюмерите си има отделен цвят божур*, а изглежда така, че Karine Dubreuil е избрала да смеси теменужки и ирис за да получи Pivoine Magnifica. Получил се е сиропиран като реванѐ косвен божур, с главоболна сладост и твърде опосредстван мирис. Няма го онова усещане за искренност, заради което казваме изчерви се или пък пламна като божур. Липсва ми и креместия му дъх, който получавам с нос заровен в цветовете. Вместо пастелна топлина от пролет, цветовете в картината са нагнетени до ярко летни, от които се пазим със слънчеви очила. Ако беше снимка на божур, журито вероятно щеше да я прецени като свръхосветена и оттам с размити, неотчетливи контури. Но е парфюмен аромат, аз пък само активен потребител, който обича много мирис на божур. Рецензията ми е за воднисто-сладък, плитък и лишен от интрига аромат. Или твърде буквален за парфюм от 2005-та.


Дъхавите теменужки


с които започва Pivoine Magnifica са всъщност бистри като течната сърцевина на бонбон, но са последното, което търся в парфюм с име “Великолепен божур” и съответното изображение на кутията. Ако не бяха толкова интензивно подслаждани, виолетките щяха да са точните от Eau de Cartier (Cartier). Сиропът им капе в долните пластове, а в лепнещото усещане за сладост почвам да се припознавам в локумени рози. Поизсъхнал завива към слезист и лугав на вкус ирис или всичко друго без божур. Мъча се да го оправдая като напоен с много дъжд, да го фантазирам като бял, розов или червен божур, а той си стои лилав, какъвто не съм виждала. Дългият, воднист остатък е пак на ирис – същият, с който са предозирали смокинята в Aqua Allegoria Figue – Iris. След час спирам да ги различавам и ако не помня кой къде е пръснат за паралелния тест, ще се опетлая в ирис. Като всяка друга парфюмна съставка и при перуниката (другото име на ириса), има разлика заради вида, доставчика на суровината, реколтата и още важни подробности. Ирисът на Guerlain обаче, започнах да разпознавам като неопудрен мирис на сладникава пръст, в която е никнала слезиста грудка. Техният е характерен и дори тези, които го оприличават на нещо по-привлекателно, разпознават, че е от палитрата, която Guerlain си е подбрал.


При малко


на брой божурени парфюми, Pivoine Magnifica не се домогна до класацията ми с добрите такива. По-скоро ми се струва липсващата Aqua Allegoria Violette от дългата алегорична серия на Guerlain. Алегорията - най-общо казано е картина, която представя символично даден обект и така погледнато колекцията дава символична представа за ароматизирана вода, в случая теменужна. Няма как да се сърдя тогава, че тази точно е сред нетрайните парфюмни аромати. Присещам се, че алегорията може да е и нравоучителна басня със символично изведен морал. В такъв случай Aqua Allegoria Pivoine Magnifica е езоповски разказано какво ще му се случи на божура, ако не държи разстояние от теменужки и ирис. Лилаво реванѐ.
____________________________________________________________________
* pivoine (фр.)