L'Agent, Agent Provocateur

лансиран януари, 2011 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral


Прототипизирани



ли са парфюмните аромати или напротив? Отразяват ли конкретни типажи или ги формулират в абстрактно-пространствен формат? Наскоро имах отново повода да си задам въпроса и отново да нямам еднозначен отговор. Ако съдя по споделеното от парфюмерите, в ароматните коктейли рефлектира най-често идея, място, случка,..., цвят. Всичко друго, освен конкретен прототип. Никой не признава, че е визуализирал този или онзи и му е заснел ароматния профил. Ако чета обаче, посланията на марките, с които лансират парфюмите си, се набива ясен прицелът им в определен фокус: за силната, енергичната и самоуверена жена; за романтичката; за смелата и прочие дама. Не липсват и възрастови рамки, макар напоследък да ги избягват като потенциално задънващи интереса към парфюма: за младата, за зрялата, за улегналата...Анотацията, от която тръгва един парфюм, съдържа именно шаблонните суперлативи – аромат за младата по дух, независима жена, например. Концерните описват нещо си, връчват го, парфюмерите предлагат варианти и един печели накрая. Парфюмните носове признават под сурдинка, че не се съобразяват много-много с условностите на заданията и формулират личната си представа. Някои дори не знаят избраното за парфюма име когато пишат формулите на течността и това вече ми се струва куриозно.



Би следвало


като съм наясно с факта, да не пренасям успоредно характерни човешки черти върху мириса, когато се срещам с него за пръв път. Реакцията ми е обаче, точно такава и първосигнална. Инстинктивно отнасям мощния аромат към динамичните и присъствени характери, ефирните към прозирни създания, абстрактните към ексцентричните и все в този матричен ред. Много от парфюмните мириси идват направо с името на известен ми човек, с когото свързвам ароматния профил. L'Agent влезе в обонянието ми с релефа на класическа жена, на която се възхищавам с ъгъла на полезрението си.

Влиза


без да се оглежда за ефекта си и се ръкува енергично с компанията. Не се опитва да заглушава шума от стъпките; трака или трополи с подметките си колкото е нужно да я чуят. Не се примъква изотзад, не прави слалом по осветеното трасе и не те стряска с неочаквано мяукане зад гърба ти. Задава се в анфас, цялата осветена, с изчислена до π еластика на усмивката. Успоредно пренесен върху L'Agent този входен етюд се свежда до шумно и енергично начало, което може да изплаши задрямалите в компанията. Нанася се откровено до провокативност, а за непривикналите с подобна откровеност - провокацията може да равни на грубост. Има тъмновечерни дрехи и огромен кожен колан с ретро тока, като единствен по-рязък акцент . Интересният тоест, велурено-кожен хайлайт на 2011-та, който се повтори после с различни децибели в Bottega Veneta (Bottega Veneta), на повърхността на Violet Blonde (Tom Ford) и на горния етаж на Shalimar Parfum Initial (Guerlain), не липсва и в L'Agent. Прашно еротичната миризма на смесен галантериен магазин от 80-те, е всъщност най-точна извиканата ми картина за парфюмното начало: конци, ластици, ципове със смазката още, копчета, памучно бельо, кожени портмонета и колани, козметика, които надигаха в стомаха ми тръпката за жена пред покупка.

Прашното


в L'Agent можеше да е от ирис, но има тъмнозелен, не лилавеещ оттенък. С помощта на нотописа го разпознавам като мъха по мушкатовите листа, такова изтръпнало тъмно-зелено е. Което ми обяснява защо ме пристрастява, понеже харесвам аромата на гераниум в парфюм. L'Agent се прибира почти рязко и стихва многозначително като класическата жена, на която се възхищавам. Избрала е нецентрален ъгъл и не изглежда да лови с поглед. Говори, ако я заговорят, но даже като мълчи – пак емитира интелект. Не скучае, не зяпа с празен поглед и не прехвърля наум марките на обувките по краката около нея. Такава благовидна и премерена е и сърцевината на L'Agent. Излъчва приглушено, с кадифената мекота на балсам, само от дъното на който стига ехо от роза. А иначе, е смолисто опушен и глъхнещо амбров. Амбрата в парфюм винаги ми действа подобно – тонира околните ноти, като изпилява по-звучните и заобля чувството.

Спирам


да осезавам L'Agent след половин час, както бих спряла да зяпам жената на която се възхищавам. Знам, че е там, виждам я с периферията на погледа. И парфюмът усещам периферно върху мен, сякаш не го нося аз, а човекът до мен. Или пък е останал по ръцете ми след ръкуване с някой. Само по-резките ми движения ми спомнят, че аз разнасям мириса. Заради което всъщност, ги избягвам. Заоблят ми се жестикулациите и подсъзнателно излъчвам по-точно калибрована женственост. Не съм буквална, както не ми миришат буквално нещата от парфюма. Нито тамянът е толкова ясен, колкото прочетох някъде, нито пък открих ясна туберозата. Предполагаемата капка от нея ми дава едва резливост, колкото има и в онази жена, ако я навехнат по глезена на самочувствието ѝ.


Събран


в едно изречение, L'Agent е шумен и велурено-кожен в началото, обрано и опушено цветен в средата и глъхнещо амбров в края си. Сладък е по класическия, вечерен начин или не е бонбонено сладък. Оставя балсамни следи като при срещата ми с онази жена - от непритворената откритост на влизането, мистерията в начина, по който благо присъства и приятните, обли обноски. Чак до безшумната размяна на телефони. С темпериран темперамент.