Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

02 април 2011

Cristobal, Cristobal Balenciaga




лансиран 1998 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Spicy




Какво търсене,



какво издирване падна. Открих го и сега е мой и не е мой. Притежавам го, но е от ароматите, които ме оставят безразлична, въпреки силата на присъствието си. Само мога да го оценя. Силно и остро подправен, ярък жалон на ваниловата парфюмна карта. Cristobal има от тежестта на златистите инкрустации по своята капачка, но блясъкът му не е златен. В него има от металическия привкус на пиринч. Пада тежко като вечерна рокля, с драперии по деколтето и шумолящ зад нея шлейф. Виси официално и протоколно във въздуха, придава важност, но не ме респектира. Твърде много ванилия има, за да му повярвам, че е от благородно потекло и в рода му няма майстор-сладкари. В което няма нищо лошо, само да не беше така патетичен и нагнетен от амбиция. Cristobal е плътен и вечерен, есенно-зимен аромат по своята същност. Твърде парадиращ го намирам и невъздържано шумен.


Особено


началото му е истински стряскащо и подчертано мъжествено, като в добре подправените одеколони. Сигурно затова и аз съм съгласна с престрашилите се да споделят различно от суперлативите, че парфюмът може да се носи като унисекс. Карамфил, смокиново листо и бергамот - нещо от това трябва да намеря във връхните нотки, но се провалям. Единствено тръпчивият бергамот е на мястото си, като в най-концентрирания чай, когато забравите да извадите торбичката или цедката и течността стане тъмна. В такива случаи отгоре плува като мазутенио петно пренаситеният извлек. Ако се опитате да спасите един такъв забравен чай, като го подсладите силно, с много захар, ще получите противоречив вкус, точно като в парфюма, в който връхлита лепкава сладост и ванилия. Много ванилия. Цветя в сърцевината? Къде са? Не откривам никакви. Нито прелестните пролетни божури и фрезии, нито жасмин, които са описани. В този парфюм става дума за ванилия и сандалово дърво основно и ароматът се приземява в тази база, преди да намеря каквото и да било друго. Дори пачули е полепнало от ванилов прах и е загубило своето лично обаяние. Станало е петмезено.


Гъст и тъмен


петмез, с трудно смилаеми подправки, които не виждам в пирамидата, но усещам. Става ми тежко и ми присяда след половин час от този аромат, а всеки път съм въодушевена в началото. Траен и присъствен са два от критериите, по които този парфюм ме спечелва. Няма обаче химия помежду ни, затова пък отпада от личните предпочитания. Силата и пристъствието му заслужават да бъдат оценени от почитателите на ванилия в парфюмите. Аз винаги я подозирам в опит да се представи за по-луксозна, отколкото може да бъде. Шумна ванилия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар