Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

18 март 2011

Féminité du Bois, Shiseido



лансиран 1992 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Woody


Така


не мирише парфюм, така ухае непарфюмирана жена. В дъха й има от соковете на гора и на поле, солени кристали от море и чисти късове небе. Така трябва да е ухаела и първата жертва на Жан Батист Грьонуй от Парфюмът*, която той садистично остъргваше за да съхрани мириса на жена. Тя и следващите също. Така мирише жена, която не кани, не съблазнява, не умилостивява, не флиртува, не заповядва. Тя е мокра и суха, чиста и прашна. Не е цветна фея, не е горска самодива или златна русалка. Тази е жена, извадена от контекста на всичко друго и изкопирана сама по себе си. Чувствам се гола с този парфюм, което в моя случай означава - без парфюм. Не похотливо разголена, ами гола по същността си и инстинктивно искам да придърпам нещо отгоре си. Да си покрия женското приличие, което този парфюм осветява като със сценичен екран, без да го предлага на търг.



Кедър


и кедър са открили почти всички преди мен. Трябва да е така, щом го казват и щом и аз го различавам. Мирише ми още на чист восък и дребни карамфили в началото. Восък от горски мед, който не е толкова силно уханен и диви карамфили от поле. И леко посолени пръски, които сигурно са кедрови. После ми ухае за кратко на плодове. На твърди плодове, подправени с карамфил и още несънувани неща. Накрая ми мирише на слаба канела и тамян от сандалово дърво. Гледах филм как събират тамян в арабския свят и ми се приплака с дърветата, чиито кори одялкваха с длето, подобно на лъжица. Обелваха им безброй малки рани и сядаха да почакат кога дървото ще заплаче с бели, тамянови сълзи, за да ги съберат. Сториха ми се уязвими като жени тези дървета. Такъв един горестен и незапален тамян откривам и в парфюма. Гладко и хармонично разнесените по пирамидата ароматни съставки на Féminité du Bois, са толкова близко до естествения си вид, че е трудно да ги приемам като парфюм. За мен той е естественият ни мирис.


Държи се


като естествен мирис, променя се и се губи бързо. Различен е от всички парфюми, които познавам, но е най-близо по звучене и усещане до Black Cashmere (Donna Karan). Féminité du Bois или женствеността на дървесата, както си го превеждам, е обаче много по-естествен от Black Cashmere. Няма неговата форсирана енергия и остро подправено меню. Общото мога да сведа до дивите карамфили и в двата аромата. Без да е буквално женствен и веднага след първите си няколко минути, парфюмът ми ухае на жените. В много от мненията за него, откривам думата интимност. И аз бих я използвала, в смисъла й на неподправената сърцевина от нещо. Парфюм, който не може да се разкаже, но всяка от нас е преживяла и парфюм, който не е парфюм.
___________________________________________________________________________________
* Парфюмът Историята на един убиец (1985), автор Патрик Зюскинд

2 коментара:

SilviP. каза...

Единственото,което обичам повече от това ревю е самия парфюм!
Благодаря ти за това описание,Натали!

emilia каза...

реформулиран, във стандартния флакон на Серж Лютенс съвсем не е това

Публикуване на коментар