John Galliano Eau de Toilette, John Galliano

лансиран април, 2010 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Floral


Представете

си конфети от цветни, шифонени розови листенца. Това ни подсказва нашумелият, станал скандално известен John Galliano, за този втори аромат от неговата колекция. Представете си розова пяна, плътна като мус, но безтегловна и нежно чиста. Това подсказвам аз, след като опознах John Galliano Eau de Toilette. Не познавам добре, появилият се през 2008 г. Еau de Parfum, за да направя сравнение, но тоалетната вода е романтичен аромат на сапунени рози, медено сладки на вкус. Ако седна и се умисля, ще стигна до извода, че е почти инфантилен този аромат, толкова е наивно чист и розов. Затова не се замислям, ами се парфюмирам с удоволствие. Вдетинява ме този парфюм и за разлика от други, не намирам, че е подходящ за офиса. Бих излъчвала доста неуравновесеност с този мечтателен, розов воал около мен. Чувствам се като с бонбонени пандели в косата и предпочитам да се радвам на това усещане за невинност, в свободното от сериозни ангажименти време.


Залепва,

но не ми пресъхва устата от сладостта на ароматното начало. Тя е медено шампоанена и не е захарна. Мога да я сравня, както и други са го направили, със сладостта от Rose Essentielle (Bvlgari). Толкова е сладък ароматът, че би горчал, ако не беше въздушно олекотен. Във връхните нотки на John Galliano Eau de Toilette има намек за теменужки и посипали се розови листа. Оттам и усещането за детска наивност и любопитство. Розите остават срамежливи с развитие на аромата, но добавят стъклено прозрачни, сапунени мехурчета, като в бълбукаща ароматна вана. Пудрещият ирис се усеща като розов талк върху тялото, леко мазен, фин и брокатен. Кедърът и дъбовите мъхове от състава, не разпознавам буквално и във вида, в който съм ги подушвала от чисти ароматни масла. Те са останали само невидима подплата за особено добрата трайност на този парфюм. Едва доловима нотка от опушване с нещо дървесно, мога да опиша също. И много, извиращ от дъното мускус. Чувството, че съм във вана със затоплен мед и розови листа ме разконцентрира приятно и зарязвам всички задачи. Гледам и мисля унесено, флегматично.


Исках

да уловя в този аромат, невинното любопитство на момичето на Галиано. Това доразказва ексцентричният дизайнер, а аз, макар да не съм типичното това момиче, мога да потвърдя, че замисълът е успял. Резултат е чист и наивен, сладък. Не долавям ретро присъствието, за което други говорят – розите не са блажни и пищни, а сапунисани и ефирни. Изобщо, парфюм с доминиращо присъствие на рози, че и в такъв претрупан флакон като този, най-често бива набеден за ретро, по инерция. Вярно е, че розите тук не са модерни и авангардни, но са малки розички от венче на шаферка. Пастелни, приятно унесени и невинни, без маслеността. Разбити на високата степен на миксера и запенени на медено розов мус.