Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

30 април 2011

China Rose, Floris



Eau de Toilette
Olfactive Group:
Oriental Floral



Щом

и консервативни англичани като Floris, с 280 години традиции в парфюмерията, се отказват от една класика, значи наистина е време разделно. Трудно преглъщам като казвам сбогом на изведения от продажби China Rose. Лесно ми е да харесам съвременните, изчистени и минимализирани аромати – прекрасни са. Трудно ми е да призная, че дълбоките и богати класики от будоарени и пищни епохи си отиват безвъзвратно и част от мен отпътува с тях. Погледнато прагматично, няма за какво да тъжа - China Rose присъства демонстративно аристократично, сравнено с други, също благородни, но облечени в проветрив и бежов лен аромати. Като сравня усещането за чистота и лукс, които ми носи Not a Perfume (Juliette Has A Gun) или който и да било минималистичен, милионерски семпъл аромат, China Rose е плюшена завеса. И както отдавна заменихме плюшените пердета с едноцветни щори в пастелни нюанси, след ремонта на хола, така отпада нуждата и от парфюми като този. Той не е винтидж аромат от типа на Cnanel 19 (Chanel), Miss Dior (Dior) или Rouge (Hermes) и няма пудрена гранивост. Не е и ретро, нищо, че ухае на кафяво-червеното червило на моята баба, което беше най-вероятно Ален Мак (Ида не беше се появила още). China Rose е сред вечните парфюми, към които числя L`Arte di Gucci (Gucci), но които изчезват, именно за да останат вечни.


Ако


сте късметлии като мен и кожата ви не реагира кисело с розите, дори ще откриете известна прилика на China Rose с L`Arte di Gucci. При мен, тя се изразява във восъчният оттенък, който и двата аромата ми подаряват. Прекрасен, несладък восък от мед, събиран от различни рози. Заслужава си да изтърпя краткото конфитюрено начало на парфюма. Малините и прасковите от връхните нотки не ме подразват, не са доослаждани или химизирани. Плътни са и присъстват за кратко. Намирам ги, само ако ги търся. Розата от сърцевината е леко прашна и мъхава от кръвосмешението ѝ с мушкато (или здравец). Не знам дали името на парфюма се отнася буквално до розата в състава и дали това е хибискус, който е известен като китайска роза. Щастливка съм, с два хибискусови храста в градината и мисля, че да. Със сигурност това не е българската роза или която и да било друга знойна роза. Тази е различна и разбираш, че е роза по косвен начин. Няма теменужни ноти в хора на сърцевината, нищо че са посочени. Не намирам и карамфиловата подправка, от която се жалват много дами в мнението си за парфюма. Меден хибискус и мушкато е онова, което аз приемам за доминиращо в парфюма. От базисните нотки само амбра различавам. Дълбока, плътна и баритонна амбра. Нито пачули, нито ванилия или сандалово дърво се натрапват. Съхненето е затова, топло и заоблено, зряло и дълбокомъдрено, без интрига и без закачка.


За

уравновесен тип жена, ми се струва създаден, този парфюм. Отговорила си сама на повечето въпроси, предусетила останалите отговори. Може да е помъдряла преждевременно, може да е дошло времето ѝ за помъдряване, но тази дама е силна и наблюдателна. Научила е най-важното за научаване, останалото става предизвестено. Посягайки към парфюма, избирам да излъчвам интересно послание: не съм вече така млада и ефирна, но косата ми има медени отблясъци, без да е боядисана. Виждат се редки бели жици, наследство от времето, в което ѝ сменях цвета през година; все още мога да нося чисти и прозрачни аромати, но умея да нося и да чета класиките. Дори да съм понапрашена от времето. Всичко това, стои кодирано в присъствието на China Rose. Непроницаем хибискус.

Няма коментари:

Публикуване на коментар