Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

29 юни 2011

Mahogany, Etro




лансиран 2004 г.
Еau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Woody Aromatic


Цената

е последна. Повече не може да слезе надолу – вижте махагоновата вита стълба и вратите – само те струват няколко хиляди.” – отсече брокерът с важния вид на човек, който и насън сключва сделки за недвижими имоти. Стояхме двамата с любимия мъж, тихи като две махагонови стъпала насред празната къща, с неважния вид на хора, които не купуват имот всеки ден и се колебаехме. Никога не бях виждала махагон, освен една лакирана кутия за бижута и няколко лъскави автомобилни табла. Нищо чудно, че не разпознах червенеещото дърво. Окопитих се обаче, както се бях прехласнала по огромния вратопрозорец на хола и се наведох уж да пипна стъпалата. Всъщност исках да ги помириша, понеже дори и неспециалистът може да различи истинското дърво и истинската кожа на мирис, а аз и без друго всичко първо помирисвам. Като тик не, ами като децата, които тикат всичко в устата и така се опознават със света. Миришеше на хубав ацетон от онова, с което го третират фирмите по поддръжка на махагон, каквото и да е то. Вече няколко години лъскам същите тези стъпала и познавам миризмата на махагон достатъчно добре, за да отсека, че парфюмът на Etro я дублира успешно.



Има малко синтетично начало


този парфюм..” – чета в повечето мнения за него. Изобщо не е малко, а много синтетично. От първите секунди на Mahogany може да се разкихаш, ако не ти понася миризмата на лак, ацетон, коресилин или произволен друг дъх от химикалите за обработка на дърво. На мен не само ми понася, ами ми е приятна тази миризма. Такива неща обикновено се мълчат, понеже не са много редовни, но някои обичаме миризмата на бои, бензини, лепила. В Mahogany е кръстоска между лак за дърво, байц и коресилин, но качествени и само в първите минути. Точно както са летливи тези химикали, така бързо отшумяват и в парфюмния аромат. Официалните му нотки са бергамот, риган, кипарис, карамфилова подправка, кимион, пипер, сандалово дърво, ветивер, ванилия, мускус и амбра. Нищо от изброеното не разпознавам, нищичко, но и не твърдя, че някой е сипал малко паркетол или друго, което мирише подобно. Ароматът стихва бързо, почти моментално и остава мирис на обработено дърво. Само в косата ми улавям кихливата пиперена миризма, тук добре туширана. Познавам риган, готвя с риган и като се замисля, мога и него да разпозная. Ето сега се замислям и ми става ясно, че в Mahogany най-силното и отчетливо присъствие е на ветивер. Ветиверът е тревисто растение, а с характерен сладко-дървесен аромат, извличан от корените му, който познавам много добре от Miroir Des Vanites (Thierry Mugler). Минавам за разкрепостен характер, но ветиверът продължавам да свързвам с мъжките парфюми, където е почти запазено право. За Mahogany мога да направя изключение, понеже аромът е тих и напудрен след първите минути.


За огромно неудовлетворение


тази дървесна прелест е нетрайна. С по-лоша трайност рядко срещам парфюми, а в случая е проява на несправедливост към един характерен и особен дървесен аромат. Удължавам го като парфюмирам щедро дрехите, но въпреки това ми е недостатъчно. Всичката му пара в свирката – мога много добре да илюстрирам с Mahogany. Махагонът е предпочитан и ценéн заради устойчивостта и здравината си, и защото не образува чворести възли. Гладък е и парфюмният Mahogany, но е неустойчив при всякакви температури. Днес е само 17 градуса при мен, а вчера беше 32. Вчера му се радвах по-дълго, но е по смисъла си хладен парфюм, като повечето дървесни. Ако имах асансьор да ухая поне докато стигна до него, но аз нямам и затова май му се радвам сама за половин час. Би ми отивал на едни вишнево червени дрехи, но те пък не ми стават отдавна. Ще го получи любимия мъж, е решението ми с днешна дата, за да му напомня къде се прибира. Махагонова стълба в обичан дом.

Няма коментари:

Публикуване на коментар