Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

25 октомври 2011

Dune, Dior





лансиран 1991 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Oriental Floral


Там където



морето среща земята и се прегръщат в спокойна променада и тиха пясъчна ивица – такова е мястото от детството на Christian Dior в родния му Granville, дало повод на Dior в аромата Dune. Парфюмът трябва да символизира съюз между земя и океан според заявката на дизайнерите, а според мен изобразява прочувствената ласка на топла амбра с по-хладни цветя. От Dior канят с този парфюм да избягаш и да откриеш мир и тишина. Аз очевидно не съм сред поканените – ароматът не ме умиротворява и не ми действа спокойно. При мен бият перкусии, от онези тихите и настоятелни барабанни и разтревожени ритми, които напрягат преди оркестъра да удари туш. За Dune говорят всички като за свеж парфюм, а свежест е последното с което го свързвам. Нито гладко море, нито пясъчните дюни ми се привиждат тъй както на останалите писали за парфюма. Ако е вярно, че океанът е в аромата, както са искали от Dior, то го разпознавам потъмнял и вечерен. Само влагата му се усеща във въздуха, но нито го чуваш, нито ти ухае морски акватично. Няма нажежени пясъци в Dune, нито загорели тела по плажа. Говорим не за Френската Ривиера, а за атлантическото северно крайбрежие на Франция. Granville е близо до пиратската крепост Сейнт Мало, където научих колко суров и ветровит може да е един бряг. Не ми изглежда случаен факта, че Biarritz е избран за официалното лансиране на Dune. Била съм за кратко в този милионерски курорт и там не се ходи за да придобиеш тен. Няма лъскава и пластмасова миля със сергии, има почернели скали, вятър, прости дървени пейки и английско лято.


Това крайбрежие


вече мога да го разпозная в парфюма. Ароматното начало се надига точно като висока, северна вълнà и се бухва в носа. Под свежест вероятно са имали точно нея предвид - подострена миризма на бергамот и цитруси, която не ухае средиземноморски цитрусово, само дрезгаво. Изучавани отблизо връхните нотки дават божурената сладост, която намирам в нотописа. Без да си навирам носа в кожата няма да я открия, около мен мирисът не е цветно сладък. Плътно и опушено сладко е от амбра, завила като целофан букета от сърцевината. Минимизирана роза, мед от иланг-иланг и най-вече ориенталски замайващ лилиум разпознавам в този букет и пак при близкото до кожата проучване. На повърхността сякаш не е толкова сладко цветно, а жилаво цветно. Обяснявам си го с жълтия шибой в състава – сбитите му цветове имат онази жилава миризма, която намирам и в равнец и във всяко нерехаво полско цвете. Прочувствено амбров си стои остатъкът, но за да не е подканващо прелъстителен мирисът в него се усеща влагата на дъбовите мъхове и една октава резливо пачули.



Колкото


и да съм привикнала да нося присъствени парфюми и да имам ваксинация против обсебващи миризми, за Dune ми е трудно да се съглася с дизайнерите, които го препоръчват като дневен. Приляга му повече вечерта и късен, рано здрачил се следобед. Тоест, в по-хладното. Тогава е и по-остър и неподканващ. Топлината обратно, разлива амбровата сладост и прави ароматните извивки твърде женствени. В топлите сезони Dune ми стои като плътно прилепнал и твърде изписващ тоалет. Мирисът му е класически и за да не мога да го сравня с други е виновна истината, че прилича на много от поредицата “Световна класика”. Le Baiser Du Dragon (Cartier) например, ми се струва като вариация на рецептата на Dune с бадемова глазура. Медената нишка на Initial (Boucheron) също ми прилича на оттук взимана. Остатъкът на Tentations (Paloma Picasso) пък e прочит от епилога на Dune. Която и класическа миризма да взема от периода 1990-2000 (без туберозните), все ще намеря паралели. С уговорката, че дюните не са непременно знойно напечени или пустинни – биват и само топли пясъчни хълмове, навени с вятъра. Ухае на опушен с амбра цветен букет и е добре узрял парфюм, каквито богати и медено сладки вече не се предлагат. От тези, които с възрастта си променят цвета и мириса към конячен. За почитателите на класики.

Няма коментари:

Публикуване на коментар