лансиран 2002 г.
Aromaparfum Apaisant
Olfactive Group: Floral
Любимо
терзание на задочниците извън България, към които спадам, е бозата. И липата. Носталгичните атаки често имат и друг вид – шум на щурци, варен геврек, ..., локум, обаче липата и бозата са хайлайта на чувството за липса. И на моя дъждовен и сумрачен, северно-немски паралел, липите цъфтят в края на май и началото на юни. Първите години тук ги обикалях жално и котешката, за да ги подуша. Вече нямам илюзии - тук липите не ухаят и сега като видя някой да кръжи гладно около липово дърво, пробвам да го заговоря на български. От известно време си лекувам липовите пристъпи с парфюмни аромати и ги издирвам един по един. Радвам им се като търсач, изкопал денари, антоняни и колонии от III в.* Парфюмите с аромат на липа са не по-редки и се броят на пръстите на едната ръка. Сред тях Tilleul (D`Orsay) води ранг-листата ми като най-естествен липов аромат. Препоръчаният ми преди време за липов - Champs Elysees (Guerlain), е прелестна козметично-сапунена мимоза, с много люляк в букета, но дублира косвено липата. Истинският липов парфюм на Guerlain би трябвало да е Aroma Allegoria.
Трилогията
Aroma Allegoria – Vitalisant, Exaltant и Apaisant просъществува за много кратко време и е приносът на Guerlain в тренда към естествени, природни и зелени парфюми. Лансирана точно преди марката да се превърне от семейна собственост в перлата на короната на концерна LVMH. Apaisant идва със значението си на успокояващ и като синоним на релаксиращ, а парфюмът е типичен Guerlain. Достолепен, бавен и с тежест, точно като създателят си Jean-Paul Guerlain. Парфюм от стара генерация.
Търся
упорито липата в него, но налитам на белите цветя по-скоро. Фрезия и мимоза, но най-вече мимоза разпознавам във връхните нотки. Стряскащо и лепкаво сладко е продължението надолу. Напомня гъст мед. Чак тук, в сърцевината, се припознавам в липа, тоест в липов мед. Само в най-топлите дни, които са нумизматично редки на моя адрес, ароматът се стопля до купчина току-що обран липов цвят. Толкова е интензивна миризмата му, че ти взима обонянието и го преиначава. В хладното, застива отново до златен на цвят мед. Усещането за мед в парфюми най-често идва от иланг-иланг и никак не се учудих като го видях в пирамидата на Apaisant. Съхне силно ванилово, а не разпознавам в нито един момент лайката от състава.
Разминавам се
с пухеният, липов облак, който очаквах. Когато намирам липата, или съм я търсила умишлено, или е твърде интензивна за да ѝ се насладя спокойно. Никой не ми е виновен, че очаквах аромат като от дървото, завъртян от въздуха по улиците. Попаднах на липов мед вместо това и на бели цветя - в задушливо интензивно, почти ретро изпълнение. Ще остана привързана повече към Champs Elysees (този от 1996 - та и не оригинала, който не познавам, от 1904-та). Нищо, че обвиняват реформулировката в комерсиалност, понеже е от появилите след вливането в LVMH и независимо, че и там липата е косвена. Apaisant ми носи липовото чувство, но предпочитам да пръскам настрани от мен, за да се разсее върху по-голяма площ и да не ме задуши. С твърде много примеси липа.
___________________________________________________________________________________
* не знам каква находка е това, но иначе прочетох в един форум на златотърсачи, че е значима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар