Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

07 март 2011

Rouge Hermès, Hermès



реформулиран 2000 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Chypre Floral


Не придобих



усещането, че Rouge Hermès е реално осъвременен за новото хилядолетие. Нищо, че не познавам Parfum d’Hermès (1984), когото реанимира, тази реформулирана интерпретация принадлежи по същността си също на миналото и е по-скоро жест към почитателите на винтидж парфюмите. Вероятно затова и бързо след като е пуснат в обръщение, е и спрян – един реверанс към носталгичните, който дълго ще отеква в ebay. Rouge Hermès е пълнолик и огладен, подчертано женствен, но минорен. Няма блясъци и фойерверки, нито високо повдигнати над петолинието тоналности. Плътността му глъхне и вибрациите му са в будоарния, вечерен регистър. Не, че е буквално лъстив или циничен, но в зрялата му чувственост откривам кодираното интимно послание, което ме кара да се чувствам леко конфузно в прегръдките на парфюма на дневна светлина.



Rouge Hermès



е кадифено мек на повърхността. Истинска винтидж пудра от ирис, иланг иланг и роза, която не откривам, са връхните нотки на аромата. Усещането ми за тази ретро пудра опакова общото ми впечатление за парфюма, понеже се стича дълго по долните му пластове. Сандалово дърво, ванилия, амбра и кедър би трябвало да различа в сърцевината, но откривам само притъпената рицинова плътност, която добре познавам от 24 Faubourg (Hermes). Ако стоя с нос, забоден в дрехата си, откривам любимия си от миналото сапун LUX, обаче около мен и от мен се носи глухо и непроницаемо плътно ухание, което без да е остро и да задушава, ми е тягостно тежко. За разлика от 24 Faubourg, който категорично не мога да нося, Rouge Hermès остава силно пудрен и интимен до край. Няма мъхове, няма пачули, нищо шипрово няма в този аромат. Абсолютна загадка е за мен неговата цветно-шипрова категоризация. Нито като структура, нито като компоненти, ароматът е типичен за групата си. Ако търсите случайно шипър от рода на Aromatics Elixir (Clinique) или Paloma Picasso (Paloma Picasso), по-добре не търсете тяхната власт и извънредност в този флакон. Завършекът на Rouge Hermès си остава приглушено пудрен, колкото и дълго да чакам някое ощипване като от истински шипров аромат.



Стигнах до


парфюма, отмятайки един дълъг списък цветно шипрови аромати, които бих искала да познавам като ненаситен техен почитател. Бавно в съзнанието ми започна да се заформя особена тяхна подгрупа, в която ще причисля и Rouge Hermès. В нея вече фигурират 24 Faubourg (Hermes) и Boudoir (Vivienne Westwood). Общият им знаменател е глъхнещата, неискряща основа и зрелищна женственост. Rouge Hermès е категорично най-красивият от трите, а пищните женствени ноти са отупани в пудрен облак като в Mitsouko (Guerlain), без да имат друга обща черта. Истинско богатство е парфюмът за тъгуващите по винтидж ароматите. Сравних обстойно аромата от моя заоблен флакон, с този от правоъгълния му вариант и не открих никакви разлика. Не открих и истински цветен шипър, но старата, почти гранива пудра, която възкресява в съзнанието ми парфюмът, от времената преди появата на лъскавите и луксозни пудрени перли, е почти толкова интересна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар