Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

15 февруари 2011

Habanita, Molinard




лансиран 1924 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Oriental


Фотосът


от стената изведнъж се раздвижи като жив. Силуетът на жена се материализира от тънка струя дим. Мястото е клуб за пушачи, едно от малкото останали места, където можеш да запалиш протяжна цигара, да си четеш вестника, без да го виждаш, да слушаш хриповетe на препушило радио или да запяш през прозореца. Трябва да си член, за да влезеш тук, в тайното общество на пушачите, далеч от заслужено укорителни погледи. Почти като в английски клуб, само че в Германия. Няма голф, няма и библиотека. Тук пушат регистрираните като мен, с попълнени декларации. Водят ни на отчет. Стените са пожълтели и понеже боядисването е безсмислено, са покрити със стари фотоси и реклами на тютюневи изделия от миналия век. Marlboro, John Player Special, Kent,..., колекцията е богата. Черно-белите или ръчно оцветени фотоси и плакати изглеждат съвсем автентични, колко ли е струвало на собственика да ги събере? Припалвала съм цигара в този клуб и съм ставала черно-бяла като тези рекламни антики. Един плакат винаги ми е дразнил любопитството - реклама на Habanita сашета от 1921 г. за ароматизиране на цигари. Ароматни пликчета, измислени от един аптекар, които пъхаш в кутията цигари, за да си ги овкусиш и ароматизираш. Същият аромат се е предлагал и в малки шишенца, наливен. Идеята се оказва така блестяща, че три години по-късно се превръща в парфюм. Много особен парфюм.

Уж тих

и ориенталски топъл, но с един давещ заден фон. На половината път от носа до мозъка ми, който мигновено преработва информацията, ароматът има уау ефект, и секунди по-късно засяда в гърлото ми. Не като остра костица, ами като мазна хапка засяда. Всеки път. Колкото и пестеливо да нанасям или пък щедро, винаги се радвам първите секунди на връхните нотки от скъпо приглушени плодове и веднага след това идва особената престояла блажнина, която не познавам от други аромати, но която и не харесвам. Гледам ароматната пирамида и се чудя откъде идва този тежък, но притъпен аромат. Различавам ирис от сърцевината, но нито едно от останалите многобройни цветя. Неговото соло не харесвам. Търся отчаяно дъбовите мъхове и кедъра от базата, за да направят по-свежо усещането, но се натъквам на тютюнева ванилия. Описаните кожени нотки от базисния ред долавям, но това не е кожата, която обичам в парфюмите. Тази не скърца, а ми напомня за едни стари ръкавици от еленска кожа, които веднъж видях в дома на възрастна дама, горда с миналото си. Ръкавиците й бяха стари като пергамент и се уплаших да не се разпаднат в ръцете ми. Бяха от най-меката и фина кожа, която съм докосвала и излъчваха подобен аромат, на този, който засичам в Habanita. Сливат ми се връх, среда и база в този аромат. Усещането ми за него е като за много силна пура, но престояла в стара кутия, в която някой, някога е разлял горяло в кандило масло. Безспорно оригинален, с много загадки и труден за разслояване. Труден и за носене.


Никак

не бях убедена, че харесвам този парфюм, който има всъщност много почитатели. Упорствах с различни количества, в различни части от деня, при различни температури. Студеното му се отразява значително по-добре от топлината, която съвсем го омазнява. Кой знае колко пъти е реформулиран и осъвременяван от 1924 г. насам, но въпреки това си принадлежи на миналото. Едно е сигурно – парфюмът заглушава успешно миризмата на цигари. Без да е особено интензивен или енергичен, неговият притъпено тютюнев аромат е в пъти по-силен от този на обикновена цигара. Ако го сравня с L de Lolita Lempicka (Lolita Lempicka), вторият е за мен много по-луксозна ванилова пурета. Ще я предпочитам твърдо пред Habanita, в редките случаи в които посягам към този род глухи, неискриви аромати. Ще потърся и парфюмният концентрат на Habanita, за който срещам много положителни отзиви, за да сравня с това издание. Не съм във възторг от идеята, обаче.

2 коментара:

morkovianka каза...

Купих HABANITA без тест,след дълго четене на отзиви.И тя се оказа не каквато очаквах,а още по-необичайна и страхотна.Не смятам,че е груба.Не смятам,че мирише на кожа-скърцаща или не.Не смятам,че заглушава каквито и да са миризми.Този парфюм е от далечната 1924,а очарованието и уникалността му идват и в 21 век.Звученето и е тъмно,мистериозно,но не готик или вамп.Това е мистерията на една жена;нещата,които не се виждат веднага или не се виждат с просто око.Нещата,които са ''тера инкогнита'' за обикновения зяпач.Само този,който успее да се приближи достатъчно,ще може да види,че тази ''тъмнина'' са черното на очите и,дъхът на рома,който е пила,или топлото,звездно небе,което тя гледа и мечтае.Мечтае,да се намери този,който ще я открие и ще открие,че черното,е само началото.

Unknown каза...

Купих го без тест, изобщо не съжалявам, въпреки, че бях стресната от някои коментари. Готин парфюм!

Публикуване на коментар