Via Verri Vintage Limited Edition, Etro

лансиран ноември, 2008 г.
Eau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Woody Aromatic


В неделя


сутрин можеш да спориш дали си в европейска столица на модата. Милано спи до късно и само някой нетърпелив турист като нас мери площада, докато внушителната катедрала отвори. Duomo* отваря около 9 - ако имаш късмет, но може да стане и 10, понеже италианците не са швейцарци. Ние сме от тези без късмет и затова кривваме настрани от площада, в пасажа с модни бутици. Неделя сутрин е идеалното време да позяпаш необезпокояван лъскавите витрини, преди някой любезен продавач да те покани с поглед да си купиш обувки Prada за 800 евро. Излизаме на друг, малък площад и преди да подминем една невнушителна сграда, на вид като Общината в Кула, любимият мъж до мен ме осведомява, че съм на път да подмина La Scala без да я отразя. Залуташ ли се в лабиринта улици, които си приличат досущ, почти е сигурно, че ще се озовеш на Via Pietro Verri, повече известна само като Via Verri. Ъгъла с Via Bigli, малко след като сме подминали бутика на Alexander McQueen, го краси първият бутик на Etro. Чанти и парфюми на марката премигват в осветени витрини като фар за тълпите руски и други шопинг туристи, долетели за два дни да напазаруват световни имена.


Подобно


на Hermès, които възпяват адреса на главния си офис в Париж с 24 Faubourg, Etro признава заслугите на своя първи бутик. Дори не с един, ами с три парфюма. Via Verri се появява през 2006 и е аромат на красиви рози, в същия като моят флакон от снимката - само, че със стъклена капачка. Via Verri Vintage Limited Edition излиза две години по-късно за да обърка почитателите на първия – в същата релефна бутилка с paisley** мотивите от текстила на Etro, но вече с характерната метално-златиста капачка на останалите им аромати. За да има какво да обясняват блоговете, през 2010 се появява още един Via Verri – в гладката стъклена бутилка със същата, но сребриста капачка. Via Verri Vintage Limited Edition няма нищо общо с първоначалната версия и Vintage от името сигурно се отнася за мъжките парфюми от миналото, понеже нищо от дамския, граниво – пудрен винтидж не откривам в него.


Той

така и започва – с острата цитрусова миризма на бръснарски одеколон от миналото. Или ако предпочитате с миризмата на бръснарски сапун от по-скъпите. Не се налага дълго да гадая кой точно бръснарски артикул ми напомня – миризмата сляга на минутата. Чак толкова драматични обрати само при Etro съм регистрирала. И Mahogany започва рязко и стихва моментално. Ако ароматът беше нещо за летене, щях да кажа, че е пикирало с неизчислена скорост и се е забило в земята, тоест кожата ми. Миризмата от бръснарницата на самата спирка на автобуса, чиято врата стоеше винаги отворена за да не обезкуражи запътилия се натам, омеква като разнесена от многобройните минувачи и остава сапунено - цитрусов мандаринов портокал. Интересен, характерен и почти достоверен, ако махна от него кихливите подправки – кардамон, кориандър и индийско орехче, за които мислех, че са пипер. Почти да кихна от гъдела в носа ми, но не се случва – изчислено е с точност на самата граница на кихане. Жасмин от сърцевината не разпознавам, но пък съм сигурна, че подушвам кипарис, добре размачкан между пръстите. Не пропускам да ощипя някой от кипарисовите храсти на съседите, когато минавам по общата алея и да смачкам небодливите му листа в дланите. Мирише свежо и не много остро, почти прашно. Дъб, мускус и амбра са посочени още в дъното на състава на Via Verri Vintage Limited Edition. Парфюмът изсъхва много бързо, а аз продължавам да различавам единствено кипарис и отшумяващ пипер.



По-траен

значително от Mahogany и също толкова унисекс, колкото него – попрехвърлил делителния косъм между дамските и мъжки аромати - от страната на вторите. И като него се излъчва близо от кожата, а наоколо ходатайства за мен в малък периметър. За разлика от Mahogany, Via Verri Vintage Limited Edition има много повече общи признаци с афтършейв, които макар да стихват бързо, се лепят в общото усещане за него. Не ги забелязвах при първите ми впечатления – само го харесвах като гладко ошлайфан цитрусово - иглолистен парфюм. Съвестното носене за опознаване се оказа друго нещо – свеж като гладко избръснатото лице на съпруга ми сутрин. Да го нацелуваш за лек ден и да ти остане ароматът му в ноздрите ти за дълго. Или да носиш по изключение парфюма му, за да не ти липсва. Докато е в командировка.

_________________________________________________________________________
* общо название на катедралните църкви в Италия
** цветен и ярък мотив в текстила, дошъл от Пакистан и Индия, с различни форми, но най-вече на усукана капка вода. За любопитни, страницата на Etro предлага мемо игра с различните рaisley орнаменти.