Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

26 април 2011

Passion, Annick Goutal





лансиран 1983 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Floral

Мръщих се,

бърчих нос срещу този парфюм, когато се опитвах да го нося в студените дни, докато една пролетна сутрин открих, че се влюбвам в него. С трясък се влюбвам. Преживявала съм подобен парадокс с Knowing (Estee Lauder) и не ми трябваха повече от две минути, за да установя приликата между двата парфюма. Буквалната прилика в аромата, не просто в парадоксалното ми отношение към тях. За разлика от всички, които приемат Passion за зимен парфюм, върху мен той е по-благосклонен в умерено топли дни. Страстен, както предполага името му, плътен и властно женствен. Типичното за парфюмите от 80-те, драматично вечерно присъствие откривам. По своята същност, Passion изобщо не е безобиден цветен аромат. Той стои в редицата на цветните шипри, ако ме питат мен и за пореден път не съм съгласна с олфактивната му категоризация, дадена от fragrantica.com. Освен с Knowing (Estee Lauder), откривам паралелите му с Paloma Picasso (Paloma Picasso), Explosive (Etienne Aigner) и дори косвено с L`Arte di Gucci (Gucci).


Бях сигурна
,

че подушвам тубероза във връхните нотки и точно тя ми изкривява лицето. Попитах позната, която обича туберозата в парфюмите и тя ми отговори, че това е по-скоро гардения. Във всеки случай е белоцветно и мощно начало, а туберозата и гарденията си приличат особено много по дъх. Реших, че е гардения и приключих за себе си въпроса. Днес отварям парфюмните енциклопедии за ароматните пирамиди и чета, все пак тубероза. Права съм била от самото начало, но е трябвало да изчаквам просто минута, за да дам възможност на тази тубероза, да се смеси с останалата част от композицията и да ме плени. В Passion, тя е примесена с доматени листа във връхните нотки, но никога нямаше да ги разпозная. Началото не е ярко зелено, зеленчуково или доматено. Само няколко минути след нанасяне го усещам восъчно, като несладкия восък от мед или като медицинската дъвка от детството ми. Точно този момент ме препраща недвусмислено към L`Arte di Gucci. И как да не се родее с цветните шипри този парфюм, като именно дъбови мъхове и пачули доминират в базата му. Ако не ги бях видяла написани, щях да реша за пореден път, че си измислям. В цветното сърце са иланг-иланг, откъдето идва лекото медено присъствие, жасмин и ванилия, която почти не откривам. Жив цветен шипър, от най-красивите и присъствени.


Страстната

любов възпява Passion, според дизайнерите. И властната, бих добавила аз. Не е дама купа, а дама пика на сърцето на този парфюм. Уверена в силата си, убедена във влиянието си жена, която диктува и налага своето, с невидимия си авторитет. Жена, която опитомява мъже не с тирания, а със стратегия. Нямах представа, че сред нишовите аромати има такива аналози на цветните шипри, какъвто е Passion. Познавам твърде малко нишови парфюми, но очаквам винаги нещо нестандартно и авангардно. Очевидно и при тях могат да се открият белезите на съответното време, което Passion доказва. Ще го запомня като първият нишов цветно-шипров парфюм, който аз откривам. Майсторството в него е бурният обрат на туберозата. Без да е и поначало така блажна и задушлива, като в LouLou (Cacharel) напр., тя стихва до пудрена и женствена. Избира да не е сластна и знойна, а умна и дипломатична. Нишов, умерен двойник на Knowing (Estee Lauder). По-нетраен, обаче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар