Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

Tip 10s



Кръстих тази страница Tip 10s, само за да е в съзвучие с Top 10s. Всъщност, не искам да давам никакви парфюмни съвети, защото никой не ми ги е искал. Не очаквайте тук да намерите догматични норми от популярните сайтове и списания, от типа на: носете това, избягвайте онова, нанасяйте на пъпа или на задната част на коляното. Така формулирани, освен, че ме дразнят, тези зле аргументирани аксиоми,  ме предизвикват да правя точно обратното. По всички тези причини, тук ще публикувам скромното си парфюмно ноу-хау в 1 л.ед.ч. Ако нещо ви допадне, преотстъпвам ви го за експеримент, за ползване, за ваше.

  •  Нося парфюм единствено заради себе си. Заради собственото си удовлетворение и самочувствие, заради насладата от красивия аромат. Семейният ми и не само стаж, ме е убедил, че мъжът, когото държа да впечатля и изкуся, се трогва много повече от фамозната пилешка супа,  която ме научи да готвя покойната ми баба, отколкото от парфюма ми. В този смисъл, не разчитам на парфюмите за привличане на внимание. Особено преди да съм сервирала храна. 
  • Не нося парфюм и за да ми завидят или за да злословят останалите жени в компанията. Колкото и да ми завидят, няма да ми е достатъчно и ще искам още. Колкото и да сплетничат, пак ще ми завиждат. 
  •  Не се впечатлявам от марката и името на ароматите, нито от цената им. Доскоро не ги и помнех, затова взех да ги описвам в този  блог. Chanel  или Armani, са марки както Дева и Биофарма, само че по-известни. Независимо дали съм ги чувала или не, всички имат равни шансове да ме спечелят за клиент, ако ми предложат добър продукт. Разумната цена е бонус, който никога не отказвам.
  • Категорично не споделям деленето на парфюмни познавачи и дилетанти, на естети и такива с посредствен вкус. Деля мислено на такива, които харесват смоли, ванилия, цветя, сапун, пудра, шоколад, ...,  в парфюма си, дори да не му помнят наизуст името.
  • Не вярвам, че са ми нужни особени познания, за да разбера дали парфюмът ми харесва или не. Той или ми харесва или не. Не мога да се науча да го нося, дори заради суперлативните оценки на световни капацитети.
  •  Съчетавам парфюма си за деня, с настроението си и посланието, което искам да излъчвам и не се тревожа, ако съм комбинирала клин и щадяща формите ми туника, с аромат на Prada или Gucci. Ако имаше някаква задължителност, парфюмите щяха да се продават с етикет с указания: носи с коприна или слагай, само ако караш лимузина. Някога, парфюмът наистина е бил аксесоар и привилегия на заможен елит.Някога.
  •  Не всички парфюми са мои, независимо, че ги притежавам.
  •  Колекционирам виртуално аромати, чрез този блог, и такива, които със сигурност няма да нося, разменям с удоволствие с приятели или пък подарявам. Онова, което на мен не допада, може да се окаже парфюмен подпис на съседката ми и тя да ми е благодарна, колкото и самия аромат, че не го държа неизползван. Всеки парфюм заслужава своята дама.
  •  Отнасям се отговорно към парфюмите си, не само защото са все още сравнително скъпи, а защото ги обичам и държа да им се радвам максимално дълго. Държа ги в кутиите им, а щорите на спалнята ми, вдигам само като мия прозорци. И без това е интимно място това помещение, но и парфюмите ми могат да издържат до 200 години (!) при правилно съхранине. Ако не ви се вярва, поровете в Мрежата.
  • Парфюмът ми се разнася основно от дрехите ми. Откакто се помня нанасям щедро върху дрехите и по-скъпернически върху мен самата. Освен, че не изкривявам аромата през собственото си Ph или останалите субективни фактори, така е два пъти по-траен. Наскоро прочетох в книгата на един учен, че съм била много права да ползвам така парфюмите си, но ми стана мъчно, че не съм открила аз тази зависимост. Ако толкова се притеснявам да не похабя с петна някоя скъпа дреха, нанасям от вътрешната страна или по страничните шевове. Удоволствието да чувствам как извира ароматът изпод дрехите, при всяко мое движение, е несравнимо.
  •  Не разчитам на китките си, нито при проучване на аромат, нито при носене. Ръцете ми са вечно заети, често мокри. Пръскам в косата отдалеч, без страх от изтощаването й. В крайна сметка я третирам с противоагенти, каквито са балсамите.
  •  Не чета парфюмни ревюта, отзиви и  описания за да си и преди да си съставя мнение за аромата.  На тези текстосърдържания, с които и аз парфюмирам блога си, гледам по-скоро като на отражение на душевността на автора, отколкото като на реални критерии за парфюм. Те са чудесни фейлетони за компания на сутрешното ми кафе, но не заместват личното запознанство с описвания парфюм. Ако прочета, че даден аромат няма да ми хареса или ме съветват да внимавам, обикновено го поръчвам преди края на деня. В общия случай прочитам внимателно отзивите, след като съм документирала установените си впечатления и отношение, за да не ги забравя. Интересно ми е да сравня усещанията си за даден парфюм, но не ме притеснява диаметрална или по-малко разлика с останалите мнения. Усещанията ми за лукс, свежест, тежък аромат, агресивен такъв,...,  няма начин да са еднакви с тези на останалите, понеже моите асоцииации и вкусове са само мое право.
  •  Не рискувам с непознат аромат навън. Така, както може да ми повдигне самочувствието, може и да ми донесе дискомфорт. В името на експеримента, съм си разрешавала изключения, но предпочитам да изживявам парфюмните си авантюри насаме и в неутрална среда.
  •  Научих се да не произнасям присъдите си над парфюмите преди да съм ги носила поне пет пъти, в различна част на деня, при различни условия и по възможност различни температури. Изключение правят само остро туберозни и сурово жасминови аромати, които ми причиняват освен дискомфорт и буквално главоболие. Тях нося три пъти, преди да предам щафетата – повече не мога да измоля от себе си. Не отказвам да тествам нито един аромат.
  •  Фактът, че парфюмът е парфюм, а не лекарство напр., не го прави безопасен. Доказано е, че не може да предизвика алергични реакции нито на мен, докато го нося, нито на другите около мен, които го усещат. Аз обаче, имам едно наум.
  •  Не съм се замисляла за притежаването на парфюмите си. Обичам ги и това ми стига. Лишавала съм се от друго, за да купя парфюм. Купувала съм скъп парфюм и от джобните си пари. Имала съм парфюми, когато съм нямала надеждни зимни обувки или палто и съм имала визонено палто от оказион, което обожавах да ми ухае на Evasion. Всеки парфюм ми разказва история – някои цял роман, други са прозаични като очерк. Обичам да ги слушам като ми говорят, по-увлекателно ми е от много други истории, а понякога, по-често от някога, ми е по-интересно да общувам с ароматите, отколкото с хора. Шанел ми е разказвал, че няма нищо против да го носят с плетен пуловер, стига да е от любов към аромата, не от мисълта за притежанието му. Диори са ми споделяли, че не ги притеснява лекьосания ми със сутрешно кафе халат, стига да съм мил слушател на техните истории. Едно Армани ми каза честно в очите, че дори с кашмирен костюм не може да ми помогне да не съм лелка с кашмирен костюм. Някои са много благодарни, като ги изслушам, други само са се облекчили върху мен и спират да ме забелязват, трети са сервилни, а пък четвърти са направо нагли. Аз обаче всички ги слушам. От любов към аромата.