Delices De Cartier, Cartier

въведен 2008 г.,
лимитирано издание
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Fruity
(снимката е линк за увеличение)


Класически


аромат, от онези, които винаги ще имат почитатели, независимо от модните течения на парфюмния пазар. От ароматите, които няма да определим като ретро, но за които знаем, че са непреходен мотив и винаги са били около нас. Въпреки качественото си изпълнение, Delices De Cartier остава неодухотворен за мен. Един добър парфюм, но без емоционална провокативност и заряд, без скрито между редовете послание. Не ми се налага да правя сложни лупинги за да разгадая парфюмната тема, тя е нешифрована, прозрачна. Убягват ми неговата възраст и сезон, може би защото няма заложени такива. Просто един парфюм, който, ако не беше Cartier, щеше да остане незабелязан. И поводът на Delices De Cartier ми е мъглив – за ежедневен е помпозен, за официален нелуксозен. Изчетох противоречиви мнения за достойнствата и недостатъците на тази парфюмна версия, спрямо първообразната Eau de Toilette, която не познавам. Каквито и да са тези предимства и недостатъци, не биха променили съществено отношението ми – все пак се касае за плодово цветен аромат. Тази парфюмна група, с несъществени на брой изключения, е за мен по презумпция недостатъчно изразителна и стилна.


Въпреки,


че плодното присъствие в Delices De Cartier е добре матирано и не лъщи като в други представители на групата от по-нисък клас, е щамповало аромата с конфекционална мостра. Съзнавам, че заради това плодно присъствие съм предубеден критик, но като взискателен парфюмен потребител не мога да не изтъкна огромната разлика между този парфюм и Femme (Hugo Boss), който също е цветно плодов, но с няколко октави по-луксозен. Череша, бергамот и розов пипер са връхните нотки на Delices De Cartier, от които черешата е най-щедро нанасяна. Подразва ме ароматното начало с нейната ярка червенина и плодова захарност. Разлива се присъствието й дълго и в сърцевината, където са жасмин, фрезии и теменужки. Нито една от тези средни нотки не долавям самостоятелно, но букетът им не е дъхав и свежо набран, а го усещам като изсъхнала икебана. Няма го пролетното настроение на фрезиите и виолетките – ароматното сърце е цветно, но силно ретуширано. Мускус и отново мускус изпъква в базовият отпечатък на Delices De Cartier, въпреки наличието на още амбра и сандалово дърво. Описаната бобова тонка от базисните компоненти също долавям с характерния й дъх на сено.


Не разпознавам


себе си в този аромат, но това не е единственото, което ме смущава. Прозвучава ми масово и износено, а дълбоко утаената му, напластена захарност се разминава с онези мои потребности заради които посягам към парфюм. И макар парфюмите отдавна да не са лукс в ежедневието ни, не се отказвам да го търся винаги в тях. Тук определено не го намирам. Не откривам и деликатност и стил, които търся в ароматите, за да ме задължат с повече отговорност към самата мен като жена. В прегръдката на Delices De Cartier съм дори разочарована от себе си. Оценявам го като скъп аромат, но това в моите очи не е подразбираща се добра атестация.