Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

11 май 2011

Boudoir, Vivienne Westwood




лансиран 1998 г.
Еau de Parfum
Olfactive Group: Chypre Floral


За някои


парфюми важи: ако ми го подарят, ще го нося. Не инициираш покупката, но няма и да я откажеш. Boudoir не бих носила, дори да ми го подарят. Не знам какво бих го правила, ако ми се случи. Няма да посмея да го преподаря на свой ред, за да не обидя някой. И за стаен ароматизатор не става. Тежък, рязък, нетактичен. Въвлича ме в посредствени мисли и ме кара да се чувствам презряла. Манталитетът му мога да сравня с този на Organza (Givenchy), което преведено от мен, означава трудно търпим. Помислих си, че е странно да правя такава връзка между двата парфюма, но като се сравнят годините на лансиране, лъсва времевото родство между тях. Странна модна тенденция е била – евтина ванилия, забъркана с тежки, остри подправки и блажни цветя. Конкретната композиция е представена от дизайнерите като акцентирана сексуалност на силни жени. С цялото ми уважение към Martin Gras за грандиозния замисъл да създаде парфюм, след който мъжете се обръщат, искам да му кажа, че не е успял. Върху мен неговият аромат акцентира на посредственост и тягостно чувство на нечистоплътност.


Не виждам


как да излъчвам сексуалност с такова рязко, подразващо присъствие на карамфили. Ако ме разбирате какво искам да кажа. И като цветя, и като подправка, ги откривам в предозирани количества, без амортисьорни добавки. От връхните нотки натежава категорично невенът – разпознавам го точно в автентичния му вид – жилав и жлезист на мирис, неизкусителен и лепкав. Ако сте брали невен, сигурно помните колко неестествено лепнат ръцете. Надолу тежат карамфили и нищо от описаното не ги спасява. Вместо да ги опудри ирисът, ги форсират допълнително кориандър и кардамон. Рязко до грубост присъстват и цветя и подправки. Ако това е разбирането на дизайнерите за акцентираната сексуалност, очевидно са имали предвид отраканата етърва от “Дами канят” : “...Кафетата после...”. Ванилия, канела и тютюн от изстиналия аромат ме довършват, като доовкусяват ориенталски чувството, че съм попрезрял плод. Чувствам се травирена и ми липсва не само усещането за финес и лукс, ами още по-лошо: за добронамереност. Усещам се лоша и немарлива.


Единственият


начин да нося Boudoir, поне колкото да го опозная, се оказа истински топлото време. За разлика от масовата оценка на парфюма като есенно-зимен и вечерен, аз успях да се добера до известна красота на аромата едва през особено топли майски дни. Карамфилите омекнаха, алдехидите се стоплиха, подправките се хомогенизираха и не застъргваха така в усещането. Ако приема, че Boudoir е истински шипров аромат, топлината би следвало да го разнежва. Студеното така изостря аромата, че той боде очи. Само защото е тежък и рициново плътен, не означава, че е непременно зимен. Радвам се, че не се уплаших от идеята си за експеримент и извадих отново флакона, когато всички го зазимяват. Успях да се порадвам на постоплените карамфили, които толкова обичам в парфюм, но които тук са иначе пренатегнати. Грубо форсирани.

3 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте,
Напоследък посягам към парфюми,които винаги съм смятала за "бабешки" или снобски,а именно Allure eau de parfum Chanel for women,както и класиката номер 19.
Все още се колебая в новата си симпатия към старите неприятели и ще съм благодарна да чуя и Вашето мнение,за което предварително благодаря.

Натали Никол каза...

С голямо удоволствие. Познавам и имам и двата парфюма. Харесвам ги. Благодаря за проявения към страницата интерес. Сърдечно.

Анонимен каза...

Блога и описанието на аромати са уникални! Поэдрави!

Публикуване на коментар