Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

20 октомври 2011

Myrrhe Ardente, Annick Goutal






лансиран 2007 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Oriental


Зачетох се


в две уважавани мнения, според които тази разпалена мирта* е страховита. Парфюмният ми, десен екстремизъм се накокошини от предчувствие за смолист атентат върху обонянието. Избрах за покушението най-удачния сезон – есента отива на Myrrhe Ardente както пурата на диджестива - прави го конячен и благ. Познавам мирта, още като смирна известна и намирам миризмата ѝ за съзерцателна и фокусираща. Подобно на тамяна, миртовата олеосмола (естествена смесица от есенциално масло и смола) препраща веднага в църква или поне в горестното, оцветено с окултно. Тъжното в мириса идва колкото от жестокия начин по който се източват и двете смоли от нарочно причинените на дървото рани, толкова и от религиозните ритуали с които свързваме двата аромата. Поп, разхождащ кандилото си, балсамирана мумия или подобен гробовен ескиз нахвърля първо стагнираното ми въображение. За мирта си мислим повече като за мъртвешки балсам от египетско време, отколкото за пастата ни зъби или водата за уста в които я добавят заради антисептичните ѝ свойства. Миризмата ѝ е всъщност затоплена, плътно и амброво сладка, с влажен и зеленикав оттенък, заради който може да се види сравнена с тази на дъбови мъхове. Myrrhe Ardente е критикуван на много места и от авторитетни критици като непредставителен за автентичния мирис на мирта, с което бързам да се съглася без да критикувам.


Впечатлените


от мистериите на Ориента - Camille Goutal и Isabelle Doyen, решават да зачетат с този парфюм миртата и свещените ѝ ритуали, известни от древни времена. Вдъхновяват ги още и ориенталските платна на 19-ти век, изобразяващи похотливи и сладострастни жени поседнали край вана за къпане. Ако съдя по стряскащото начало, двете известни парфюмерки са успели да изобразят chapelle ardente**. Затова не съдя, а изчаквам да премине кратката литургия или чистата тамянова миризма, която блъсва в носа. Не остава заупокойна, понеже веднага се смесва с дървесно-амбровата сладост, пробила отдолу. По-скоро ухае на широко отворената църква по Цветница и Великден, отколкото на папско опело. В този мирис има тамян безспорно, но се меси с аромата на затопленото от стотици свещи дърво на иконостасите и върбовите клонки, затрупали светците. Вощениците не димят, а горят бързо заради въздуха, който приижда от разтворените врати и ухае горестно, обаче тържествено. Нещо празнично има в миризмата на несладък восък, която се присъединява почти ведната, но не си мисля за восък от мед, колкото за восъчна свещ или медицинска дъвка. Myrrhe Ardente съхне силно амброво, заради което си е спелечил критиката на Лука Тюрин като предозирана с амбра мирта. Обвинява го още и в мирис на Root Beer, но на мен тази американска напитка, повторена като ехо от повечето парфюмни блогове, не ми е позната. И на мен ми ухае на сладка амбра дългият остатък, но с по-силен дървесен дъх.

Никой не е

коментирал тайнственият gaiac wood от състава на Myrrhe Ardente, а ми се искаше да прочета за това желязно дърво. Всъщност Bulnesia sarmientoi, от което добиват гаяково дърво е само оприличавано на желязното (бакаутово) дърво, известно със здравината си. Подобно е на lignum vitae*** наистина и са роднини в семейство Guaiacum, но са различни видове. Наричат го palo santo на испански език и е свещено дърво в Парагвай. Описват мириса му като сладко-опушен, точно какъвто има добре изсъхналият Myrrhe Ardente. За нашия нос предполагам е по-нагледно и изразително сравнението ми с църква по Връбница, отколкото екзотичното, непознато дърво. Информацията за гаяково дърво се разплита трудно заради многото имена и различните правописи - Guaïac, Gaiac, Guaiac. Затова и намира само този, който го търси под официалното име на самото дърво Bulnesia sarmientoi, от което се добива.

Вместо

възпламенена мирта, в Myrrhe Ardente разпознавам дълбок като геран тамян, восъчно опушен и амброво подсладен. Откатът от парфюмното начало е кратък, но може да е плашещ, особено ако няма имунитет срещу смолисти, минорни аромати. От талията надолу се разкроява като плътна и тежка рокля от кафяв плюш, а финалът му е конячен и амбров като в Private Collection Amber Ylang Ylang (Estee Lauder). Изненадва приятно с по-добра трайност, каквато обикновено парфюмите на Annick Goutal не предлагат. Стъписва и с пълното си разграничение от типичната миризма в Oriental парфюмната група. Общият признак е само топлината на дъното, без да е за сметка на ванилия – ванилови намеци в Myrrhe Ardente доколкото има идват от бобова тонка, но само правят ароматно питието. Колкото повече съхне, толкова повече се разсейва пушекът около сладостта му и тя се утаява необезпокоявана. Фокусира ме и действа ретроспективно, настройва ме философски и затова му отива дъждовното, хладно време, когато лесно се изпада в съзерцателно вцепение. Броя си крачките като нося парфюма и мисля за ръмежа навън като за изнервено от предчувствия небе. Напомня ми, че съм смъртна. Тържествено църковен.
________________________________________________________________


* превод на името на парфюма (фр.)
** стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо (фр.)
*** бакаутово дърво, желязно дърво

Няма коментари:

Публикуване на коментар