лансиран 1994 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Green
Сложи
нещо забранено в името и интересът сам се дирижира. Не е нужно дори анкета за доказване на зависимостта – тя е аксиома. Interdit или forbidden са често срещани забрани в парфюмните имена и действат като магнит на по-младите. Не само на тях, защото и моето любопитство се повъзбужда, но крехките възрасти се влияят значително повече. Забраненото цвете* от този парфюм цъфти вечно в една въображаема райска градина, според дизайнерите. И пак според тях е откъснато с посвещение към всички млади жени, които мечтаят романтично всеки ден. Това послание с дата 1994 може и да е свършило маркетинговата си задача, обаче с днешна няма шансове. Освен ако не съм фен на парфюма отпреди и да сме съзрявали заедно с него, няма как да го оценя сега. Днешната млада дама има значително по-високи критерии за парфюма си или поне не толкова буквално цветни.
Воднисто
размит е цветният букет тук, всъщност. Със силен мирис, но кух и безплътен. Опитвам се да различа поименно пъпеш, диня и останалите плодове във фруктиерата от връхните нотки, а ми се смесват в общото усещане за сладък плодов сок. И то не за нектар от сокоизстисквачката, а отцеденото от плодовете. Онова, което се разлива по плота, като режа диня или праскова. Вода и малко фруктозна захар с неопределено блудкав вкус, тоест. И цветята трудно идентифицирам, нищо, че преобладават недвусмислено. Цветя са и са повечето пролетни, а дъхът им е измит от продължителен дъжд. След дъжд дори люлякът не мирише интензивно и на себе си. Миризмата му е завлечена и стерилна. Измити са и теменужките и момините сълзи. Само циклама и орхидея няма да реагират на толкова вода, понеже са без друго бездиханни. Има толкова красиви аромати с влажни от роса цветя, които ме олекотяват, а тук нещо санитарно бяло и болнично ме смачква. Жасмин и гардения! Трябваше да има и унизително премивана гардения (или тубероза, с която я бъркам винаги) и тръгнах сама по следите ѝ, щом fragrantica.com се е разсеяла. Намерих я описана в affordablescents.com, но дори да не бях, съдбата на моя флакон е отдавна решена. Изстиналият от дъжд цветен букет завършва неопределено на ванилия и сандалово дърво. Големите ми надежди за мускуса, хелиотропа и дъбовите мъхове от базисния ред, си останаха надежди и им се любувам от картинките във fragrantica.com.
Добронамерен
потребител на парфюми съм и безпристрастен като стане дума за марката. Нямам клиентска карта за лоялност към никой бранд, а с парфюмите на Givenchy срещам затруднения. Малкото, които познавам, без изключение ме разочароват с масово адресираните си и воднисто размити изпълнения. Дори мистично плътният Ange ou Demon намирам за силно разфокусиран. Еaudemoiselle de Givenchy се е препънал в посредственост, а Organza ме връща в годините, в които ходех без парфюм, защото всички на рафта бяха блажни и тромави като нея. Fleur d'Interdit продължава прогресията с безличен и линейно плоскък цветен почерк. Нямаше да съм толкова строга, ако харесвах санитарно белите миризми на тоалетни води от миналото. Нито, ако цената беше сравнима с парфюмния рафт от супермаркета, където често намирам и по-характерни и интересни от парфюмите на Givenchy. Допускам, че моят парфюм е реформулиран, защото е в различен флакон от първоначално лансирания. Ако са се опитали да го осъвременят, не са успели. По-вероятно е да загубиш твърдите фенове с такъв ход. Няма да съм и сред новите, ако такива са спечелени. Липсва ми гръбнак, тоест хастар в този аромат. И лукс няма. Само ненужна трайност на измита от дъжд пролет. Разтечен акварел.
__________________________________________________________________________________
* Fleur d'Interdit (фр.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар