Un Jardin Sur Le Toit, Hermès

лансиран 2011 г.
UNISEX
Eau de Toilette
Olfactive Group: Aromatic Fruity



Така

не беше ме подвеждал скоро парфюм. Две седмици човърках неуспешно прелестта му, докато на третата тя сама реши да дефилира върху слънчевия подиум навън. Твърдя, че най-новият парфюм на Hermès не може да се прецени от раз, дори от два. Освен топло слънце си е нужно и щедро парфюмиране, чак докато деколтето лъсне като измито. Ароматът е непогрешимо Hermès и дори да не виждате името, пак ще го разпознаете. За никой друг бранд не ми се струва толкова валидно единното, общо звучене. Вероятно заради характерния почерк на Jean-Claude Ellena, който е носът на Hermès, но парфюмите им с удоволствие афишират роднинската си връзка. Този четвърти парфюм от поредицата Un Jardin е инспириран от градината на покрива на сградата на Hermès в Париж. Според посланието на дизайнерите, тази градина е магическа – пъстрееща от цветя, подправки и плодове, които се сменят със сезоните. Un Jardin Sur Le Toit явно е лятната окраска на тази градина, защото ароматът е воднисто летен и свеж. Светъл и непретенциозен, но с елегантна и чиста мелодия, без пискливи и преекспонирани плодове и цветя. Кара ме да мисля за успешна диета и проветриви дрехи, за русо и младо лято.


Ябълка и


круша са безспорните фаворити на ароматното начало. Нито сладки, нито кисели, а само воднисти и олекотени. Толкова неутрално на вкус уловени, а така отчетливи. Крушата от парфюма е като жълтите плодове в супермаркета посред зима – няма я медената сладост, нито нишестето в месестата ѝ част. Има дъх на круша, но е основно водна. И ябълката е червена, от онези като нарисувани, но без особен вкус, които предпочитам само за декорация на масата. В този им вид, дори аз, която скърцам със зъби като усетя плодове в парфюм, мога да им се радвам. Носят ми усещането за утолена жажда и вътрешна прохлада. Зелена трева е другото отчетливо присъствие в парфюма. Толкова сочно зелено, колкото и самият флакон. В големите паркове на запад, косят редовно райграсът, но не го събират. Оставят го да съхне и извехне, докато се превърне в компост и сам изчезне. Когато се разхождам по алеите ми мирише едновременно на свежа трева и на сено. Такъв е ароматът и в Un Jardin Sur Le Toit. Парфюмът е първата ми среща с компост като съставка от пирамидата и ми харесва определено. Нотката ухае още на влажна пръст, мокри листа и клони по един модерен и чист начин. Дали е тя или е нещо друго, но стигам до познатият Hermès остатък – фин мирис, който напомня за велурени ръкавици.Нито розата, нито карибската магнолия мога да отлича в парфюма. Сякаш ги няма, а са написани. Розмаринът от списъка си е тук – почти сух, но осезаем.



Друг парфюм на Hermès,



Kelly Caleche, откривам безпогрешно в остатъка . Тъкмо реших, че ми се привиждат призраци, когато прочетох и други на това мнение. Коженото и едва доловимото цитрусово присъствие е тук обаче, много по-деликатно намекнато и ненатрапливо. Освен това, пречупено през зелено от треви и полусухи билки. Летен и проветрив аромат, за отпуската или за прашния град, изнемогващ от жега. Силно воднист, лек и прозрачен. Обвиних го в нетрайност, но истината е, че ако се изкъпеш добре с него, ще спестиш обедния душ в горещината, ако няма къде да го вземеш. Чувствам се именно добре намокрена и охладена. Чиста.