Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

Парфюмен пътеводител

Тази страница на Аромастилница е резервирана за парфюмните места и събития по света. Къде, какво, как може да се види от парфюмните ценители.




ГРАС 
ИЛИ СВЕТОВНАТА СТОЛИЦА НА ПАРФЮМА

                                                       Парфюмерът през XVI век, символ на Грас


Преди да се гмурнат под Средиземно море и да отстъпят великодушно ивица на Côte d'Azur, Алпите въздъхват за последно в Грас. Така изглежда терасата му – като въздишка, ако се спускаш от север. Световната столица на парфюма е издълбана в последните хълмове, а сградите приличат на кацнали на един крак. Най-горните от амфитеатъра изчезват вечер под мъглата на планината. Градчето е силно денивелирано и се върти като в серпентина. Баир, площад, наклон, баир, площад, наклон. Трябват ти равни обувки и добра форма за да обиколиш пресечения терен. Тесните пасажи на стария град са явно предизвикателство за клаустрофобичните като мен. Лабиринтът им е безкраен и колкото да обикаляш, откриваш все нови коридори за изгубване. Високите, стари къщи се крият от слънцето с дървени, олющени капаци на тесните прозорци. Усещането е, че си в Северна Италия, а истината е Южна Франция. Фасадите са охрови на цвят и може заради това да не забележиш гущерите, които пълзят по тях. Те са светло и прозрачно кафеви, почти като от жълто стъкло. Ловко се катерят по улуците и надничат вечер през отворените капаци. Бих живяла в непрекъснат страх да не пропълзят в стаята ми, но местните жители са свикнали отдавна. Съжителстват в кротко разбирателство и някои сгради дори имат големи метални гущери като емблема над вратата. Вечер преброявах до десетина, струпани на най-осветеното място. Старият град е призрачно място след залез. Изгнилите врати лъхат на мухъл и точно преди да се обзаложа, че никой не може да живее в такова място, вдигам глава нагоре и виждам хора по прозорците. “ Là où est le soleil, maman?*”, чувам ясно как едно малко момченце пита майка си. Стоеше замислено на прозореца, подпряло лице. Само кръглите му очила присветнаха на снимката, която опитах да направя. Скри се бързо от досадната туристка някъде навътре, а пък аз се почувствах зле като воайор. По-надолу събуждаме заспали гълъби и те профучават пред нас. В тясната уличка си е зловещо преживяване и усещам сърцето си в петите. В девет и половина вечерта и още по-надолу се виждат само мъже, седнали на малките площадчета. Говорят арабски и пият чай. Попаднали сме на улиците, обитавани от мюсюлманската общност. Бързам, навела глава и стискам до посиняване пръстите на мъжа ми. Опитвам се да не изпадна в паника, но крачките ми ме издават. Хората просто са любопитни и вероятно не очакват по това време туристи, а аз се засрамвам от тесногръдието си. Дъхът ми се връща на място едва в хотела. Рецепцията на Hotel Odalys des Parfums е отрупана с парфюмни фактиси - огромни флакони на Molinard Fragonard, Galimard. Администраторът Фабиан е на не повече от 25, но и той ме засрамва набързо. Той знае, че Грас е побратимен с Казанълк, аз не. Мъжът ми решава да се пошегува, че носим розово масло от българска роза, а Фабиан отговаря сериозно, че ще направим добри пари. Заспивам със смесени чувства и обтегнати от баирите мускули.



Сутрин всичко е различно. Градът осъмва преобразен от слънце, уличките светват измити и миришат на парфюм. Главната улица е трасирана от високи палми, безброй лянове и жасминови храсти. Парфюмерии и музеи надничат от всеки ъгъл, хищни за пилигрими, дошли на поклонение в самото сърце на парфюма. За Европа той изгрява през XVI в. именно от тук. Грас е било мястото, където са се правили най-добрите и фини кожени ръкавици. Носели са ги само знатните и заможните. Били са любими на Катерина Медичи, но понеже не харесвала миризмата на животинската кожа, поискала да ѝ ги парфюмират. Така започва историята на цяло едно изкуство. Четирите ароматни гордости на Грас са жасминът, майската роза, портокаловият цвят и лавандулата. Туберозата е била също типична за средиземноморския климат тук, но все по-рядко срещана с днешна дата. Граският жасмин е крехък на вид, а силно ароматен. 


Граският жасмин е от вида Jasminum grandiflorum
Символ е на града и цъфти дълго. Ако попаднете в Грас в началото на август, ще ви посрещнат не просто цъфналите му храсти, но и зрелището на Fête du Jasmin.
__________________________________________________________________________________
* Къде е слънцето, мамо? (фр.)

Още снимки от Грас ще намерите в панорамната галерия.



                                          Годишният фестивал на жасмина


е обикновено първата седмица на август. Грас е празнично залян със светлини, а ако се загледате над главата си в стария град, ще видите тънки кабели опънати от къща до къща. От средата им, на равни интервали изпуфква по един облак жасминов аромат. Празникът започва с оглушителна заря, която пропуснах да засека колко трае, но ми се стори вечност. Градът се изсипва късно вечерта в петък на площада под Международния музей  на парфюма. Слуша духова музика и чака да го посипят фойерверките. Кулминацията е събота вечер, когато точно в девет вечерта тръгва Corso fleuri et musical. Дефилето на цветята е пищен карнавал със силна музика и зрелищни гледки. Огромни платформи украсени с цветя предвождат колоната. Красавиците на Прованс хвърлят от тях цветя, а тълпите протягат нетърпеливо ръце. 


Антуриуми, гладиоли, гербери, рози, амарилиси.., огромни листа от филадендрони – събраният накрая букет прилича на юбилейно скъп. 

 
Полицаите се усмихват приветливо и подават падналите пред загражденията цветя. Старовремска пожарна цистерна върви по средата на колоната и двама пожарникари ни заливат с жасминов парфюм. Силен, лепкав и главозамайващ аромат, същият като в Do Son  (Diptyque). Крия фотоапарата, а мъжът ми отчаяно се опитва да опази видео камерата. Хората пищят весело, а като ни подмине цистерната от нас тече парфюм. Шумен празник на аромата. 


Разгледайте галерията снимки от Fête du Jasmin. Думите са далеч по-постни от цветовете на карнавала. 




МЕЖДУНАРОДНИЯТ МУЗЕЙ НА ПАРФЮМА


в Грас е уникално място, за което един ден е трудно достатъчен. Пет сгради от различни исторически епизоди, футуристистно обединени от архитекта Frédéric Jung с полунива и топли връзки,  вървят в крачките на парфюмния аромат от незапомнените му времена до наши дни.


Музеят е реконструиран в началото на новото хилядолетие, така, че да предлага два пъти повече площ за многобройните си експонати. Те са 50 000 на брой, а в постоянната експозиция участват 3 000. Музеят е интерактивно място с много установки за учене – слушане, мирисане, гледане, четене. Не остават непредизвикани сетива, всички са вложени в идеята на парфюма.

Оранжерията на музея е влажно място под стъклен похлупак, високо над улицата, с различни растения от основните парфюмни суровини. За такива като мен, които не бяха виждали истински иланг-иланг, тубероза и ветивер, оранжерията е първа спирка в музея. 

 туберозите на терасата на оранжерията

Пачули, различни видове жасмин, рози, лавандула – покрай  такива растения се движиш в тясна пътека, а отстрани на нея стърчат жълти контейнери, които можеш да издърпаш и да помиришеш; пръскат съответните аромати.

Първите полунива на музея вървят от египетски времена. От времето на благовонните масла за мумифициране и религиозни ритуали. Керамичните  съдове за съхранение на маслата са различни на вид, според предназначението им – за медицинска употреба, за религиозна, за съблазняване. Отделна зала пази гръцкия принос в развитието на парфюмерията. Отново съдове за масла, които приличат на амфори и лекити. Стрелките водят към римското време, което революционизира парфюмните съдове. Суетата на Цезар и важността на външния вид, издигната в култ, популяризира ежедневната употреба на парфюм. Появяват се първите стъклени контейнери, които приличат просто на вази. Стъклото става предпочитано заради ненамесата му в аромата и устойчивото му съхранение.


Средновековие и Ренесанс са обединени в едно – ароматът остава част от религиозните церемонии, но влиза и в козметиката и кулинарията. Несесерите и аксесоарите на Мария  Антоанета заемат централното място на залата.

 ароматните "микрофони"

Във всяка такава зала стоят пръснати установки за директен достъп до мирисите. Приличаха ми на микрофони за екскурзоводите, но като видях, че всички натискат копчетата им и дишат в микрофона, се върнах по стъпките си. Тамян, нерол, роза, жасмин,..., дори аромат на кокаин, уиски и хашиш, можеш да си пуснеш в лицето и да проучваш.


Щом краката ти откажат, опциите за почивка са безброй – зали за видеопрожекции, тъмни ъгълчета с огромни възглавници, до които слушалките бълват на различни езици историята на парфюма. Безспорната прелест сред местата за отмора си остава портокаловата градина на музея.

 портокаловата градина

Откъм улицата тя е преградена и предлага безплатна сиеста в ранния следобед. Приспива те малък фонтан в средата на градината и само някой презрял портокал може да те събуди като тупне. Французите са майстори на такива градини, качени на високо. Сетих се веднага за градината на покрива на главната сграда на Hermes в епицентъра на Париж.

Връщам се обратно в залата на Френската революция. Парфюмът става всенароден артикул и се появявт първите печатни етикети. Мултимедийни проектори въртят снимки на архивни етикети на одеколони, които приличат повече на етикети за напитки.

Вторият ми ден в музея съм вече отракана и сведуща. Основно правило е до се доближиш до всичко и да огледаш внимателно. Големи врати, които не са врати, пазят стъклени шкафове с парфюмни флакони – отварям смело и не забравям да затварям след мен. Натискам копчета и душа различни моноаромати, вдигам капаци и отдолу са други скрити флакони. Може да си избереш и обиколка с екскурзовод, но предпочетох да ми окачат на врата интерактивното диктофонче и да си слушам на спокойстие.

Последните зали на музея пазят парфюми от наше време и проследяват дизайнерските умения при изработката на парфюмните бутилки. Витрините приличат досущ на тези в Douglas и Sephora, само дето няма тестери и цени. Отделни шведски стени крепят огромни фактиси на най-известните парфюми на съвремието ни. Стоя пред гигантските Chanel 5 и  Shalimar, и изчислявам за колко време ще ми стигнат двулитровите буркани.


Последна спирка на музея е неговият бутик. Тук можеш да си купиш сетове с основни парфюмни съставки от региона, но и от други краища на света. Избирам си прелестен комплект с дървесни и смолисти парфюмни съставки на osmoz.com. Купувам си и едно бурканче иланг-иланг за кулинарни нужди и други разоряващи дреболии. Излизам със зашеметено портмоне,  но съм удостоверен парфюмен пилигрим.


Musée  International
de la Parfumerie
2 boulevard du Jeu-de-Ballon
06130 Grasse, France
tél. + 33 (0) 4 97 05 58 00
http://www.museesdegrasse.com/
вход: 4 €

Още снимки от музея.



FRAGONARD – 85 ГОДИНИ СЕМЕЙНИ ТРАДИЦИИ


Fragonard e най-голямата парфюмна фабрика в Грас. Историята ѝ започва през 1926-та, когато Eugène Fuchs увековечава името на своя земляк – художникът Jean-Honore Fragonard, като кръщава парфюмната си къща на него. Eugène Fuchs е бил предприемач по дух, но парфюмен ценител по душа. В основата на търговския му успех стои идеята да продава парфюмите си директно на туристите, които по това време откриват прелестите на Френската Ривиера. Парфюмната традиция се предава от баща на син и от син на внук. Fragonard избуява през 70-те, с  внука Jean-Francois Costa начело. Две от трите му дъщери - Agnès и  Françoise, оглавяват семейния бизнес с днешна дата. Всяка година парфюмната къща почита едно от цветята, използвани в парфюмните палитри. 2011–та е посветена на портокаловият цвят, една от гордостите на Грас.

Fragonard има вече три фабрики, в които  произвежда артикулите си. Една в центъра на Грас, една на няколко километра от него, в посока Кан и една около Монако. Последната е специализирана в козметичните им изделия, а първите две са парфюмни.
Двете  фабрики в Грас са целогодишно отворени за безплатно посещение и директен достъп до производството на парфюми. Към тях са уредени музеи, трасиращи парфюмната индустрия на Грас и на самата фабрика.

Първата фабрика на Fragonard в центъра на Грас (входът на музея)

Разходката из фабриката става само с придружителка, която е едновременно екскурзовод и аниматор. Дамите говорят по няколко езика и носят освен баджове, лъчезарни усмивки. Групи за основните западноевропейски езици се събират на всеки 15-тина минути. Обиколката тръгва от малкия цех за бутилиране на парфюмите. Десетина жени вадят от машината лъскавите флакони и подреждат в кутии. Fragonard използва предимно непрозрачни, алуминиеви флакони за предпазване на аромата от разпадното действие на светлината.

Цехът към фабриката в центъра на Грас

Минаваме през специалната “изба” и оглеждам античните камери, в които парфюмите отлежават (около две седмици), преди да ги налеят във флаконите. 

       Камерите за съхранение

Всички парфюмни фабрики в Грас ограмотяват нагледно в двата основни метода за добиване на парфюмни суровини – дестилационния и студения. Дестилацията на парфюмни масла действа на съвсем същия принцип като тази на алкохола, дори съдовете са същите.


Казаните за дестилация

Студеният метод е известен на парфюмните познавачи като enfleurage. Скъп и бавен начин за извличане на аромата от по-деликатни цветове, каквито имат жасминът и туберозата. Стъклени повърхности, затворени в дървени рамки,  се намазват с животинска мазнина, върху която ръчно се редят обърнати надолу цветчета. Цветовете се сменят всеки ден в продължение на десетина дни, а после абсорбираният в мазнината аромат се извлича с алкохол. Все по-рядко използван метод.

Жасминов enfleurage

Цехът за сапуни е малко помещение с един – единствен работник и две машини, които са прехвърлили стоте. Fragonard не произвежда самият сапун – купува готов гранулат, който после ароматизира със своите масла и  реже в калъпи с различни орнаменти.

 Стогодишната машина бълва 
ароматизираните сапунени "спагети"

За любопитните, Fragonard предлага пълни чували с пачули, дъбови мъхове, ...,  лавандула, които можеш хубаво да разгледаш, пипнеш и помиришеш.

  Дъбовият мъх 
в основата на всички шипрови парфюмни аромати

Обиколката приключва в бутика на фабриката. Тук се започва истинската вакханалия. Можеш да пробваш всичко, да пипнеш, да купиш от най-малките до най-големи флакони. Аниматорките пръскат върху ветрило от блотери и раздават щедро от всичко. Отнасям един малък Etoile, който се оказва прелестно лимоново сорбе и пренебрегвам бестселъра Belle de Nuit, за разлика от тълпата.

Рафтовете на магазина към фабриката

Първата фабрика е известна като историческата.

L'Usine Historique
20 Boulevard Fragonard
06130 Grasse
FRANCE
Tel: +33 (0) 4 93 36 44 65
Вход свободен
вкл. събота и неделя



Убеждаваха ме, че е безпредметно да посетя и втората фабрика на Fragonard - La fabrique des fleurs, защото ще видя и чуя същите неща. Не, че не им вярвах, но да се убедя. Втората фабрика е на няколко километра от Грас, в посока Кан и е още по-голяма и модерна. Слушах почти същата лекция, но видях различни неща. 

Втората фабрика на Fragonard

По-големият и модерен цех

Работниците липсват, понеже съм попаднала тук в събота

Единствената машина за бутилиране (вдясно), 
всичко останало е ръчен процес.

И отново бутик, който предлага цялата гама аромати на бранда. Пак проби и ах, ох.

La fabrique des fleurs
Les 4 chemins
Route de Cannes
06130 Grasse
FRANCE
Tél: +33 (0) 4 93 77 94 30
Вход свободен
вкл. събота и неделя
Всички снимки можете да увеличите като кликнете върху тях.

Очаквайте  продължения с останалите парфюмни къщи, фабрики, музеи и ателиета на Грас. Репортажът само е започнат.