Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

07 март 2012

Rose Poivrée, The Different Company





лансиран 2000 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral



На рафта


на даден утвърден парфюмер намирам толкова разнообразни ароматни фигури, че е трудно да изведа три белега за еднаквост, ако си го поставям за цел. Стигам до максимум два и то в пикови за пространственото ми въображение случаи, когато се вживявам в ролята на графолог, правещ експертиза. Неакустично (без звън) белоцветни и прахово оксидирани – са например двата признака, по които разпознавам почерка от парфюмите на Жак Полж (Chanel). Или пък еднаквите прилежащи ъгли в парфюмния словоред на Морис Русел: засечени под рязък наклон и неудържано темпераментни, каквито са 24 Faubourg (Hermes), Insolence (Guerlain) и Dans Tes Bras (Frédéric Malle) от най-известната му творческа биография. Профилът на нашумелия Франсис Кюркджиян прилича на лабиринта на Хамптън Корт*, но ако следваш ехото от кристални звуци и сюрреалистична свежест, се ориентираш все пак за посоката. Изключение от такива трудно доказуеми и абстрактни общи свойства, прави в списъка ми само Жан – Клод Елена. В опознаваемия му стил се повтаря ветивер с петролно зеленикав оттенък, плодове с мутирал в зеленчуковия регистър тембър, утайка от фина напа или велур, букети с неклеясваща от сладост цветност. Придворният мастър на Hermès владее сякаш повторенията, както класическият автор може да обърне дразнеща тавтология във впечатляващ изказ. Rose Poivrée носи всички общи характеристики на 'стила Елена' , без да повтаря дословно нито един от множеството.


Нанасянето му


има общ съответен ъгъл с това на Un Jardin Apres la Mousson (Hermés). Успешната тоест, молекула с формула от динен пъпеш, прозира отдолу като воден знак, ако изкопирам едно върху друго двете парфюмни начала. В Rose Poivrée е доловима чак като се замислиш за разтворената в много вода плодова сладост на ароматния връх. За Жан Клод Елена винаги съм смятала, че има запазени права върху няколко определени ароматни молекули и упражнява вето върху лицензирането им. Доколко е вярно - не може да ми се вярва, но е факт, че не се повтарят във флакони на други парфюмери. Въпросният воднист пъпеш е един от тези запазени знаци, а в Rose Poivrée се усеща само като тънка усмивка на парфюмера, известен с дарбата си на илюзионист. “ Илюзията е по-красива. Аз съм илюзионист и лъжец, продавам илюзии и лъжи..”, ми изниква казаното от него. Излъгал ме е хитро с този аромат. Вместо тлъста, пиперена роза, на каквато се надявам от името на парфюма, ме е изиграл с карловска, нискомаслена и млечно розова роза. Потопена вместо във ваза, в издълбана кора на пъпеш, от която смуче и излъчва аромата ѝ през цветовете си. Нещо такова би представлявало в действителна възстановка началото на Rose Poivrée. За вторичен илюзионен филтър розата е посипана със силно ароматен, но сух и пресован на зърна кориандър. Пръскам щедро, чак докато не визуализирам до последния детайл как да направя тази аранжировка за лятната маса в градината: цял пъпеш с отсечен капак и издълбана вътрешност като за хелоуински фенер, вътре букет розови, добре разцъфнали рози с къси дръжки, наръсени отгоре и отстрани с кориандър. И докато спра да бъркам началото на парфюма с това от Osmanthus на същата марка, в което също се припознавам.


Да парфюмирам


обилно си има всъщност, по-важна причина. Rose Poivrée заглъхва и спирам да го чувам, както спирам да чувам шумното парти на съседите като затворя прозореца. Подочувам нещо, но вече не е глъчка и не мога да подслушвам какво си говорят. Мирисът на българска роза, който има в началото плътност на залято с розова вода малеби, остава рехав след половин час сякаш съм си обтрила лицето с напоен в розовата вода тампон. Тънката диря на отшумяване сключва почти нулев ъгъл, точно където трябва да се появи сърцевина на парфюма, като захлопнат капак. След затръшването му остава да се точи ветиверът на Елена, както наричам мислено този вариант на тревисто-дървесна сладост, с петролен оттенък в мириса. Познат ми е и от Vétiver Tonka и от Un Jardin Sur Le Nil, и от Un Jardin Sur Le Toit на същия автор. Само защото е написан цивет в парфюмния състав, не ми се струва достатъчно да повторя написаното в най-известните парфюмни блогове на английски език. Всичките уважавани ароматни блогъри са открили като наговорени помежду си животинския секрет в аромата и му приписват съответната чувственост. Очевидно моят нос е недообучен, защото нищо от първичната миризма на цивета, позната ми от шипрови парфюми, не откривам в Rose Poivrée.


Българска розова вода


за малеби или козметични цели или розова роза сиропирана в малко пъпеш за начало, следи от роза като втора сцена и пада тревно-дървесна завеса за финал. Горе-долу такъв класически сценарий има представлението Rose Poivrée. Дошлите като мен, да гледат маслената и знойна, овкусена пикантно роза от афиша, се въртят недоволно на седалките. Освен, че не са видели любимата си актриса в нова роля, ами и спектакълът е твърде кратък за парите си. Можело е да го анонсират по друг начин. Жан-Клод Елена, том шести, издание второ, луксозна корица.

__________________________________________________________
* модел лабиринт от експерименталната психология, създаден по подобие на лабиринта в едноименния кралски дворец край Лондон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар