Deep Red, Hugo Boss

лансиран 2001 г.
Еau de Parfum
Olfactive Group: Floral Fruity


Дори

когато не разпознавам нищо определено от състава на аромат, винаги добивам поне абстрактна представа за цвета му. Нямам предвид течността, а цветът на усещанията, които носи. Тъмно червено* много подхожда на този парфюм. Цвят на мрежесто, съблазнително бельо с жартиери или на червена будоарена светлина от нощна лампа. Твърде буквална провокация, тоест. Deep Red е тъмно червено сладък и ванилов парфюм, оценен основно като изкусителен и секси. Такъв го описват предимно дами, а на мен ми е интересно дали отчитат, че мъжете рядко обичат сладкиши и едва ли ще разчетат съблазънта. Мисля си, че си мислим, че сме самата ходеща страст, парфюмирани с такива аромати, съдейки грешно по собственото ни влечение към сладките неща. Със сигурност има много мъже, които реагират първосигнално на тъмно червено бельо и светлина, но дали имат нашето въображение за посланието на парфюм. И пък не прозира ли на плитко идеята на такива парфюми, които превръщат в парче сладкиш за изяждане.


Почна

ли да се раздвоявам дали ми харесва или не даден аромат, значи ще избие ванилия, която не ми понася. С Deep Red си доказах зависимостта недвусмислено. Плодовете от връхните нотки не ме подразват с компотен вкус, нито са озахарени. Сиропирани са в хубав алкохол и зашеметени. Усещам се като ходещ бонбон пияна вишна. Четох преразказите по картинки във fragrantica.com, но не мога така да съчинявам, дори да гледам написани нотките. Плодове са в началото, а дали е касис, както повечето пишат, трябва да се замислям дълго. И докато мисля, от задния фон нахлува ванилия. Ванилия, която въпреки силния ретуш, е останала ярка и предизвикателно нелуксозна. Не различавам цветя в аромата, освен опиянени фрезии, за които ми става жал, като от гледката на умишлено поено с алкохол момиче. Видях написана тубероза, която не разпознавам, но ми обяснява неприязънта към съхнещия аромат. Възможно най-лишената от въображение парфюмна комбинация, за която мога да се сетя, е ванилия с тубероза. Ароматът съхне дълго и мъчително към опудрена, моно ванилия. За мен мъчително, за други мечта. За тези, които харесват ванилови аромати от спектъра на Armani Code (Giorgio Armani) и Hypnotic Poison (Dior). Тук има много от тях, в по-премерен тон.


В идеята

за парфюмно съблазняване няма нищо лошо, в крайна сметка. Особено, ако ароматът е адресиран към по-младите, тоест по подразбиране изкусителни дами. Deep Red обаче, няма младежки дух. Замислен е сякаш за дамите, които се зачитат в статии за антиоксиданти. Тъмно червената му сладост е всъщност много комфортна за носене и приятна на мирис и ако не се замислях за посланието си, а си носех механично парфюм заради парфюма, щях да съм доволна. Дори си го носих няколко пъти с удоволствие, без да се усетя, че подчертавам жена, чиято сладост е попрезряла. Има свойството да катализира и без това необратимата ферментация на тази сладост. Преценяван от първи раз, Deep Red си и стандартен, добре балансиран парфюм с матирана сладост, без голямо въображение и с елегантност от общ тип. Носен редовно развива склонност към досаждане и става плитък опит за привличане на внимание. Нещо като дълбока чувственост, изплавала на повърхността и олекотяла като коркова тапа. Повърхностна провокация, тоест.

__________________________________________________________________________________
* deep red (англ.)