Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

12 януари 2012

Happy Heart, Clinique

лансиран 2003 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral

Иска ми се да прочета и ... за един мой много любим парфюм. Любопитно ми е, защото той винаги поляризира оценките на хората около мен - от откровено негативни до супер положителни...:) Става въпрос за Clinique Happy Heart.


Между два полюса


обикновено има екватор. Или неутрална линия, равноотдалечена от преките противоположности. В географията на парфюмните емоции тази линия е също на нулевия градус или на 10°19′51" южно от апатичния паралел. На нея са подредени ароматите в орбитално равноденствие, които не са фактори в сезоните ни и носят умерен по стойност емоционален климат. Нанасянето на даден парфюмен аромат на определена ширина и дължина в полукълбата на олфактивния ни глобус става с инстинктивна бързина и обикновено с първото вдишване. Онова, което аз подреждам на паралел с горещ емоционален климат, друг отнася на апатичния, а трети направо на арктическата непоносимост. Механизмът по който класифицираме миризмите ми е много любопитен, но не знам нищо за научната му аргументация. Правя само резонните предположения, които би извел всеки: обуславя се от индивидуалните олфактивни спомени, но всъщност от придружавалата ги емоция. Миризмата на печени чушки е за мен аромат - свиден на детството ми, за мъжа ми – мирис на кухня. Аз го отнасям към късната лятна вечер, оркестрирана от щурци и огнището на терасата ни, той – към чушкопек на балкона. Аналогично и парфюмите катализират реакцията между аромат и емоция.


Когато тази реакция


е на неутрализация, парфюмът попада на неутралния ми паралел. Регистрирам го като аромат, но молекулите му са реагирили с личната ми емоционална среда до основен характер. Затова и смятам, че парфюмната критика не може да бъде при никои обстоятелства обективна и в това понятие влагам единствено личното отношение на коментиращия даден парфюм. В този смисъл всеки, който ползва или познава парфюма е вече критик. Дори световно нашумелия Лука Тюрин или партниращата му Таня Санчес* отразяват всъщност личната си киселинна, основна или с отделяне на положителна температура реакция без да правят олфактивен разбор на стойността на парфюма, какъвто обективен не знам да съществува. За Лука Тюрин Happy Heart мирише на добър омекотител за пране. На мен ми ухае на популярен омекотител за пране и това е един от редките случаи, в които моята емоция съвпада поне частично с неговото световно, но все пак лично мнение.


Веднага щом премине


първата свежа струя от плодове и зеленчуци, изцедени рано сутринта на витаминозен фреш, Happy Heart се разтваря до водно прозрачен и опреснява паметта ми за акватиката на синия Lenor Spring, с който вероятно съм се преситила от дълго ползване. Възможно в случай, че опознавах парфюма преди омекотителя, да съм доволна да го открия, но при мен хронологията първо е обратна и второ – в някой мой център акватичният мирис е закодиран като най-обикновен. Или последното, което търся в парфюм, понеже пък парфюм в друг мой център е синоним за различна от обикновената емоция. Водата принципно няма мирис, но я разпознаваме в краставицата или в динята по косвен чрез вкусовите рецептори начин. В Happy Heart я разпознавам именно на вкус. Освен краставица, в аромата присъства и воден зюмбюл, което си е умишлено подсилена акватика. Безспорно ухае на свежо, на леко и на чисто като ей сега свалена от простира дреха, съхнала под пролетно слънце. Свежестта е прозрачна и има видимостта на чист басейн с вода, в който усещаш задължителния дезинфектант. В сърцевината на Happy Heart ми мирише и на лугата от стъблото на зюмбюл, която в n-тия ми център е пролетна и водниста, но не и луксозна миризма. Едва след час ароматът започва да се сгъстява до цветен крем, а аз вече съм подгизнала за да му се зарадвам истински.



С “Perfume” на BBC

отчетох, че не съм си давала сметка за размера на усилията, които се влагат в битовата ни химия. Зад нея стоят също талантливи парфюмери, например тези от гиганта Givaudan, който е и зад повечето известни парфюми. В кадри от филма парфюмните носове стояха надвесени над перални машини от различни видове и проверяваха как миришат изпраните бели кърпи, преценявайки как да изкушат домакинята с точно определен прах за пране. Ароматните молекули са едни и същи, тоест и е неизбежно да се преплетат в различните флакони. Остава и да покрият инидивидуалните очаквания и да съвпаднат с личната емоция, която при едни се изравнява с парфюм, при други с омекотител. Или омекотител с трайност на парфюм.

_______________________________________________________
* най-известните съвременни парфюмни критици, чийто труд анализира блестящо Калина Гарелова в статията си за Тестера на "Капитал".

Няма коментари:

Публикуване на коментар