Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

13 юни 2011

Do Son, Diptyque




лансиран 2005 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Floral

Diptyque


ми е пример за нетипичен парфюмен успех. Без да са модни дизайнери или потомствени парфюмери, тримата му креативни автори успяват да създадат и парфюмно име. Christiane Gautrot – декоратор по интериора, художникът Desmond Knox-Leet и Yves Coueslant – дизайнер на декори и театрален служител, впрягат приятелството си в парижки магазин за бутиково обзавеждане и текстил, открит през 1961. Малко по-късно започват да предлагат ароматни свещи за амбиенте, които и до днес са основна дейност, а магазинът се превръща в базар за всевъзможни шикарни неща. Do Son е последният парфюм на бранда, преди той да премине в ръцете на Manzanita Capital и е вдъхновен от детството на Yves Coueslant, преминало в Hai Phong, Виетнам. Đồ Sơn е известен виетнамски курорт на Южнокитайско море и е в непосредствена близост до мястото, където е живял Yves Coueslant. Докато баща му адвокатствал в кантората си, неговата майка се е крила от влажния климат в хола си, в компанията на любимите си туберози. Do Son е парфюм за туберозата и за жасмина, в най-автентичния им, природен вид.


Ароматът


нанася мощна тубероза, в осъвременен и олекотен аранжимент, сравнен с тежкия и задушлив от 80-те и 90-те. Тук тя е обилно хидратирана и кремообразна. Усещам я като силно оросена в много ранна сутрин, преди слънцето да нажежи блажните ѝ сокове и те да пуснат онази си сласт във въздуха, от която ми прималява на стомаха и ми се завива свят. Четох мнения на други, които като мен правят алергична реакция към това цвете в парфюм и които намират класа в изпълнението му в Do Son. Чак класа не бих могла да си обърна езика и да кажа, но признавам с възхищение, че е много истинска и почти нежна като във фин крем за ръце и тяло, мека на допир тубероза. Имаше такива пухкави кремове на времето, но за жалост имаше и такива тоалетни сапуни, които висяха в тензухена торбичка, завързана върху умивалниците. Оттам вероятно и вечната ми, некрасива асоциация с измит санитарен фаянс и тежката ми присъда за евтинеещ аромат. Усещането за вода върху цветята от аромата поизсъхва и отдолу избива нагарчащ, зелен и жилав жасмин. Задира лошо и ме хваща за гърлото. Започвам да поопъвам нервно деколтето си, понеже ми се струва тясно.



Не бих могла


да нося Do Son, при цялата си обич към парфюмните аромати, дори да остане последният възможен парфюм на рафта. Мога само охотно да се съгласявам, че е най-автентично пресъздадената тубероза, на която са ѝ центрофугирали мазнината и са ѝ изтръгнали сластолюбивите пипала. Парфюмът е за почитателите на белоцветни аромати и най-вече за тези, които не свързват миризмата на тубероза с евтин сапун или допотопна, силно ароматизирана козметика. За Yves Coueslant това може да е екзотичният аромат от детството му, за много от нас обаче, се е превърнал в символ на евтини емоции. Примирих се отдавна, че не мога да се сетя откъде идва неприязънта ми към подобни белоцветни аромати. Най-логично ми се струва да са били масови в даден момент, носени от всички защото са модерни или още по-точно защото са били единствените на пазара. Моята майка със сигурност не е имала свежи туберози във вазата, нито пък аз имам сега. В ароматната памет на някои от нас това цвете е влязло с козметични продукти от невисок клас и ще си остане нелуксозно. В Do Son поне е миловидно и не е пренатегнато и претруфено като в LouLou (Cacharel), Poison (Dior), Organza (Givenchy) или произволен такъв мобилизиращ масовия вкус парфюм. Освен, че не е така досаден като аромат, няма и оттегчителната трайност на изброените. Добра е трайността, но не е извънредна. Туберозен крем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар