Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

13 февруари 2011

Gucci Accenti, Gucci



въведен 1995 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Oriental Floral



Има парфюми


и Парфюми. Има нежни и ефирни, както има обсебващо присъствени. Има изразено цветни, подчертано плодови, акцентирано дървесни, маркирано акватични...Има, в крайна сметка, парфюми за всеки вкус, за всеки сезон, за всяко портмоне. Този е класически парфюм. Ако трябва да проектирам с едно ароматно име, абсолютната си, относителна представа за парфюм, бих дала Gucci Accenti за пример. Дали защото парфюмното ми самосъзнание се е оформило точно в началото и средата на 90-те, но Gucci Accenti е за мен първокласен образец на класическата идея за парфюм. Гладък, пастелен, женствен, универсално приложим. Без да прави опити да оригиналничи, да фамилиарничи, да изкушава, да изземва думата, Gucci Accenti е от онези аромати, на които може да се разчита, когато не си сигурен какво да избереш. Парфюмът няма да те изложи. Няма да се чувстваш некомфортно, дори да не го харесваш искрено.


Почти


невъзможен за дисекция, толкова хомогенен е ароматът. Плодовото присъствие е дегизирано и дори най-недоволният нос, като моят когато става дума за плодови нотки, трудно ще се сбърчи. Фруктозното сърце на аромата е всъщност меко и конячено. Напомня ми микс от сушени плодове, залети с качествен коняк и ме връща с години назад, когато беше популярен домашният тути-фрути ликьор. Редях и аз пластове от всички сезонни плодове, които се появяваха, доливах с алкохол и чаках следващия сезон. Огромната стъкленица ставаше пъстра като гланциран натюрморт, а задоволството да поднеса на гости чаша от домашното питие и чинийка с няколко плодчета, беше несравнимо. И в Gucci Accenti, както и в моя тути-фрути, алкохолът е силно летлив и остава само неозахареното сияние на плодовете. Колкото по-дълго изсъхва ароматът, толкова повече става Gucci. Тяхната основа е характерна, както тази на Guerlain и Hermes. Успокоен, парфюмът ми поднася познатата от L`Arte di Gucci елегантна комбинация на роза и жасмин, на която се радвам значително повече, отколкото на плодовете. Сандаловото дърво затопля завършекът на аромата, но и аз като други по-скоро бих го определила като ориенталски плодов, а не цветен, заради значително по-изразеното плодово присъствие.



Класическата



елегантност на Gucci Accenti има типично винтидж звучене и все по-малко почитатели сред по-младата парфюмна клиентела. Макар да съм подходящ обект за този аромат и да оценявам неговата композиция, трудно бих носила парфюма, освен в случаите, в които искам да съм неутрална. Съвременните класически аромати са вариации на същата тема като в Gucci Accenti, но и те не ме въодушевяват до степен активно носене. Липсва ми характерност в този род парфюми, вероятно защото са твърде много от вида и масово носени. Много от тях отпадат от парфюмната карта, заради изобилието на това предлагане. Всъщност и Gucci Accenti е спрян от производство, което покачва цената му при колекционерите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар