Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

14 май 2011

Fleur Chérie, L`Occitane en Provence



лансиран ноември, 2010 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Обичаното


цвете* тук е портокаловият цвят. Превърнал се в емблема на Средиземноморието, този цвят, от който са плели гирлянди за булката в Средновековието, е особен сантимент и за Provence. Намирам го за много характерен и противоречив на мирис – хем е нежен, хем има воля. Хем е леко присъствието му, хем не е. И детска чистота има в него, и женска невинност. Всички тези противоречиви сигнали са се отразили в парфюма. Така ме затрудни с преценката си за него, както малко аромати са успявали. Fleur Chérie може да се оцени най-добре от почитателите на белоцветни парфюмни аромати. Не спадам към тях, но случаят е особен. Ефирен и елегантен е и е ненатраплив акцент върху красивото, което е смътно женствено. Не му липсва плътност, но тя е неосезаема и дискретна. Приятно унесен аромат е, без да е наивен. Ако избера да нося в офис, ще съм стриктната, но със зареян поглед, която казва: върша си тихо работата, не шумя, защото нямам времe от красивите си мисли. Fleur Chérie сякаш не обича бъбривките и празнословните жестикулации. За стегнат тоалет, с едва видима бродирана закачка някъде – за такова любимо облекло ми разказва парфюмът.


Началото


му е така свежо и приятно, че приливи на мечти за отпуска ме заливат. Зелените нотки и цитрусите от връхните нотки не улавям. Някой лъхва само дъх на касис и нерол. Отдалеч ги лъхва, но със сила. До мен достигат като през вятър пренесени и фини. Ароматът утихва драматично бързо, като пресечен. В сърцевината му има само жасмин и портокалово цвете, но жасмин не разпознавам. Портокаловият цвят и затихващото ехо на портокаловото масло, това долавям единствено. Точно това ароматно сърце ме измъчи в строежа на преценката ми. Има нещо тежко в миризмата му, което се среща често в домашните препарати. Измит един такъв мирис, от който може да ти прилошее на гладно. Само ако можеше да има малко цитруси и в сърцевината, и щеше да се превърне в жизнерадостен и сочен. Само че, остава бял и фригиден ароматният пулс. Иска ми се да прескачам тази фаза и да усещам направо базисният ред от ноти. Избистря се, като през филтър Fleur Chérie и остава чист, напомнящ восък мускус и едва доловима горчивина от кедър. Категорично не открих, дори под лупа, описаното пачули. Парфюмът усещам най-красиво при топъл, разнежен вятър. Странно, но в стаята го губя.



Спрях


да тракам по клавиатурата след горния ред, събух се и се заразхождах боса по неокосената ни педя морава в градината. Накара ме Fleur Chérie, два часа след като се бях парфюмирала последно. Когато е много зает любимият мъж за да я окоси, тръгват едни бели маргаритки, дребни като синци. Не обичам да гледам как пуска косачката и ги гилотинира. Чакам ги след ден-два. Така затварям очи и прескачам онова, което ме подразва за кратко в аромата. Останалото си заслужава. Смятах, че ще останем само познати с този парфюм, но стигнахме до добри приятели. И все пак, той предпочита по-крехки рамене от моите и си търси някой, влюбен в бялото. Харесвам чистотата му, която не е болнична, не е и лазурна, а плътна. Белоцветните миризми обаче, не са сред титулярите в гардероба ми. Случаят е особен, както споменах. Изкушение.
___________________________________________________________________________________
* Fleur Chérie (фр.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар