Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

ЕКСКЛУЗИВНО

На тази страница ще откриете ексклузивните за читателите на Аромастилница материали и най-вече интервюта с различни  и известни парфюмни личности.

Летящият старт на подстраницата ЕКСКЛУЗИВНО е първото интервю на Кейко Мечери за българската парфюмна публика.



Les Parfumes Keiko Mecheri


Кейко Мечери е родена в Атами, Япония. Талантлива художничка и пианистка, но най-вече известна по света със своите нишови парфюми. Завършва UCLA (University of California, Los Angeles) и малко след това навлиза в света на ароматите. " Следвам собствена интуиция при създаване на парфюмите, но те трябва да са  страхотни и да са удобни за носене " - е нейната философия на парфюмен дизайнер. Повече от 40 парфюмни имена има в новаторските колекции на Les Parfumes Keiko Mecheri. Омъжена, майка на двама сина.
Запознах се с тази непринудена и одухотворена дама, с изящни черти, на изложението Exsence 2011 в Милано, Италия. Не повярвах на ушите си, колко топло се отзова на поканата ми за кратко интервю за Аромастилница. Уважението ѝ към всеки, който спираше пред щанда, ме впечатли дълбоко. Ето и избраната част от всички въпроси, с които тя ми позволи да я затрупам.


БЪЛГАРСКАТА РОЗА Е КРАЛИЦА НА РОЗИТЕ


(интервюто в оригинал може да свалите или слушате от тук)

- Това е Вашето първо интервю за българската парфюмна публика, но името и парфюмите Ви, са вече известни в моята страна. България се гордее със своята уникална роза. Работили ли сте или обмисляте ли да работите с българско розово масло в своите аромати?
- Всъщност, първо бих искала да благодаря много за това интервю. Оценявам високо вниманието към мен. Ние имаме вече няколко аромата с българска роза в нашата колекция. Винаги съм я обичала и я намирам за много специална. Тя е красива роза и не може да ѝ се устои. Как би могъл някой да не я използва в парфюмните аромати? Нашият парфюм Mogador има българска роза в състава си. Мисля също и Attar de Roses. Както казахте, тя е уникална роза, единствена по рода си. Бих я нарекла Кралица на розите.
- Знаете ли, един от най-известните Ви парфюми в България е Loukhoum. Ние сме израснали с лакомството, което носи същото име. Как си представяте жената, която носи този парфюм, каква е нейната личност?
- Странно е, но когато мисля за парфюмите, аз не ги създавам за определен тип човек. Мисля, че ги създавам повече за себе си. Разбира се, трябва да накараш хората да харесат твоя парфюм, но следвам моето лично убеждение за един парфюмен аромат. В този смисъл, не мисля за начина по който изглежда една жена, а за начина, по който искам да я накарам да се чувства. Бих искала да я накарам да се чувства красива, силна, да се чувства удобно. Искам да изведа на преден план положителната същност на женствеността. Тоест, не става дума толкова за нейната външност - тя може да изглежда както си иска. Може да е красива по нейния си начин. Това е за мен парфюма и нищо друго.
- Разбирам. Имате ли свой любим аромат сред Вашите парфюми?
- Имам, да. Всъщност много любимци, аз нося парфюмите си през цялото време. Loukhoum е също специален, но има един особено специален за мен парфюм - Genie des Bois. Харесвам как ухае, как е композирана неговата съвкупност. Той е теменужен аромат, но има много дървесни и някои ароматикс нотки. Той е за мен пример как трябва да изглежда един парфюм – комплексен, удобен за носене, с модерен характер и мисля, че подчертава личната индивидуалност.
- Вие сте художествен директор на Les Parfumes Keiko Mecheri и сигурно ви трябва непрекъснато вдъхновение за тази цел. Как изглеждат нещата, които вдъхновяват Кейко Мечери? Малките радости от живота?
- Те могат да са всякакви неща. Вдъхновението е навсякъде около нас. Хората просто трябва да имат достатъчно време, да отворят очите и умовете си за тях. Където и да отидеш можеш да откриеш красота и вдъхновение. Честите пътувания и различните култури са много вдъхновяващи. Литературата, музиката, изкуството като цяло, хубав филм. Дори моето дете, синът ми, е източник на вдъхновение. Трябва само да си вземеш малко време и да си държиш очите и ума отворени.
- Как бихте описали двата нови парфюми на бранда – Camellia и Paradise lost?
- Paradise lost е продължение на лимитираната ни колекция от миналото лято Les Hésperidés*, която набра популярност. Исках всъщност да отразя градовете и местата от различните краища на света, които посещавам. Индия е едно от тези уникални места, които не можеш да заобиколиш. С невероятна култура и богата история. Paradise lost е вдъхновен от Индия и по-специално Goa** и нейните плажове. Исках да запечатам в парфюм красотата и своите преживявания там и да я помним. Camellia пък, е продължение на цветната поредица, върху която работя от дълго време и която включва много цветя. Още аромати ше идват от тази поредица, в която се опитвам да представя цветята от различна гледна точка. Цветето камелия е от семейство Theaceae (чаеви), с дъх на дюля и не е сладко, а парфюмът е един съвременен японски винтидж аромат.
- Кога ще бъдат или вече са на пазара двата нови аромата?
- Не, не са все още в наличност. Предполагам в края на май и началото на юни ще бъдат достъпни. Esxence е чудесно място за представяне на нови аромати. На този етап искахме само да ги представим и да покажем на публиката върху какво работим.
- Бихте ли пожелали нещо на читателите на Аромастилница?
- Пожелавам на всички един здрав, щастлив и чудесен живот. Надявам се  да споделя моето изкуство с вас и най-вече да помиришете моите парфюми, защото най-важното нещо за един парфюм е да си го помирисал. За мен парфюмите са радост и бих искала да споделя тази своя радост с други хора.
- Благодаря Ви за това интервю и вниманието.
- И аз благодаря.

__________________________________________________________________________________

Les Hésperidés* - нимфите от гръцката митология

Goa** - най-малкият щат в Индия, разположен на западното крайбрежие.


6 април, 2011

 ***

 Robert Piguet Perfumes


За парфюмите на Robert Piguet научих от една ерудирана дама, известна българска колекционерка и ценителка на парфюми - Денси. Тя ме запозна с  Bandit, който ме порази и парализира  на секундата с властното си и екстравагантно кожено присъствие. Сякаш ме удариха с кожен камшик и не можах да си поема въздух от болката.  За една година опознах практически всичките парфюми от колекцията на този бранд, които не са много, но се отличават с изключителна сила на присъствието си и невъобразима трайност. След интервюто, което взех от Джоузеф Гарсес - Президент на Робърт Пиге, знам дори още повече. Предлагам и на вас любопитни подробности от историята на марката и нейните парфюми. Поради дължината на интервюто, публикувам най-важното, със съкращения.



НИЕ ИСКАМЕ БЪЛГАРИЯ ДА ИМА ПАРФЮМИТЕ НА РОБЪРТ ПИГЕ


(интервюто в оригинал може да свалите или слушате от тук)


- Разговарям с г-н Джоузеф Гарсес, който е  Президент на Робърт Пиге. Правилно ли произнасям името на бранда?
- Абсолютно. Робърт Пиге.
- Това е Вашето първо интервю за българската парфюмна публика, нали?
- Да, така е.
- Какво трябва да знаем за този бранд?
- Робърт Пиге е тържество на съвършенството, празник на класическите аромати, създадени за жената, която иска да бъде забелязана. За тези, които са много елегантни и искат да носят истински добри парфюми.
- Доскоро в  моята страна не се внасяха много от световните имена на парфюмерията. Как трябва да разбираме нишовата парфюмерия? Какво да влагаме в това понятие?
- Аз не харесвам тази дума – ниш. Всеки може да продуцира един ниш аромат. Ниш означава, че може да намериш този аромат само в един или два магазина. Иска  ми се да вярвам, че това са всъщност, луксозни, качествени парфюми, при които не се пести за самият аромат. Искаме този аромат да работи за жената, която го носи, да е за нея самата. Ароматите на Пиге са или много обичани, или много мразени. Те са отличими, характерни, или за много женствени или  за много силни личности. Това са отличителните черти на Робърт Пиге и ниш не изразява точно тяхната същност. По време на войната напр.,  Fracas се е продавал във всеки магазин в Париж, бил е парфюмът на народа. Сега наистина вярваме в ограниченото разпространение, само на места, където се продават добри парфюми и качествени продукти. Това е моята лична дефиниция за ниш.
- Откъде трябва да започне човек, който иска да опознае парфюмите на Робърт Пиге? Кой парфюм бихте препоръчали Вие за начало?
- От класиката. Класиката е Bandit. Той е първият парфюм, създаден през 1944 от Джърмейн Сайе (Germaine Cellier). Създаден е когато жените не са имали още права във Франция. Джърмейн Сайе е първата жена парфюмист. Била е малко ексцентрична и е творила по време на войната. Жените са работили по това време във фабрики за бомби, произвеждали са бомби и парфюмът е предизвикателство към негативното отношение към жената. Жените във Франция не са можели да пушат, било им е забранено. Джърмейн Сайе е била не само ексцентричка, ако ми разрешите тази дума – тя е била лесбийка.  Обичала е миризмата на кожа.
- И аз я обичам, много хора харесваме тази миризма. Bandit е моят любим парфюм от Робърт Пиге.
- Това е парфюм за жена със силен характер, която знае какво иска. Парфюмът те заразява, в началото е толкова силен, че не можеш да го изтърпиш, но за два часа се превръща в най-красивият аромат, който можеш някога да носиш. След две седмици си така заразен, че заразата прилича на наркотична зависимост. Влюбваш се в парфюма.
- Съвсем, съвсем точно. Изпитах го на гърба си. Как обяснявате, че парфюмите на Робърт Пиге са толкова силни и присъствени. Само естествени ли са техните съставки?
- Естествени е също лоша дума. По времето, по което Робърт Пиге е лансирал аромати, не е имало IFRA*, която промени много от нещата и от разбирането за естествени и синтетични парфюмни съставки. Да, ние използваме само съставки с най-високо качество. Използваме напр. естествена роза и други естествени съставки, но не можем да използваме натурален мускус. Той е забранен и се наказва от закона. Aмбра е също забранена. Използваме естествени заместители, които могат да се открият навсякъде по света. В Индия или джунглата например, заместители от дърветата и растенията. Ние смесваме различни молекули за да създадем амбра и мускус. И дори да кажем, че е синтетичен продукт, което пак няма да е истина, той е с най-доброто качество, което може да се намери, създаден от сурови материали.
- Как бихте обяснили интереса към Visa в Русия и в България. Защо сега?
- Първо трябва да се върнем назад към най-важният аромат от колекцията на Робърт Пиге, който е Fracas. Той е създаден през 1948 година, отново от Джърмейн Сайе – същата жена парфюмер, която създава и Bandit и Visa. Fracas е първият белоцветен аромат. Той е за фаталната жена. Парфюмът влиза в стаята преди теб и остава там и след като си тръгнеш. Гордеем се с  много знаменитости, които носят Fracas. Ким Бейсинджър, Принцеса Каролайн, Мадона и още много известни дами, които ползват парфюма. И които са много пищни и ярки. Те искат да бъдат забелязани. Сега говорим за Visa, обаче. Щом станах президент на компанията, исках да върнем историята на Пиге. Видяхме, че Visa е вторият аромат на бранда, създаден от Джърмейн Сайе за Робърт Пиге, но той е създаден и от един мъж Jean Charles , който създава Tabu . Ако помните как ухае Tabu, ще признаете, че той няма да работи в наше време, понеже мирише на килера на бабите ви. Решихме, че ще говорим с парфюмиста (Aurelien Guichard), но няма да му даваме описание  и няма да му посочваме ограничения на бюджета. Искахме да пресъздаде аромата и аз му казах просто :    “ Сега е 2000 година, представи си, че ти си Джърмейн Сайе, аз съм Робърт Пиге. През 70-те Opium (Yves Saint Laurent) направи  популярни ориенталските аромати, през 90-те беше Angel (Thierry Mugler), който направи шоколадова експлозия. Искам 2000 година да направи свое изявление." Казах му също, че не искам да изгубим старата олфактивна същност на Tabu и парфюмът трябва да напомня за него. Той дойде при мен с чисто нова молекула, създанена на основата на праскови и круши. И така, ние взехме старата основа на Виза и добавихме праскови и круши. Получихме Gourmant Oriental, което е класика, но за съвремието и стана част от историята,  понеже е третият по продажби аромат на Робърт Пиге в света и скоро ще стане дори номер две по продажби. Веднъж щом носиш Виза, се влюбваш в парфюма. Почти ти се иска да изядеш аромата. След пет часа усещате Visa, но също и основата на Tabu. Не забравяйте, че парфюмите на Робърт Пиге са създадени от висококачествени съставки, т.е. трайността е между 5 и 7 часа, и когато се събудите, все още усещате парфюма.
- Бих искала да науча повече за имената на парфюмите. Не знам напр. какво точно означава Baghari и Cravache.
- Много просто. Baghari е град в Пакистан, който някога е бил част от Индия. Робърт Пиге е обичал да пътува по света и Baghari е мястото, където са открили естествената ambra gris. Ние приемаме това за алдехиди. Алдехиди е Chanel № 5. Това ни напомня много за този парфюм. След 15 минути от нанасянето, се превръща в амбра. Имаме много клиенти, които не могат да намерят Chanel № 5, защото те си ограничават разпространението до много стеснен пазар. Когато клиент дойде и попита в Америка за Chanel № 5, момичето зад щанда му отговаря: имаме нещо по-добро от него, имаме Baghari. И когато го помиришат, тогава отговарят – да, харесва ми, това ухае по-добре от Chanel № 5. Cravache от своя страна, е типичен италиански аромат. Cravache е френската дума за стикът, с който яздиш кон.  Открихме, че е много италиански аромат, но аз не можах да разбера защо е такъв този аромат . Затова отидохме при семейството на Пиге, чиито наследници живеят в Швейцария и ги попитахме “защо Италия?”. Роберт Пиге умира през 1953, на 55 годишна възраст.Той затваря своята модна къща през 1948 защото е бил болен. Той е обичал Италия, била е негова страст, една от мечтите му е била да отвори модна къща в Рим, но умира твърде млад. Разгледахме формулите и установихме, че това е много мъжествен, цитрусов аромат. Носят го и жени, обаче. Напомня за цитрусите на Южна Италия и подправките на Средиземноморието. Това е историята на Cravache. Това е невероятен аромат за мъже. Когато отидох в Лондон при Harvy Nickols и казах, че имам нов аромат за мъже, тя се парфюмира и ми отговори “аз бих носила това също, ще го продавам и за жени”. Така, че това е унисекс аромат.
- Аз също го нося с удоволствие. Преди да Ви благодаря за това любезно интервю, бихте ли пожелали нещо на читателите на Аромастилница?
- Пожелавам им да продължат да четат този блог, който е много интересен. Вие разказвате нещата каквито са – не си измисляте истории. Ако харесвате ароматите, значи може да прецените дали един аромат има стойност . Важно е да се знае, че ниш е странна дума и дори да не харесвате даден парфюм, Вие разказвате на потребителите за какво става дума. Нека те си съставят сами мнение. Пожелавам на  жените и мъжете във Вашата страна да не купуват парфюм, само защото виждат марка, етикет. Парфюмирайте се, поносете го, вземете си проба. Решете дали ви харесва, защото този парфюм ще ви подписва.
................................................................................
- Можем ли да очакваме някои от Вашите парфюми или още по-добре всички скоро в България?
- Да, точно сега търсим дистрибутори в България. Не е лесно да намериш дистрибутори в Източна Европа, които вярват в класическите аромати. Те са твърде свикнали с парфюмите на Estee Lauder, Ralph Lauren, които харчат милиони за да внушат, че това са най-добрите парфюми. Ние търсим дистрибутор на нишови парфюми, който вярва в качеството на парфюмите. И щом намерим такъв, ще имате Робърт Пиге.
- Надявам се да го откриете скоро, интересът към тези парфюми расте.
- Можете да цитирате думите ми – ние искаме България да има Робърт Пиге.
- Благодаря много.
__________________________________________________________________________________
IFRA* - International Fragrance Association. Световна асоциация, регулираща парфюмните съставки.

11 април, 2011


***


D`ORSAY Parfums



Конт Gabriel Alfred Guillaume d’Orsay е роден през 1801 г. в Париж. Майка му е баронеса, а баща му - генерал от Наполеоновата армия. Израства в свят на красота и елегантност, в препълнените с литературния и политически елит на Западна Европа салони на неговата  баба. Изтънчен ценител на изкуството и на изисканата външност, той налага своя денди стил на обличане и поведение. В плен на неговата харизма попадат Gustave Doré, Berlioz, Alfred de Vigny и Lamartine. Освен художник и склуптор, контът бил и алхимик. Не самоцелен, обаче. Парфюмни аромати той създава изключително от любов към жените, маркирали живота му и специално за тях. Чувствителният му нос и вдъхновенията в дамски образи, оставят богато олфактивно наследство, натрупано до смъртта му през 1852. Семейството му пази ревниво неговите формули и през 1908 създава семейната парфюмна къща Compagnie Française des Parfums d’Orsay. Изящните аромати се продават в бутилки на Lalique и Baccarat, а златните години на бранда са около 1931. През 2007 г. една жена на име Marie Huet, пленена от богатата история и артистичните аромати, откупува правата върху бранда. „Аз съм майка на две малки момичета и съм на 31. Влюбих се в d’Orsay преди четири години, когато се запознах с предишния президент - Claude Broll. Въпреки неговата страст към бранда, историята и продуктите му, за съжаление той нямаше времето да развива дейността така интензивно, както би искал. Реших да приема красивото предизвикателство да запазя един от най-старите френски парфюмни брандове, понеже самата аз обичам парфюмите и съм доктор по маркетингови науки.“ Това споделя Marie Huet, която днес е в майчинство и наблюдава плодовете на труда си. Тя съживява магията от отминали години, но запазва стриктно философията за качество и оригиналност, за селектирано разпространение на парфюмите. Предлагам ви едно изключително интересно интервю с Livia Pariente, Маркетингов директор на парфюми d’Orsay, която разкрива любопитни подробности от историята на компанията и нейните аромати.



ЗА ПАРФЮМИ D`ORSAY КАЧЕСТВОТО Е ПО-ВАЖНО ОТ КОЛИЧЕСТВОТО


(интервюто в оригинал може да свалите или слушате от тук)

- Въпреки, че парфюми d’Orsay имат вековна история и богато  наследство, името е ново за българския парфюмен пазар. Ние сме любопитни за нишови брандове, които не са се внасяли в страната ни. Би ли било вярно едно твърдение, че парфюмите на d’Orsay са денди аромати, които отразяват начина на живот на Конт Gabriel d’Orsay?
- Мисля, че първо трябва да дефинираме отново какво е денди. Това движение се появява в края на осемнайсти век, в Лондон. Конт d’Orsay, който е роден в Париж и израснал между Англия и Франция, е бил типичен денди. Участвал е в движението, заедно с други значими фигури като Ламартен, Брюмел и Лорд Байрон. Притежавал е типичните черти и качествата на денди – бил е много елегантен,  изискан и известен, обичал е изкуствата и се е грижил много за външния си вид. Легендата разказва, че е сменял ръкавиците си по осем пъти на ден. Бил е художник, скулптор и е създавал аромати. Днес компанията d’Orsay продължава традицията по изграждане на аромати в денди стил. За формулиране на нашите парфюми, ние се вдъхновяваме от Конт d’Orsay. Парфюмът Le Dandy напр., пресъздава атмосферата около денди духът – връхни нотки ром/уиски, плодове узрели в алкохола и база с нотки на тютюн. Тази смесица ни напомня за будоар – известното място, където дендитата са се срещали за да обменят идеите си за политика, изкуство и литуратура.
- През 1931 год, Compagnie Française des Parfums d’Orsay продава повече от пет милиона бутилки парфюм. Etiquette Bleue ли е бил най-известният парфюм по това време?
- Да, наистина. В този период компанията осъзнава големият интерес към френските луксозни стоки и се конкурира с Guerlain и Lanvin. Традицията продължава и d’Orsay отваря два магазина, близо до Garnier Opera в Париж. Малко след това магазини в Брюксел, Виена, Барселона, Милано, Букурещ и т.н. От голямото число продадени парфюми, компанията прави своя реклама. Най-модният аромат на d’Orsay, по това  време,  е бил Eau de Cologne. Мисля, че Etiquette Bleue eau de cologne е бил най-известен, най-вече защото е първият аромат, създаден от Конт d’Orsay.  Що се отнася до продажбите, тези пет милиона бутилки включват всички аромати на бранда.
- Вярвам, че Tilleul е номер едно по продажби днес. Рядко се срещат парфюмни имена с толкова чист липов аромат. Само липовият цвят ли прави този парфюм толкова специален или има скрита история зад аромата?
- Днес Tilleul е наистина нашият бестселър. Големият успех на този аромат се дължи на няколко фактора. Преди всичко, Tilleul е нотка, която напомня на хората много за сувенир на паметта. Някои хора разказват за дървото от тяхното детство, при  други пък извиква споменът за свежестта на лятна вечер. Една жена от Холандия ни разказа как един ден през пролетта е карала колело, а от двете страни на пътеката е имало липови дървета. Тя се влюбва в аромата и отива право в парфюмерията да пита дали има парфюм, който да пресъздава уханието на липовия цвят. В магазина ѝ предлагат Tilleul d’Orsay и тя бива завинаги пленена от парфюма. Още нещо, този аромат е създаден от известната френска парфюмистка Olivia Giacobetti. За нея трябва да отбележим, че хората ценят работата ѝ и разпознават нейния почерк в Tilleul. Ароматът е нежен и фин, той има естествена композиция с нотки от листата на лимоново дърво, липов цвят, пчелен восък и акация. По мое мнение, това, което отличава Tilleul от другите свежи аромати на пазара, е че този парфюм отразява истинското липово дърво до съвършенство.
- Влюбих се в някои от ароматите на d’Orsay, създадени за дома. Особено много ми хареса Bois de Coton. Какво бихте отговорили на хора като мен, които биха искали да го носят като парфюм върху себе си. Има ли достатъчна трайност и върху кожата също?
- Вярно е, че Bois de Coton е създаден за дома и най-вече за банята. Това, което нашите клиенти трябва да знаят, е че сме създали този аромат по същите стандарти за качество, с богати сурови съставки, както и парфюмите. Това означава, че дори Bois de Coton да не е контролиран от козметичните разпоредби, за мен той има достатъчно качество да се носи и върху кожата. Все пак това не е съвет, даден от учен. На изложението Esxence в Милано, един мъж дойде при мен и ми каза: “ Обичам Bois de Coton, нося го върху мен.” Отговорих му :” Имам една тайна и тя е, че това е моят любим аромат от парфюми d’Orsay и винаги го пръскам върху кожата си и не съм имала никога алергии!”. Ароматът е изпипан по начин, да издържа дълго във въздуха и понеже го ползвам върху мен, мога да удостоверя, че трите дървесни нотки и мекият мускус издържат дълго, почти цял ден, върху кожата. В заключение  - можете да го носите върху кожата и да се насладите на уханието.
- Върху какво работи екипът на d’Orsay в момента? Очакват ли се скоро нови аромати?
- Ние лансирахме 3 аромата преди година, а през септември 2010 пуснахме L’Intrigante Еau de Parfum. Нашата философия е да даваме привилегия на качеството пред количеството, затова в момента работим върху проект, но си взимаме нужното време за доизпипване и ще го пазим в тайна до подходящия момент. Ще ви информираме на време, бъдете търпеливи.
- Можем ли да очакваме колекцията аромати  на d’Orsay  скоро в България?
- Наистина, ние не сме дистрибутирани в България все още, .... но бихме искали да бъдем! Вярваме, че има голям потенциал за нишовите парфюми и този блог доказва, че българските клиенти искат да знаят за нишовите аромати. Бихме искали да им дадем възможност да открият ароматите на d’Orsay, нашата история и нашите стойности за качество, характер и оригиналност. Надяваме се да открием най-добрия партньор за d’Orsay, който да сподели с нас същата любов към артистичните парфюми.
- Надявам се и аз, заради почитателите на парфюмни аромати. Бихте ли пожелали нещо на тях и на читателите на Аромастилница?
- Бих искала да им кажа, че благодарение на хора като тях – почитатели на качествени аромати, парфюмна къща като d’Orsay с почти двестагодишна история, е все още жива. Пожелавам им да продължат да подкрепят независимите парфюмни къщи и да отдават значение на парфюмното качество и ноу-хау.
- Благодаря Ви за това интервю.
- Благодаря и аз.

23 април, 2011


***

Juliette Has A Gun


Juliette Has A Gun е нишов бранд, създаден през 2006 – та от правнука на Нина Ричи. Романо Ричи (31) е млад и магнетичен талантливец,  чиято харизма обезоръжава. Очите му са сити дяволи, а пък усмивката му закача. Не се дели със своята денди шапка, която кръстих наум Филип Марлоу и ако те защипе погледът му изпод периферията ѝ, мърдаш неудобно в стола. На мен и дар словото ми пресипна.  Говори умно и сериозно, но гласът му е усмихнат. Непринуден е и въпреки наелектризиращото му поле на bon vivant, не усещаш поза и големеене. Топи бариери.
Колекцията на бранда е само от 7 парфюма, на път е осмият – Romantina, но всичките са  за мен ексклузивни и футуристични миризми, с аванс от бъдещето. В луксът им има милионерска патина, хладнокръвна страст и много интрига между нотите. Досега не ми се беше случвало да харесам пълната гама на даден бранд, но при Juliette Has A Gun не намерих слаб парфюм, правен заради бройката. Изпипани са и с детайли от магии.
Предлагам ви интeрвюто с Романо Ричи, което записах на изложението Fragranze (Флоренция, 9-11 септември, 2011), организирано от PITTI IMAGINE.


В ПАРФЮМИТЕ СИ АЗ САМО ОПИСВАМ КАКВОТО ЧУВСТВАМ

(интервюто в оригинал може да свалите или слушате от тук)

- На това му викам късмет. Успях на опашката за г-н Романо Ричи и преди да го предам на другите, които чакат, ще му задам няколко въпроса. Струва ми се, че ще съм първата в България, която пуска интригата за новия парфюм на Juliette Has A Gun - Romantina. Кога да го очакваме на пазара?
- За България не знам. Не сме решили още датата. Дори за Франция не знам дали ще е края на тази година или началото на следващата. Това, което виждате тук, е само прототип, въпреки, че концепцията на парфюма е ясна вече. Нали знаете, винаги има период от време между производството на продукта и лансирането му на пазара. За нас е много важно да си осигурим времето и да го лансираме както трябва. Не бързаме  да пускаме каквото и да било, не ни пришпорва нищо, винаги искаме да си вземем необходимото време да го направим качествено.
- Чудесно. Парфюмите на Juliette Has A Gun имат големи почитатели в България. А какъв олфактивен тип парфюм е Romantina – цветен, белоцветен, шипрово-цветен...? Или и това не е сигурно още?
- О, не. Идеята му е изяснена. След Lady Vengeance, Citizen Queen, Calamity J., както и Vengeance Extreme, които са твърде интензивни аромати, с наситени концентрации и много изискани, исках нещо, което е малко по-лежерно, по-свободно, малко от стила на Not a Perfume  и много мускусно. Това беше мускусна идея, започна оттам, но този път бяха и цветята наред. Исках да го направя по-женствен. Формулата е почти 60% мускус, с добавка на бели цветя – има жасмин, портокалов цвят, също и ирис, което му дава вид елегантност. Има и едва, едва доловими плодови нюанси. Няма да ги усетите вероятно, но дават малко щастие на парфюма, малко весело настроение.
- Само Eau de Parfum или Eau de Toilette, или и двете концентрации има новата Romantina?
- Само Eau de Parfum. Ние винаги правим само Eau de Parfum – това е моята философия. Един парфюм трябва да е концентриран. Каква е ползата от нетраен парфюм, който не ухае. Това е в представата ми за елегантното му носене.
- Разкажете ни нещо за новия Vengeance Extreme. Каква е разликата между него и Lady Vengeance? Голям фен съм на първообраза Lady Vengeance и сега тествах новата Extreme версия. Прелестна е. Пак намирам велурената роза и мускуса, които са ми любими, но е по-различен – по-дълбок, по-сух.
- Мисля, че особеността и тайната на този парфюм е свръхдозата пачули. В него има свръхдоза пачули, което по принцип не ни е разрешено да правим. Има 4 пъти повече пачули от Lady Vengeance и затова усещате сухота, бих казал дори яд в парфюма, дори по-щур. И розата, и цялата формула е променена, но голямата разлика идва от концентрацията - Vengeance Extreme е 80% концентрат, докато Lady Vengeance е 40% и отново - свръхдозата пачули. Още по-траен е, не сме сменили просто опаковката.
- Прелестен е, като всички аромати на бранда, които са за мен много характерни и не могат да се сбъркат с мейнстриймния асортимент.
- Надявам се.
- И аз се надявам да продължите по този начин – да си вземете време за новите неща. За мен Juliette Has A Gun е съвършено различен бранд и това съм писала в ревютата си за Lady Vengeance, Citizen Queen и Not a Perfume. Not a Perfume е като втора, чиста кожа.
- Това е, което току-що казахте. Ще продължа да правя нещата, които правя. Това не е бранд, който ще удовлетвори  всички. Замисълът му не е да се хареса на всички. Винаги ще има хора, които го харесват и такива, на които не се нравят парфюмите ни. Но аз съм убеден в това, което върша и е страхотно да чуя това, което току-що казахте.
- С изключение на първите два парфюма на Juliette Has A Gun, останалите са ваши лични произведения като парфюмен нос. За Lady Vengeance сте работили с г-н Франсис Кюрджиян, а сега сам. Как се справяте?
- Това е много важен въпрос. Аз не съм парфюмер. Никога не съм бил в такова училище. Забелязах, че като работих с Франсис, като работиш директно със създател на парфюмни аромати тоест, потъвах по-надълбоко в процеса на създаване и детайлите. На края ти решаваш всичко. Когато работех с Франсис, аз решавах пропорцията на мускуса, на пачули, на амброксан, които исках да има във формулите. Той ми даде 15 различни предложения в които разликата е само количеството на съставките. След моя опит с Франсис, който беше много добър, помислих и реших, че трябва да се справя с всичко сам. Наех лаборатория, където си избирам съставките и си избирам как да създам формулата си. Започвам от сърцевината и изграждам около нея. Когато имам проблеми, мога да питам парфюмер, има парфюмери в лабораторията, които могат да ми помогнат, но създавам формулите си сам. Най-важното е, че съм собственик на тези формули. Така имам повече свобода при съставките, които използвам и върху бюджета, който имам за даден парфюм. Така цената е много по-малка, отколкото ако ползваш услугите на парфюмер, който да ти продаде аромата. Мога да сложа два пъти по-богати и красиви съставки, по-скъпи такива. Съотношението между скъпите и красиви съставки е много тясно – което е красиво, обикновено е много скъпо. Значи имам повече свобода за вида суровини, които ползвам, което е много важно за мен, защото никога не гледам цените им. Не обичам да ги гледам. Ако искам да сложа 5 гр. пачули в моя аромат, мога да го направя.
- Това е чудесна новина за феновете ви.
- За парфюмите най-вече.
- Това, което току-що казахте, потвърждава теорията ми, че е не е толкова важно да си химик, колкото артист за да създаваш парфюми. Чувствате ли се артист, с артистична натура?
- Аз само описвам каквото чувствам. Не знам, какво е артист?
- Човек на изкуството. Композитор, певец, художник...
- А какво е изкуство? Не е ли личната интерпретация?
- Точно така.
- Значи всеки може да е артист.
- Включително Вие.
- Включително аз.
- Един въпрос от любопитство. Какво е чувството да си правнукът на Нина Ричи?
- Много съм горд. Но това, което правя днес, въвлича само мен от семейството. Както виждате на продуктите, това е много дискретен момент. Не отричам кой съм изобщо, но Juliette Has A Gun е важното в случая. Аз съм зад нея само, аз съм бащата на всичко това. Моята баба е нещо съвсем различно. Те са по класическата музика, аз съм по рока. Различна музика е, дори и корените да са едни и същи. Продължаваме да говорим все пак за ноти.
Как избрахте всъщност това име за бранда Juliette Has A Gun? Защо се нарича така?
- Това е фантастична интерпретация на Шекспировата Жулиета. В съвременния свят, тя е телепортирана в 21 век и става дива. Дава воля на фантазията си. Има много различни лица и различни сценарии на това, което прави с оръжието – оръжието е метафора за парфюм. Може да го скрие и да е дискретна, но да си запази увереността, може и да блъфира с оръжието си като в Lady Vengeance, а във Vengeance Extreme става направо заплашителна. Но в крайна сметка всичко опира до прелъстяването, до метафората – няма нищо конкретно, говорим само за образи. Мислех, че е една много малка идея в началото, но с времето виждам колко се задълбочава и колко много неща може да направи Жулиета с оръжие – може да е много чаровна и много изкусителна в същото време. Още не ми е омръзнала, все още.
- Пожелайте нещо на българската парфюмна публика, на феновете си, на читателите на списанието* и на блога.
- Всичко най-добро. Има трудни времена, а аз ви пожелавам най-добрия късмет.
- Благодаря ви от тяхно име, ние ви пожелаваме успех с новите Romantina  и Vengeance Extreme. Благодаря ви за това интервю.
- Благодаря.

________________________________________________________________________________
* сп. “Жената днес”, които ме снабдиха с акредитиращо писмо за репортаж от събитието. Благодаря им сърдечно.


21 септември, 2011

***

Tauer Perfumes


Andy Tauer e самотен ездач. Химик, швейцарец, самоук парфюмер. Човекът оркестър зад марката Tauer Perfumes, създадена през 2005-та. Трогва го красотата на гора и планина. Обича да наднича иззад завесата, да разбулва големите неща от малък ъгъл - от малка пролука в драперията. Опериран е от поза и суета, както на други им е изрязан апендицитът - из основа. Непринуден, весел, искрен. Рисува парфюмите си сам, у дома. Опакова ги сам, представя ги сам, списва блога си сам. Разказва ежедневно какво го вълнува, избирайки си снимка на деня. Не скъпи комплиментите си за други парфюми на конкурентни парфюмери. За нашето българско разбиране е непонятен. Ние имаме единствено образци на важничене. Независимо от коя орбита са звездите ни, те са винаги светлинно отдалечени от нас, нереални и резервирани. В представите ни известните хора са свръх същества, които не влизат в тоалетна,  никога не си секнат носа и никога не говорят за личните си случки. Колкото и американски филми да изгледаме няма да се научим да говорим за чувствата си и да се държим естествено, както го правят на западните ширини. Възпитават ни от деца да сме подозрителни, мнителни и притворени. В резултат, като видим някого искрен и добронамерен, който умее да говори за чувствата си без стеснение, някой по-различен от нас - му лепваме наум етикет за жалък патетик, във всеки случай нещо отклонен от нормата. Лекувам си тези предразсъдъци откакто живея на запад, но те са като хронична подагра. Получавам отоци на чувството си за незначителен човек, какъвто ми е набито с щемпъл да  бъда, а кожата ми на средно статистична се обрива и пламва, ако е изложена на светлинното лъчение от звезда. Затова като говоря с някое светило, чийто парфюм е оценен с пет звезди от друго светило, блокирам да се държа естествено и да питам естествените,  интересни неща, за които си говорим в предварителните, незаписани разговори. Освен, че си забравям уроците по произношение, карам  по шаблона, по който са ме формирали. Andy Tauer ме срина с внимание. При толкова къса дистанция и при толкова източни комплекси и през ум не ми мина да погледна от верния ъгъл - вниманието не е персонално, то е към нас, към хората като едно, в частност и в случая към тези, които умеят да се изразяват с ароматни средства.  В радиуса на този талантлив парфюмер осмислих, че красив парфюм може да създаде само този, който го прави  не заради важността на аромата, а за значението на хората, за които го забърква.


 НАДЯВАМ СЕ ДА ДОВЕДА ПАРФЮМИТЕ СИ В БЪЛГАРИЯ


(интервюто в оригинал може да свалите или слушате от тук, втора част)

- Разговарям с г-н Анди Тауър, с когото имам шанса да се срещна на изложението. Интересът към неговите парфюми расте и в България и затова ми се иска да му задам въпроси, като започна със страстта и вдъхновението. Откъде сондирате идеи и вдъхновение най-вече?
- Първо да благодаря за възможността да си поговоря с вас. Бих казал, че най-силният ми източник на вдъхновение е природата. Може да има много проявления, може да е едно цвете, което цъфти някъде. Често ходя в планината, търсейки различни неща докато вървя с часове. Или пък джогингът. Всъщност, намирам джогингът много инспириращ. Имаш наоколо въздуха, дърветата, реката, а после и движението, което мога да сравня с медитация. Размишляваш докато тичаш. Тичам около 20 км. всяка неделя. Намирам го вдъхновяващо.
- Какви са надеждите за нас – българските парфюмни ценители, да имаме достъп до парфюмите Ви в България? Планирате ли разширяване на дистрибуцията към Източна Европа?
- Вие познавате бранда. Присъства  в няколко части на света, но аз представлявам малка фирма. Правя шоуто сам, с много малко помощ. Каквото и да правя, го правя внимателно, на малки стъпки. Да, бих се разширил и към България, ако намеря добър партньор или такъв намери мен. Бих искал да отида в България, особено като се има предвид, че използвам много суровини, които идват от Вашата страна – като розата или липовия цвят, който ползвам в Zeta. Впрочем, той идва от малка, семейна фирма в България. Би било хубаво и парфюмите ми да са представени там.
- Липов цвят ли казахте? В кой парфюм, не разбрах.
- В парфюма ми Zeta.
- От новата Ви колекция?
- Да, може да се каже, че е доста нов. Лансирах го в края на пролетта тази година и е част от линията Collectibles. В тази линия са лимитирани издания, в които използвам суровини  по-трудни за намиране и които могат да се променят всяка следваща година заради различните реколти. В Zeta ползвам въглеродно-диоксиден екстракт на липов цвят, който произвежда фирмата, чието име е Екомат. Също и българска роза.
- Любопитна съм, защото няма много липови парфюми. Като изключа Tilleul (D`Orsay), не се сещам за други сполучливи.
- Още един има при Malone. Jo Malone има също липов аромат в колекцията си парфюми, който е много интересен и много близък до естествения.
- Как обяснявате успеха на бестселъра на Tauer Perfumes - L`Air du Desert Marocain по целия свят, дори в България, въпреки, че брандът не се предлага в страната?
- Със сигурност не се дължи на трудното име на парфюма, сложно за произнасяне. Има няколко различни аспекта на успеха му. От една страна е положителния кръг на хората, които го купуват и харесват, и които разказват за него. Така увличат още интерес към аромата.
- Разбирам - верижната реакция на рекламата от уста на уста.
- Да, а от друга страна е Лука Тюрин, който му даде петзвездна оценка в книгата си “The Perfume Guide”. Много хора търсят и купуват парфюмите с пет звезди. Това със сигурност помага за популярността на L`Air du Desert Marocain. Не мога да кажа какво е точно в парфюма, но има нещо, което го прави много привлекателен за мъже и жени едновременно.
- Бих казала по-скоро, че има нещо пристрастяващо, не само привлекателно. Сега го помирисах за пръв път, а го издирвам отдавна. Намирам, че е пристрастяващ. Кажете ни нещо за новата колекция Pentachords?
- Pentachords e една голяма стъпка, която предприех. Не е далеч, но е по-встрани от това, което съм правил досега. Аз съм от школата на естествените парфюми. Първото, което направих като започнах да изучавам парфюмерията като хоби, беше да използвам само естествени аромати. После излязох настрани от тази методология. Pentachords прилича много на игра. Игра за парфюмери. Играх играта “Само пет”. Може ли да се направи нещо красиво  и изразително само от пет молекули. По-различно е от работата ми досега, но го намирам за много очарователно. Всеки от ароматите е различен, има характер, нещо специално. Хората си мислят, че една молекула е равна на един аромат, но дори само една може да има различни ароматни профили и като смесиш пет такива да получиш пълноценен, комплексен мирис. Една прелестна игра е това, която ми харесва да играя.
- На пазара ли е вече новата колекция? Можем ли да поръчваме от парфюмите?
- Да, сега е вече на пазара. Направих първата презентация на Pentachords преди три месеца в Рим, в една чудесна парфюмерия в Рим. Когато сте там, непременно посетете CAMPOMARZIO на Via Vittoria – това е един чудесен магазин. Сега представям колекцията и за останалата общност по света.
- Имате ли си любимец сред цялата гама на бранда?
- Често ми задават този въпрос. Винаги казвам, че любим ми е този, който идва следващ. Следващия парфюм. И защо е така? Когато създавам и тествам аромат, когато реша, че е завършен го нося много. Нося го и през ноща, тоест редовно. Тогава той ми става любим. До момента, в който го лансирам. Тогава става минало. И минавам на нещо друго.
- Пожелайте нещо на парфюмните ценители в България, на феновете на бранда?
- Пожелавам България да продължи да снабдява света с някои от най-прелестните парфюмни суровини, които аз и много други парфюмери използваме при създаването на аромати – като розата, лавандулата, като липовия цвят и много други неща. Надявам се един ден да доведа парфюмите си, които много често са изградени върху тези суровини,  в България.
- Били ли сте в страната ни?
- Не, още не, но един ден със сигурност.
- Чувствайте се поканен от името на всички ни! Благодаря много за това интервю.

/подбрано от предварителния разговор/

- Кои са картините зад L`Air du Desert Marocain?
- Това име означава на френски език – въздухът на мароканската пустиня, пустинята в Мароко. Като помиришете парфюма, му става ясно на човек, че пустинята не мирише така, това е една малка част от сюжета. Основната картина, която ме водеше при създаването на парфюма е следната: вие сте напр. в Гуарсаса, което е малко село на границата с пустинята, с мароканската Сахара. Вие сте в хотела след един дълъг ден и е вечер. Лежите си в леглото, а вратата на терасата е широко отворена. Поглеждате навън и виждате луната, която се дига над пясъчните хълмове. Въздухът нахлува и заедно с него пустинята, която е суха. Затова и ароматът е много сух. Но има още - нахлуват и подправките, и жасминовият цвят от храста навън, сладостта на пекарната, където правят сладкиши. Така че, това е въздухът, които се носи от мароканската пустиня, нейният пейзаж, но и човешкият аромат на Мароко. Когато създавах парфюма, имах и една картина в рамка – пясъчните хълмове, луна и синьо, нощно небе.
- А картините зад Zeta? Как избрахте това име за парфюм с липов аромат?
- Това е интересен въпрос. Както казах той е от линията Collectibles. Исках тя да има някаква номерация, код някакъв. И избрах гръцките букви. А Zeta е освен гръцката буква и рисунъкът на пируета, който танцува липовият цвят когато пада. Ако се загледате, този танц прилича на буквата.

5 октомври, 2011



***

Maison Francis Kurkdjian




Francis Kurkdjian не е роден в столицата на парфюма Грас, нито е потомствен парфюмер. Като дете учи класически балет и пиано. На 15 години решава (!) да стане парфюмер. Завършва най-престижния университет за целта ISIPCA. На 25-годишна възраст вече подписва първият си аромат - Le Mâle за Jean Paul Gaultier. През 2001-ва отваря едноименната си парфюмна къща - Maison Francis Kurkdjian, но продължава да работи за международни имена и брандове.

Запознах се с това най-нашумяло парфюмно име на изложението Fragranze (Флоренция, 9-11 септември, 2011), организирано от PITTI IMAGINE. Парфюмерът беше специален гост и лектор на събитието, следван неотлъчно от кохорта журналисти и други следотърсачи. Изглеждаше ми невъзможна мисия да се добера до звездата, нежели да запиша интервю. Претърсих се за дързост и събрах достатъчно за да застана на пътя му и да заявя, че ще мине само през трупа ми. Подбрах стратегия да съм много омахана и настойчива като разговарям с този човек. В резултат – интервюто прилича на оживен спор, да не казвам кавга.  На места му се карам като ми се изплъзва и го пресичам като изпечен журналист. Francis Kurkdjian има хлъзгав език  и конкретиката не му е любим стил на изразяване. Усуква около фактите, изразява се метафорично и ползва философски алегории. Без да е надменен, самочувствието му е даденост, на която не се съпротивлява. Държи се непринудено, въпреки величината си и ме слиса като ме дръпна за ръката да седнем на земята. Той самият седна по турски, придърпа си един настолен пепелник и си запали цигара. Почти се удавих в глътката си шампанско (беше коктейлно мероприятие) като го видях. Седнах и аз на плочките (както съм на среден ток и делово официална). Щом и това направих, реших, че оттук – натам не мога повече да спазвам условности. Взех една октава по-високо и угасих формалностите в пепелника. Говорихме си като познати от дълго време, които си позволяват вече и по-агресивното срязване и смушкване в ребрата. Всички междуметия са автентични и не са сложени нарочно в интервюто. Не качвам записа, както правя обикновено, заради кошмарния си френски, но гарантирам за достоверността на всяка запетая в интервюто.


ИЗМАМИХ С ДИПЛОМАТА СИ ЗА ДА ВЛЯЗА В ISIPCA.
ПОКАНЕТЕ МЕ ДА БЕРА РОЗИ



- Не сте давали интервю за българска публика, защо така?
- Защото България не ми се е обаждала.
- Е, сега аз съм тук и в случая работя за най-престижното българско списание за дами – “Жената днес”.
- О, ама аз имам роднини в България. Във Варна и в Пловдив.
- Аз съм живяла във Варна.
- Познавате ли Саркиз С.?
- Бижутера?
- Не, не. Той е второ поколение от фамилията ни. Кръщелник е на дядо ми и когато напускат Армения, се заселват в България, а моят дядо отива във Франция. Живеят в Пловдив, а имат вила във Варна.
- Страхотно, значи имате връзка със страната ни. Сега и въпросите ми. Преброих 81 парфюма, подписани от Вас като автор – някои самостоятелно, някои в екип с други парфюмери. Вярна ли е цифрата ми, поддържате ли такава статистика?
- Не. Много съм щастлив, че сте ги изброили. Сега мога да кажа на моят PR колко сме направили. Колко казахте? Ако кажете 40, значи са толкова – аз самият не знам.
- Преброих 81. Много от тях съм описвала в блога си. Ако всички наричат Жан Клод Елена майстор на прозрачността; ако приемем, че Жак Полж е майстор на белоцветните миризми, като какъв майстор бихте искали да възприемат Вас? Имате ли си любима парфюмна тема? Любима игра с определени парфюмни компоненти?
- Като най-големият майстор на света.
- Най-големият майстор на света? Звучи страхотно.
- Шегувам се, шегувам се, шегувам се. Ами не знам. Някои хора ме харесват, други ме мразят. Някои излязоха от лекцията ми на петата минута. За това не ме е грижа. Не се събуждам с мисълта какво мислят хората за мен. Виж, какво мислят за работата ми – това вече ме вълнува. Това вече е много важно за мен. Така че, дебатът не е дали някой е майстор на прозрачността или друго, въпросът е всъщност всеки от позицията си и възможностите си да допринася за красотата на парфюмите. Мисля, че това е важното и това е което хората трябва да преценяват. Всеки с каквото може, с колкото сила му е дадена. Парфюмерите не могат да бъдат наречени едно семейство. Някои работят за корпорации, които имат много пари, други не. Кой какво прави за парфюмната вселена – такъв трябва да е въпросът.
- Е, добре де, това е така. И все пак в олфактивен аспект, кои са ароматните съставки, с които обичате да играете? Мускус, ванилия? Или нямате определени предпочитания?
- Вие сте преброили 81 парфюма. Вие трябва да знаете, защото аз не знам.
- Като опознах първите Ви парфюми, бях готова да се зарека, че ста майстор на ванилията. Сега вече не съм сигурна. Всеки следващ Ваш парфюм ме обърква – играете си с мускус, играете си с рози....
- Играя с цялата палитра. Да не мислите, че си падам по определени неща? Не. Има си парфюмни нотки и това е. Нотките не са толкова важни. Не е толкова важно дали ползваш бергамот, дали е минималистичен или максималистичен ароматът, дали е белоцветен. Въпросът е какво постигаш с парфюма си – дали докосваш сърцата на хората, дали докосваш жените, дали хората се наслаждават на това, което правиш. Това е, което има значение. Какво слагаш вътре е въпрос на кухня и е измислен дебат.
- Оф, ще извъртя тогава въпроса си поне така – обичате ли да работите с българско розово масло? С роза дамасцена?
- Работя с българска и с иранска роза. Те имат едно от най-доброто качество.
- Е, измъкнах поне нещо от Вас. Роден сте на 14 май и това Ви прави зодия телец. И аз съм телец, че и сме почти връстници с Вас. Ще ми се да вярвам написаното за  телците – че имат артистична натура. Вие имате ли се за човек на изкуството, повече отколкото сте химик и парфюмер?
- Ау, аз не съм химик. Трябва да ми видите оценките по химия в университета. Не съм химик.
- Ама сте учили в ISIPCA!
- Ами аз измамих с дипломата си за да вляза в ISIPCA. Провалих се на изпита по химия, обаче омагьосах жената, която беше отговорна за дипломите. Казах ѝ, че ще напускам. Във Франция дипломите се получават през май и отиваш на училище през септември, сигурно и на други места е така. Аз се провалих на изпита по химия през май, обаче ми трябваше печат върху дипломата за да отида в университета през септември. Отивам при нея аз и я омагьосвам: няма да остана повече тук, вижте ми оценките – кой иска такъв ученик? Сложете ми печата, ще се върна през септември да си взема изпита по химия, обещавам. И после отидох в ISIPCA с дипломата. Е, върнах се за изпита през септември, ама не получих правилната оценка. Така че, аз изобщо не съм химик. Хората, които ме познават от работата ми, ще го потвърдят. Мислите ли, че един художник трябва да е химик за да играе с боите?
- Категорично не. Даже имам теория, че не е задължително да разбираш от химия за да правиш парфюми. Ако Ви дам ей сега 10 секунди, колко Ваши парфюма и кои ще изброите?
- За 10 секунди? Ами не знам. Iris Nobile,.... Le Mâle,..... Fragile,....
- Времето Ви свърши. Всичките си парфюми ли третирате еднакво като деца в едно семейство или си имате любимци?
- Не. Те са минало, свършено, приключено, демоде. Зад гърба ми.
- Хубаво, разбрах. Гледах Ви да говорите за едно от последните си произведения Le Parfum Elie Saab и там казвате, че сте нямали образи в главата си, само цветове? Винаги ли е така?
- В случая картините, които имах в главата си, бяха роклите на Elie Saab. Познавам Ливан от много години, затова ми беше лесно. Беше очевидно. Знаех, че ще го направя така. Тъй както знаех, че ще направя Le Mâle навремето.
- Последният парфюм от собствената Ви парфюмна къща е Aqua Universalis Forte.
- Да, а сега точно лансираме Еликсирът.
- Ами аз имам у дома Aqua Universalis, а днес пробвах Forte и не намерих особена разлика. Може би малко повече пудра? Кажете ни нещо повече за този нов аромат.
- Forte е версия Еau de Parfum на Aqua Universalis. Дълга история е, ще се опитам да я съкратя. Всеки път като получавам нови суровини от доставчици, аз ги пробвам, тествам ги. Така попаднах на ново качество бергамот. В парфюма има много бергамот – около 20 % от състава. И като открих по-добър бергамот, исках да му дам изява чрез новата версия. И да постигна повече свежест с новия бергамот, да балансирам наново свежестта на аромата. Използвах и жасмин абсолют, роза абсолют. Нарича се Forte, защото идва от музиката. Aqua Universalis е камерен оркестър, докато Aqua Universalis Forte е симфоничен. Същата идея, но по-шумна, по-голяма, десет пъти повече.
- Разбирам. Ами новият Еликсир?
- Еликсир е екстракт версия на три от нашите парфюми. Много малко, ама много малко парфюмни къщи правят Extrait de Parfum версии. Chanel e единствената. Исках да покажа на хората, че разбирам от работата си и мога да направя Extrait от нашите Eau de Parfum. Най-общо казано – Extrait е квинтесенцията на парфюма.
- Носите ли парфюми и кои?
- Не, никога. Аз не обичам парфюм.
- Не го обичате върху кожата си, искате да кажете?
- Да.
- Чувала съм, че парфюмерите ползват шампоани и гел-душове без аромати, за да не им пречат.
- Аз ползвам мой собствен шампоан и моя собствена линия за тяло.
- И на какво ухае?
- Тайна. Ползвам си мои собствени продукти.
- Ауу. Пожелайте нещо на българските парфюмни фенове и лично на три очаровани от Вас дами – Smartie, Densi, Marta.
- Пожелавам си да отида в България и да се запозная с тях лично. Това е пожелание. Аз имам едно голямо и много истинско желание за България. Искам да участвам в прибирането на розовата реколта, да бера рози, да бъда поканен от някой за да работя на розовото поле. Искам сам да бера цветовете.
- Чудесно, ще се опитам да организирам това.
- Обещайте ми! Не, наистина ми обещайте. От училище до първия ми парфюм Le Mâle беше много кратко време. Нямах време да се докосна до естествените суровини лично. Най-съкровеното ми желание е да отида рано сутринта и да преживея брането на розата.
- С росата още.
- Точно. Не знам как се прави това. Виждал съм снимки, филми, но не съм го правил лично. Искам да го направя. Обещайте!
- Ох, обещавам! Благодаря ви за това интервю.







14 декември, 2011

***

LUBIN



Собственикът на Lubin - Gilles Thévenin - оприличавам на рицар – кръстоносец. Хубав мъж с типичната френска прическа “на паничка”, която по неопределени причини е в представите ми за бонвиван. Мосю Тевенан не е обаче бонвиван, когато опре до работа. Дори за авантюрист трудно се признава. Говори със страст и много факти за делата си, но не е сухар. Остроумен и забавен е и може да те разсмее когато най-малко го очакваш. Смята добрите шипри за квинтесенция на парфюмите и се е нагърбил с нелеката задача да възкреси едно бивше величие. Действа решително и не хленчи. Владее галантния френски комплимент и обноските на джентълмен. Вярва в традициите на френската парфюмерия и е поел патриотичен поход в съхраняване на част от историята ѝ. Работил е за Guerlain и Rochas преди да купи правата върху Lubin.


LUBIN  Е ШИПЪР ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ДРУГО



- Избрали сте да реанимирате един бранд с двувековна история, коронован с титлата “официален парфюмер на френския кралски двор”, но все пак зомби бранд към 1988-ма. На мен лично ми прилича на кръстоносен поход това спасяване на останките от някогашната любима парфюмна къща на Императрица Жозефина. Поели сте огромен риск и чувам, че ви е коствал много в спестявания. Не се ли страхувахте?
- Всъщност не е 1988-ма. Тогава той все още е собственост на немската компания Mühlens. Те купуват правата му през 1984-та. Лансират го наново през 1987-ма като сменят изцяло имиджа и опаковките на парфюмите. Не са имали обаче успех в няколкото страни, в които се пробват да пробият и решават да върнат производството на Lubin. През 1993-1994 ги поема една група, която също иска да работи върху новата визия на Lubin, но преценява, че той е твърде стар и прашасал бранд, а групата държи далеч по-привлекателни имена. Решават да го оставят да си отиде по реда. Присъединих се към тази група след като бях назначен за маркетингов директор на Rochas и им казах, че не бива да оставяме такъв исторически бранд да загине. Още повече, че съкровищата му са запазени. За разлика от повечето стари марки, чиито архиви са изчезнали, продадени или откраднати, архивът на Lubin е бил съхранен през цялото време. Казах им да ни го върнат на нас, на французите и ние ще го лансираме по подходящия начин. По него време не исках да купувам бранда, а само да го спася и той да продължи да съществува. Така че, рискът всъщност трябваше да поеме групата с огромната си структура от около 40-50 бранда, някои от които много успешни козметични. Аз не съм предприемач и не бях мислил за купуването на Lubin. Отговориха ми “не, не още, може би”. Имаше после един период, в който Lubin само вегетираше. 1997-98 наново повдигнах въпроса – няма как да се случи нещо, ако не се прави нищо - брандът загива. И тогава реших да го поема сам. Заявих, че ако искат да спасят Lubin, могат да го продадат на мен. Купих официално марката,  но междувременно се появиха странични претенции и водих около 5-6 години битки да вляза в правата си. После говорих с парфюмерката Оливия Джакобети и лансирахме първия парфюм през 2005-та. Постепенно възстановявахме някои от старите формули, но и лансирахме съвършено нови.
- Лансирате обаче, първия парфюм Idole в един много оспорван флакон, който не се харесва при пробната серия и хората го отхвърлят. Четох някъде, че бутилката е резултат от собствената ви колекционерска страст по културата на масаите. И въпреки, че не се харесва, не я променяте. Правите нещата по Вашия си начин – флакон с африканска маска вместо запушалка и парфюм с ром в състава. Лично аз това го наричам – отстояване, което влече огромен риск.
- Този вид парфюмни къщи винаги поемат риск. Като лансираш парфюмен аромат не мислиш за риска; мислиш за създаването на нещо; за идеята, която искаш да промотираш. И тъй като на Lubin се гледаше като старомоден и прашасал, изгубил изцяло престижа си, беше много важно да се даде знак, че все още може да подпише нов парфюм и при това от велик парфюмер. Оливия Джакобети е велик парфюмер, който никога не прави обичайни и обикновени неща. Тя също пое риск като направи нещо необичайно. Ако искаш да работиш с големи артисти, трябва да поемаш заедно с тях предизвикателството.
- И сега – почти осем години по-късно – можете ли да кажете, че сте спасили едно сринато величие, вместо да фалирате сам?
- Още не съм сигурен. Ще видим. Справя се добре бранда. Представени сме в 35 страни, работим с някои от най-добрите партньори. В същото време производството ни е много лимитирано – някои парфюми са в тираж само 500 флакона или 200 флакона. Имаме клиентела, която цени именно оригиналността на ароматите ни и тяхното качество.
- Засмях се като прочетох, че великата Оливия Джакобети Ви е нарекла “пират – контрабандист, който заслужава ром в първия си парфюм”. Такъв тип авантюрист ли сте? Можете ли да пренесете контрабандно някой аромат, да речем от индонезийските си приключения, и да сте първия, който го предлага на Европа в парфюмен флакон?
- Idole е точно това. Екзотична смесица между Азия и Африка. И сега работим върху такива нови аромати. В колекцията, в която е Idole, парфюмите са инспирирани от далечни страни. Имаме нещо, което е вдъхновено от планините на Йордания, където от египетско време са се точили кервани за да купуват правената там бира. Имаме и нещо, което е почит към Месопотамия и по-специално е вдъхновено от древната цивилизация  там. Тоест, не правя само парижки парфюми, а по-скоро по френски начин представям чужди култури. Много съм любопитен за другите държави, затова и пътувам много. Търся. А Оливия Джакобети всъщност се пошегува с това за контрабандиста и пирата. Започна като шега, но ароматът стана страхотен.
- Мрежата не е особено информативна като стане дума за работата Ви в Guerlain. Каква точно позиция заемахте там?
- Първо бях мениджър по експорта. После станах маркетингов мениджър на Guerlain за Германия. По-късно бях и креативен и комуникационен мениджър на компанията. Но бях много млад тогава, е – всъщност по-млад от сега. Може би съм бил твърде млад за длъжността. Бях прекалено креативен, но не и организиран достатъчно. Никога не съм бил добър мениджър, не съм мислил, че ще работя с цифри. В един определен момент ме изритаха и това си беше напълно заслужено. Работих после за Rochas. И накрая вече имам собствени парфюми.
- Взех присърце и ми стана драго да прочета, че според Вас “добрите шипри са квинтесенцията на парфюмите”, понеже аз самата харесвам страстно този вид аромати...
- О! Lubin е шипър! Не всичките ни парфюми са шипри, но подписът на Lubin е шипров според мен, ако го съпоставяме с други брандове. С Guerlain например. Guerlain има силно ориенталска структура. Guerlinade *  e прекрасна нота, но е повече или по-малко ориенталска в основата си, докато за Lubin в основата е шипърът. Дори да правим нещо вдъхновено от други страни, то си остава по характер френски шипър. Може да не е формално в шипровото семейство, но употребата на пачули, на мъхове и на бергамот, които са характерни за шиприте, го правят такова. Ние сме основно към шиприте ориентирани.
- Като изключим специфичните нотки, които изброихте, специфичното на шиприте според мен е, че са чувствени, но не и буквално лъстиви парфюми. Чувствеността им е закотвена на дъното и не плава отгоре като коркова тапа, съответно е находка само за дънни водолази...
- Да, вече не са   такива, каквито в миналото, когато животинските нотки са били основното. Сега сме ограничени и не можем да ги използваме. Въпреки това съумяваме да ги направим пак трайни аромати, заради което се е ползвало в миналото животинския секрет. Бих казал, че повечето от моите парфюми са дълготрайни. Винаги има начин да комбинираш нотките така, че да излъчват по-дълго. Но зависи най-вече от кожата на човека. Idole напр. е по първоначална идея кожен шипър и някои хора твърдят, че е траен, други са недоволни. Чета мненията на хората и за EdT и за EdP версиите ни - еднакво различни са.
- Личната химия е по-определящ фактор и от концентрацията, убедена съм в това. Какво бихте отговорили на някой, който смята, че шиприте са вече музейни експонати и нямат бъдеще?
- Ами, ще видим. Аз не смятам така. Има големи брандове, които правят страхотни шипри. Ако някой има предвид най-старите шипрови парфюми, да – те са прашни и със старомодни, неактуални акорди. Но модерните шипри ще останат, твърде успешни са.
- Вчера прочетох в блога на Денис Болио Grain de musc, че първите момичета, които сте следвали по улицата преди много години,  са Ви впечатлили с парфюма си...
- Не съм бил хулиганин, но наистина бях много любопитен за парфюмите им. Е, и от краката им се интересувах...
- Предполагам (и се смеем). Въпросът ми е дали всъщност търсите този ефект и за парфюмите на Lubin. Да са толкова характерни, че да накарат човек да се обърне на улицата след тях?
- Жените не трябва да бъдат безпокоени или тормозени заради парфюма им, разбира се, но има едно нещо, което ние наричаме sillage**. При луксозната парфюмерия, дори един интимен парфюм прави реакция с дадена индивидуална кожа и химия и подписът на тази комбинация се казва sillage. Или което усещаш, като помиришеш една дама парфюмирана преди няколко часа. Комбинацията с кожата тоест, прави парфюмите толкова интересни. Тази реакция създава магията, а не само парфюмът сам по себе си. Има парфюми, които с определени хора създават красив sillage. Habanita на Molinard е много добър пример за такъв парфюм. Естествено, това което и аз се стремя в моите парфюми е, заради качеството на съставките си да са способни да правят красив sillage. Нарича се още dry down, но това е върху хартия. Върху кожа е вече sillage – съчетанието между вашата кожа и личност и парфюма.
- Има ли нещо определено в парфюмите на Lubin, което да накара български парфюмен ценител да ги търси въпреки, че не се предлагат в страната ни?
- Има парфюм за всеки, всеки има личен вкус. Това, което трябва да направи човек, е да открива сам парфюмите си. Невъзможно е да се каже, че на фона на 15-те хиляди парфюми на пазара в момента, някой трябва да купи точно Lubin. Не бих посмял да кажа това, няма да е честно. Но е интересно, ако можеш да пътуваш, да си ги пробвал. Или пък да са в страната ви. Аз бях много заинтересован и се опитах да намеря партньор и в България, както намирам поне по един в столиците дори на по-малките страни. В тези аутлети е мястото да откриеш парфюмите на различните марки. Много хора не харесват Lubin, не е техният бранд. Но по-важното е хората да имат възможността. Да пробват различни парфюми, с различно качество и да решат според вкуса си. Не да купят заради имиджа на някоя марка, а да купуват защото на тях лично им харесва. Ако познавам някой от поне един час, бих могъл да си представя какъв парфюм ще му хареса и всъщност влагам много респект в отношението си към нашите клиенти, които за мен не са просто купувачи. Това е най-важното за един бранд – да уважава клиентите си.
- Много подходящ край за това интервю. Пожелайте нещо на парфюмните ценители в България.
- Магазин, в който да имат Lubin.
_____________________________________________________________
* La Guerlinade e приемана за базисна в повечето аромати на бранда и негова запазена марка. Фирмената тайна е приписвана на Жак Герлен и е създадена според някои източници през 1921-ва. Ирис, ванилия, дървесни нотки, към които в последствие се присъединява и жасмин - е най-често описваното в състава на базисния акорд, a за най-изразителни парфюми с Герленада в  състава са сочени култовите Jicky и Shalimar.

**  sillage е френска дума, която произнасят "сияж". Най-общо това е следата, която един парфюм оставя след парфюмирания, в асансьор напр. или друго затворено пространство, в което може да се улови невидимия шлейф.



11 април, 2012

Jean-Charles Brosseau


Името Jean-Charles Brosseau е синоним за красива шапка и аксесоар, но свързвано най-вече с Ombre Rose L’Original. Ombre Rose L’Original от своя страна е синоним за Belle Epoque, а Belle Epoque в това продължение на мисли  и в този конкретен случай е равнимо на деликатен парфюмен талк. Дизайнерът завършва модно училище  (Ecole de la Chambre syndicale de la couture parisienne), а после учи рисуване в  парижката академия Maurice Testard. Стажува при култовия за времето си моден дизайнер Jean Barthet, след това работи и за Jacques Fath. Сам избира да напусне висшата мода, независимо, че е търсен от най-известните ѝ имена. Предпочита динамиката на ready-to-wear облеклата и създава собствена марка на 25 години. Маркира 70-те и 80-те със свежи и талантливи решения при аксесоарите, но ключовата дума е практични. Jean-Charles Brosseau прави от шапката практичен аксесоар, като я трансформира от фетиш за привилигировани в удобно украшение за главата на всеки. Ухажват го Elle, Marie-Claire, Vogue и Glamour, а популярността му стига до Милано и Ню Йорк.  Без да съм наднормено и по пролетарски анархистична, здравословната ми антиснобска половина е силно впечатлена от умереността на този мъж: достолепна сдържаност в публичния профил, практична умереност в нещата, които моделира, сдържаност дори в избора на място за бутик – ме печелят като чета между редовете. С умереност и здравословен практицизъм мога да си обясня факта, че Jean-Charles Brosseau напуска прословутия и нарицателен Rive gauche, за да отвори по-голям магазин на Place des Victoires, където никой от модния бизнес не би отишъл*. Разумно сдържани са и цените на парфюмите с марка Jean-Charles Brosseau, които държат течна една отдавна задмината епоха. Докато всички други реформулират и прекрояват аромати за да са актуални, Jean-Charles Brosseau води битки да си върне изключителните права върху Ombre Rose за да го възстанови на пазара в оригиналната му формула от 80-те. С благородство и респект към традициите и семейните спомени, мога да аргументирам за себе си и останалите им парфюми в сдържано малкия на брой парфюмен асортимент. Колекцията Fleurs d`ombre на Jean-Charles Brosseau е албум от семейни спомени на дизайнера, която си съществува в една отделна реалност. Най-недипломатично, но пък обективно казано - това са парфюмите на прабаба ви. Маркирани са от носталгии и не са акордирани по модните трендове. Свирят пиано винтидж партитури и са застинали достолепно в своето си време, нищо че са лансирани след 2000-та. Уважавам ги заради силата им да съществуват във вида, в който съществуват.
Благородно сдържан е и синът на Jean-Charles Brosseau, който сега ръководи семейният бизнес. Benoît Brosseau е толкова рус, че ако беше дама нямаше да смее да излезе без спирала за мигли. И те са толкова руси, че няма никаква рамка за неприлично сините му очи, които безпрепятствени си преливат от ерудизъм. Benoît Brosseau ме шашна така с познанията си за България, без никога да я е посещавал, че забравих какво да го питам. Изброи ми първите десет по големина градове докато се опитваше да познае откъде съм. Разпита ме тихо и набързо за Симеон Сакскобурготски и за спомените ми за Тодор Живков, чиито имена произнесе без да се запъне за секунда. “Увлича ме много историята и съм чел доста неща за страната ви, затова.”, ми отговори като не издържах и попитах.  От опита ми дотук знам, че знанията на чужденците в парфюмния свят са тъждествено равни на  българското розово масло.
Твърде вероятно е ако името на баща ми стоеше под парфюм легенда, да се подуя лошо и да се спукам отнякъде - затова сигурно и името на баща ми не стои под нищо легендарно. Benoît Brosseau не е като мен - той има освен руса коса и изрусено до бяло чувство за благородна сдържаност.



АКО ИМАШ ЕДИН ГОЛЯМ УСПЕХ, 
НЯМА КАК ОЩЕ 5-6 ДА СА ТОЛКОВА ГОЛЕМИ КАТО НЕГО


(интервюто в оригинал може да свалите или слушате от тук
но си намалете звука, защото звуча като навита на пружина латерна )


- Ароматите не признават граници и не е чудно, че Ombre Rose L’Original има своите ценители и в България, въпреки че брандът не е официално дистрибутиран. Баща Ви е работил три години по създаването на парфюма, защото е искал нещо много амбициозно – едновременно модерно и класическо, изящно и трайно. Представял ли си е обаче самия аромат или го е търсил докато го намери? Още по-ясно зададено – искал ли е да бъде толкова деликатно-пудрен или просто се случва така, че формулата на Givaudan подхожда най-добре на интимната атмосфера в бутика му?
- Когато Жан-Чарлз Бросо започва да обсъжда с Givaudan-Roure, е имал съвсем точна представа за аромата, който иска. Той е имал спомена за пудрата на своята баба, което е един много специален мирис. Този мирис успява да втечни точно както е в спомените му. Така е създаден парфюма.
- Ароматът е преработен след като брандът си връща изключителните права от Inter Parfums Group, които не спазват клаузата за запазване на оригиналната формула. Четох, че това е и причината да се добави L’Original към името. Но дали сега се парфюмираме със съвсем същото, което е лансирано през 1981-ва?
- Да, това е съвсем същата формула като оригиналната от 1981. Когато го лансирахме отново през 2001-ва, го нарекохме L’Original заради проблемите при производството му през 90-те. Формулата, по която са го правили в този период не е била оригиналната на Givaudan-Roure. Затова сложихме L’Original и върху опаковката – за да покажем на любителите на Ombre Rose, че оригиналният му аромат се връща на пазара.
- А флаконът същият ли е като първоначалният?
- Да, ние върнахме парфюма в оригиналната му бутилка от 80-те, което също не е било спазвано през 90-те. Сега е същата бутилка в Art Deco стил, с красивите инкрустирани цветя.
- Спомняте ли си първата си среща с парфюма? Любопитно е - на колко години осъзнахте, че баща Ви е лансирал една легенда.
- Бях на 10 и не осъзнавах точно какво се случва, но си спомням много добре големия успех. Заминахме много бързо за Съединените щати и останахме една година в Ню Йорк. Имам съвсем точни спомени от един период на слава, на фурор.
- Изчела съм много ревюта за аромата и открих много жени като мен, които го ползват като нощен парфюм. Действа ми така релаксиращо и приспивно, че за малко не предизвиках катастрофа преди няколко години. Да, истина е. Бях спряла на един светофар  да чакам зелено и след пет минути се опомних в едно задръстване, което бях причинила. Знаете ли, че парфюмът има такъв успокоителен, седативен ефект върху някои жени? Мисля, че това е комплимент, а Вие?
- Да, обаче не знаех, че може да стане и опасен по тази причина. Щом казвате, че действа замечтаващо и пренася в друга реалност, значи провокира въображението да работи и това е един страхотен комплимент. Това означава, че парфюмът е все още част от мечтите.
- Най-известният и уважаван български парфюмен критик е една много мила дама. Казва се Калина Гарелова и сравнява парфюмите с шапки. Някои са воалетки, други каскетчета, трети с широка периферия. Вие сте израснал сред красиви шапки – можете ли да сравните Ombre Rose L’Original с някоя и да я опишете.
- Да, мога да направя такова сравнение. Надин Ротшилд**, която е много известна френска дама смята, че Ombre Rose е най-подходящият парфюм за кожа, за кожено палто. Ако трябва да сравня парфюма с шапка, то ще е кожена шапка за да може да си представите топлината на аромата.
- Има още една специална българска дама – парфюмен ценител, която запозна много от нас с Ombre Rose чрез най-големия български форум. Пише под името Атти и сме ѝ много благодарни, че ни посочи този парфюм в ароматното изобилие. Бихте ли се обърнали лично към нея с пожелание?
- Бих искал да кажа Атти – много благодаря. Чест е за нас да избере точно този парфюм сред многото на пазара. Доказва, че ароматът е класика на френската парфюмерия. Имаме много верни почитатели на парфюма и е страхотно да го чуем и от Атти. Много благодаря.
- И аз благодаря. Предполагам е трудно за останалите парфюми на бранда да догонват славата на Ombre Rose. Как се справят другите аромати по отношение на продажбите? Успяват ли да се изравнят с бест-селъра?
- Не. Ombre Rose е на върха на пирамидата бих казал. Нормално е, защото ако имаш един толкова голям успех, няма как още 5-6 да са толкова големи като него. Ombre Rose е и винаги е бил топ-парфюм. Но колекцията цветни аромати, която направихме - Fleurs d`ombre, е добра колекция, която позволява на нашите клиенти да избират между различни аромати.
- Познавам парфюмите в тази колекция и във всичките откривам достолепният винтидж дух и присъствие. Вярно ли ще е да обобщим, че тази колекция носи като цяло този дух?
- Да. Можем да кажем, че носят вид носталгия. Те са създадени по спомени от детството, инспирирани са от определени моменти. Ombre Bleue например, е един парфюм, който беше много труден за създаване. През 50-те и 60-те години е имало едно слънцезащитно масло - Ombre solaire с много специален мирис. Jean-Charles Brosseau си спомня от детството неговият дъх и трансформира едно плажно масло в Eau de Toilette, което е много трудно да се постигне. Затова Ombre Bleue е парфюм на ваканциите и пътуванията – защото е спомен от тях.
- Да очакваме ли новини от Jean-Charles Brosseau? Работите ли върху нови аромати?
- Да, работим. В момента лансираме два нови парфюма. Единият е дамският Ombre Platine, което означава платинена сянка. Той е ориенталски, цветно-плодов и пудрен аромат. Другият е мъжки и се нарича Bois D'Orient или ориенталски дървеса. Той е пикантно плодов парфюм.
- Сигурна съм, че ще имат успех. А търсите ли надежден партньор за дистрибуция в България? Много брандове споделят, че търсят такъв партньор в страната ни, който да предлага нишови аромати в своите магазини. Lubin например, сподели наскоро, че търси.
- Да, разбира се. Ние винаги търсим такива партньори. В тази част на света сме представени в Румъния, в много селектирани и нишови парфюмерии в Букурещ и ако намерим партньор ще се радваме да обсъдим доставки и за България.
- Благодаря много за това интервю и времето, което отделихте.
- Благодаря и аз.

______________________________________________
*  не след дълго осъмва със съсед по бутик Kenzo, а по-късно и с други световно известни дизайнерски бутици, но все пак е първият, който повлича смело крак.
** Nadine de Rothschild – писателка и актриса, вдовица на банкера милионер Edmond Adolphe de Rothschild и част от фамилията Ротшилд.


15 април, 2012 
                                                                      ***
 

Бертран Дюшафор (Bertrand Duchaufour)


Парфюмерът на L` Artisan Parfumeur. Няма значение за колко други е работил или кои други известни аромати е създал - парфюмерът остава винаги свързван с онзи бранд, за когото е бил придворен и е творил най-дълго. А мосю Дюшафор е създавал за доста брандове - Penhaligon's, Amouage, Comme des Garcons, Givenchy и дори за гиганта Christian Dior. От 2008-ма насам работи в лабораторията на L`Artisan. "Това е моята лаборатория и имам всичко, което ми трябва, за да работя без ограничения. Свободен съм да създавам парфюми и за няколко други нишови брандове, както и L’Artisan могат да избират други парфюмери. Но ние имаме връзка....". Носът на Бертран Дюшафор стои и зад култови аромати като Fahrenheit Fresh (Christian Dior), обаче на парфюмните ценители в България е станал любимец с необичайните на мирис, които създава за нишови клиенти от артистичната парфюмерия. Това е първото му интервю за българската парфюмна публика.


ТРАЙНОСТ, ОРИГИНАЛНОСТ, ДОБРО РАЗПРЪСКВАНЕ - 
СА ТРИТЕ МИ КРИТЕРИЯ ЗА УСПЕШЕН ПАРФЮМ



- Благодаря Ви, мосю Дюшафор, за това първо интервю за българска публика. Моят първи въпрос е дали парфюмерите и Вие в частност вярвате в личната химия като фактор, който може да изкриви даден аромат?
- Имате предвид кожата на човек?
- Да. Ако четете например Лука Тюрин, молекулата си е молекула и мирише еднакво върху всеки, а ние харесваме мириса или пък не, без да има особена причина за това.. Вие обаче сте експерт, вие сте парфюмер. Какво смятате Вие?
- Да, да, аз вярвам абсолютно във фактора лична химия. Но това е нещо, което не мога да управлявам, затова се абстрахирам от него, трябва да се абстрахирам от него. Невъзможно е да го предвидя в това, което създавам. Тествам върху моята кожа или върху още няколко души около мен. Това може да е съпругата ми или клиента, за когото работя. Не мога да контролирам фактора кожа, дори да съм сигурен във важността му за поведението на парфюм. Алхимията на кожата с парфюма дава нова идентичност на приносителя му. Става част от този човек и той трябва да мисли за това, когато употребява или купува парфюм. Така че задачата да предвиди кожата си като фактор е негова, не е моя.
- Ние, и имам предвид всички, които обичаме парфюм, нямаме резонно обяснение как точно се влюбваме в даден аромат или пък защо не го харесваме. Знаят ли парфюмерите как става това? Какъв е механизмът на този процес? Аз например, понякога мога да чуя едно клик в главата си и знам, че трябва да притежавам даден парфюм.
- Всъщност, не. Не мога да кажа.
- Загадъчен процес?
- Да, загадка. Ние нямаме обяснение, дори най-добрите в професията ни нямат такова.
- Значи няма някакво научно обяснение.
- Точно така. Това е като при характерите и хората. Познаваме само около 5 % от личността на даден човек, останалите 95 % са сложни. Като айсберг е – виждаш външността, но не знаеш какво има отдолу. И така е с всеки човек – виждаш само 5 % от него, останалото се определя от чувствата и усещанията му. От ирационални емоции. Можеш да кажеш нещо за себе си, но човекът срещу теб е този, който анализира ирационално онова, което ти казваш за себе си с разума си. И при парфюмите е абсолютно същото.
- Аз лично вярвам, че при парфюмните емоции има връзка с олфактивната памет от детството. Знам, че харесвате от дете мириса на земя и сено и предполагам, че ги харесвате и в парфюм.
- Права сте, права сте. Тези мириси – на истинска земя, на сено в полето, са много, много силни за мен и работя много с тях. Те са, разбира се, част от моята личност, защото имам пристрастие към тях от много отдавна. Детството ми е минало сред полето и изобщо всичко, свързано с детските ми години е феноменално за мен. Тази памет не е непременно съзнателна, тя може да бъде и подсъзнателна и да влияе на работата ми.
- Някои от най-любимите Ви суровини за работа са туберозата, тамянът, розовият пипер. Добавяли ли стe наскоро нови съставки в топ-листата, с която работите?
- Разбира се. Аз работя с широка палитра в моите акорди, но напоследък се фокусирам много върху химични суровини. Не че избягвам естествените суровини, но смесвам едните с другите, като се опитвам да създавам по този начин съвсем различни акорди. Искам да постигна промяна в работата си. Химичните суровини са точно толкова важни, колкото и естествените в парфюмерията и стават дори по-важни от тях. Затова залагам все повече на тях и не толкова на естествените вече.
- А какво става с любовта Ви към това странно цвете – каро карунде? Какво е особеното в него, което ви е пленило?
- То има много силен, характерен и подправков мирис, който очарова. По сила се равнява на парфюмен абсолют и е просто невероятно. Истината е, че вече не може да се намери и не мога да го използвам във формулите си. Африка е много замърсена и то изчезва.
- Не сте работили с нотката значи от парфюма Timbuktu насам?
- В Timbuktu пресъздадох мириса на каро карунде, но това е моята версия за него. Не е използвана естествената съставка. За да го наподобя, използвах само естествени суровини – тубероза, портокалов цвят и други. И получих мое каро карунде, което е 95 % от формулата на парфюма.
- Приготвила съм Ви една изненада, защото се чудя дали Вие и като цяло дали парфюмерите могат да разпознаят свои произведения отпреди.
- Мое произведение отпреди? Не, не мисля, че ще мога да го разпозная.
- Ето един блотер с парфюм, който вие сте създали.
- Я да видим. Това прилича много на Kyoto (Comme des Garcons). Има уд акорд, като в Jubilation (Amouage).
- Точно. Това е Jubilation. Познахте. Ето един по-труден.
- О!
- Вече е много блед ароматът. Пръснах преди няколко часа.
- Не, не мога да го разпозная.
- Това е Paestum Rose (Eau D`Italie). Явно не е много траен.
- Недостатъчно траен.
- Знаете ли, че много от парфюмите на L` Artisan се спрягат като нетрайни.
- Не моите, нали?
- Не Вашите.
- Знам, да. Това е въпрос на строежа на парфюма. Трайността е един от трите ключови критерии при създаване на парфюм – дълготрайност, разпръскване, оригиналност. Сега наблягам много на трайността, тя е особено важна за мен. Преди не беше и не работих толкова върху нея. Виждате как се държи Paestum Rose.
- Значи един парфюм е завършен, ако отговаря на тези три критерия, които изброихте?
- Именно. Те са ключовите за мен, особено когато искам парфюмът да се превърне в успех. Ако не е изпълнено което и да било условие от трите, продължавам да работя, докато го изпълня.
- Един последен въпрос. Можете ли да предположите кой от парфюмите Ви е най-обсъждан, рeспективно обичан, сред парфюмните ценители и форумската общност в България. Ще Ви дам жокер – от колекциите на L` Artisan е.
- С цветна нотка ли е? Основно цветен?
- Не.
- Ами тогава Timbuktu или Dzongkha?
- Не точно, макар че и Timbuktu е популярен. Но най-обсъждан е Piment Brulant. И аз много го харесвам, както голяма част от парфюмните фенове в България. Моля Ви да кажете нещо, което никога не е казвано за този парфюм досега, някаква тайна за него.
- Ще се опитам да предам основната му идея – лютивината. Въпреки че са много лютиви и могат да са агресивни на вкус, чушките са много ароматни, когато цъфтят. Когато само ги миришеш, имат много рафиниран, зелен мирис. Опитах се да пресъздам точно него и това е един много необичаен парфюмен аромат. Аз съм много изненадан, че е популярен при вас.
- Може да Ви е интересно, че много от нас подушват макови семенца в аромата.
- Прави сте. Но няма всъщност мак във формулата. Дълго след като парфюмът излезе, осъзнах, че има връзка между мака и лютивите чушлета в усещането за зеленина. Макът има точно такава естествена, свежа зеленина, когато го обелиш. Прави сте!
- Благодаря много за това интервю. Пожелайте ни нещо.
- Пожелавам всички да бъдем ентусиасти за нови парфюми и в частност за нови нишови парфюми.
- Ох, не мога да се стърпя да не Ви попитам. От носа ми ли е или наистина има тенденция за плагиатство и отявлено копиране и при нишовата, артистична парфюмерия. Миналата година беше модата на уда, тази година ми правят впечатление многото белоцветни аромати.
- Абсолютно. И тук има моди и трендове, които всички следват.

______________________________________________



21 ноември, 2012