Baiser Volé, Cartier

лансиран 2011 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral


“Не ме напускай


и аз ще ти подаря колие с перли от дъжд, събирани на едно място на което никога не вали”, проточва Жак Брел в един от шансоните си. Остави чувството с което оголва едрите си зъби и се излива на сцената, ами думите са така красиво навързани, че ми предизвикват пърхорещ гъдел в корема. Толкова съм се впечатлила явно, че като си мисля за най-нежното, което може да се побере в един мъж, се сещам за неговите думи. Мъжът е прагматичен човек и обикновено лови мамути, не капки дъжд – още по-малко пък от места, където никога не вали. Даже когато се изразява романтично, на дъното на думите му плава някоя гола истина. Затова не се учудвам (както се чудят много други писали по въпроса), че в проучването на парфюмерката Mathilde Laurent, която стои зад най-новия парфюм на Cartier - осем от десет мъже са посочили лилията за любим мирис, съблазняващ по женски маниер. В това твърдение има много очевидна истина – ароматният лилиум има коварно упойваща и замайваща миризма, от която хем искаш да се измъкнеш, хем си навираш отново носа - или странна притегателна сила, каквато имат жените. Дали за да не ѝ съсипя цветята, но баба ми ме плашеше, че ще заспя и няма да се събудя, ако продължавам да дишам в чашката му като омагьосана. Baiser Volé е посветен изцяло на белия крем, както всъщност ни е по-известен лилиумът. И не защото “жените не могат сами да избират парфюмите си”, а просто защото “няма нищо лошо да сложим мъжете в сметката”, по думите на Mathilde Laurent.


Щом мъжката


анкета приключва, парфюмерката взима лилиумът за ароматна сърцевина, като обаче решава да го покаже триизмерен – с целия обем на ботаниката му. Със зеленото на стъблото и листата, бялото от цвета и жълто-оранжевия прах от вътрешността на чашката, по който ме разпознаваше, че съм светотаствала в градината ѝ моята баба. Намерението на авторката е да избяга от плоската и главоболна цветна схема и въпреки това да забърка цветен парфюм. И успява да сътвори един много стилизиран и грацилен лилиум, по мое мнение. Вае го с ароматни ноти, но е изящен като восъчна статуетка, която мени формата си по часовника на деня. Baiser Volé се нанася с кристалния дъх на цветовете заран, сиропиран от нощната влага или от онези капки от шансона на Жак Брел. Ухае ми невинно и назеленява като от стъбла на кокичета ароматното начало. Майското слънце (когато цъфти кремът) се вдига бързо и също толкова бързо напича в мириса. Стоплят се цветовете и ароматът им изригва като че ли някой изтупва фунийките им едновременно. От тях се посипва прахът им и докато въздухът го ръси - пудри бавно най-главозамайващите тонове в мириса. Лилиумът от сърцевината на парфюма не е ориенталски екзотичния и не упойва така силно както цветето в природата. Тук е по-притаен, по-ласкав и кремообразен. По-козметичен, дори – като в гладък и фин крем за лице. Странно, но в този крем подушвам прополис или пчелно млечице. Във всеки случай нещо восъчно, което прави мирисът особено и скъпо матиран. Бих казала бял мускус, но не мога да го докажа. Обаче е същото, с което жасминът в Jasmin Noir (Bvlgari) е превърнат в лукс.


Добре, че не съм


режисьор на рекламния клип на парфюма - голям кич щях да сътворя: неясен, мъжки силует в сянка, който милва с бял лилиум една нежна, безкрайно дълга като магистрала ръка. Няма начин цветът да остави такава ароматна диря по кожата, колкото парфюмът, но в символиката всичко е позволено. Така чувствам уханието от парфюма - като милвана съм от цветето. Комфортно ми е – спокойно и уверено - не съм сконфузена от ласката, както бих се засвенила вътрешно, ако любимият ми мъж наистина ме гали с цвете. Не, че между двама ни няма доверие, но при мен и ароматът то е безусловно някак. Той е като продължение на мен, не отделен екземпляр. Сливаме се като в реакция на материал и политура. Аз – получавам фино покритие; парфюмът – безусловие в мое лице. Всъщност, действителният клип на парфюма и не моят въображаем, казва нещо многозначително и важно за Baiser Volé - валс под футуристичен купол. Класически акомпанимент тоест, в модерен аранжимент. За флакона да не говорим-той е задължително бижу за чантата, особено в 30-милилитровия си вариант. Също като дамската, обла Zippo, която ме превръща от просто пушачка в пушеща дама. Непреднамерена изисканост.