Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

17 февруари 2011

Les Orientaux: Chypre d`Orient, Molinard





въведен 2007г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Chypre Floral


Парадоксално,



но факт: парфюм от новото хилядолетие, който ухае по-ретро от много ретро аромати. Телепортира ме през скоростен времепровод 60 години назад, при лентите за коса на Джаки Кенеди. Харесвам това време, харесвам стила на жените тогава, но парфюмът няма тяхната класа. Носи размитите черти на времето, без фокус върху еталона ми за женственост. Съчетанието цветен шипър задейства всички сигнални семафори в мен и очакванията ми стават големи. И как да правя компромис: едни от най-големите парфюми на всички времена са в тази трудна, емблематична парфюмна група. Chypre d`Orient не е от тях, категорично. Не е нужно да съм ясновидец, за да му предрека кратък пазарен живот и разочаровани почитатели както на бранда, така и на цветните шипри. Шипровото звучене в аромата е със силен металически и одеколонов привкус, като в много по-добрия La Nuit (Paco Rabanne)*, за сметка на цветното присъствие. Строго и тежко ляга ароматът, врязва се във вечерта. Освен на тъмната част на деня, Chypre d`Orient подхожда и на претенциите на зрелите години.


Отнема



време да си съставя мнение за парфюма. Ако бях го изоставила след първите две проби, щях да реша,че категорично не го харесвам. С времето привикнахме един с друг, но не искам да правя компромис и да нося активно аромат, който е само поносим. Ако бях математик, щях да погледна формулата на Chypre d`Orient и да открия грешката спрямо моето решение за цветен шипър. Щях да прибавя някой х или да изтрия някой у и да получа перфектното уравнение. В сегашния си вид това уравнение е вярно, но има и по-оптимално решение. Пообъркано е началото, според мен. Във връхните нотки цитрусите са неразпознаваеми, за сметка на галбанум, чието място бих подбрала по-надолу в ароматната пирамида. Острият му, смолист характер е виновен за одеколоновото, рязко усещане. Щом отшуми този неприятен за мен нюанс, Chypre d`Orient става по-елегантен. Нещо повече, макар и много по-немощна, но разпознавам любимата ми от L`Arte di Gucci (Gucci) комбинация жасмин-роза в ароматната сърцевина. Още по-изсъхнал парфюмът ми предлага повече амбра и мускус, отколкото пачули и дъбови мъхове. Бих повдигнала на квадрат последните две и щеше да се получи много по-интензивен и хакатерене шипър.


Липсва


ми финес и хомогенност в композицията. Някои от ароматните компоненти изпъкват прекалено релефно. Парфюмът няма изключителната трайност на типичен цветен шипър и увяхва бързо, избледнявайки до по-посредствен аромат, какъвто всъщност не е като потенциал. Не ми носи самочувствие, само ме парфюмира. Изкуствено пресилено е ретро звученото му и вместо свежест и лукс, долавям съмнителни упойващи нотки, от които призлява. Остава категорично извън личната ми класация за шипровата парфюмна група.
_________________________________________________________________________

* благодаря ти, Милейди, че ме запозна с парфюма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар