Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

31 август 2011

LP No:9, Penhaligon`s



лансиран 1998 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Spicy Floral


“ Разказах си

неволите на Мадам Ру,
знаете я нея – циганката
със златната коронка на зъба,
дето живее на 34-та и Вайн,
и продава бутилчици Love Potion Number Nine”


Тази рок жица, с басов волтаж, я изпяват The Clovers през 1959-та, но става хит от устата на The Searchers (1966). Парчето пеят и The Coasters, и изобщо темата за любовния елексир № 9, който прави магии, си намира всевъзможни продължения. Сандра Бълок и Тейт Донован правят от сюжета забавна, едноименна комедия (Love Potion No. 9, 1992); Penhaligon`s пък го материализират с парфюма си от 1998-ма. Вземаш любовния еликсир и другият пол пощурява по теб, върви по петите ти и има вид на зомбиран. Действа пристрастяващо и е допингът на всеки, на който не му върви в свалките.


“Миришеше на терпентин,
приличаше на мастило,
стиснах нос, затворих очи
и отпих..”


И тази част от песента се е мярнала в парфюма. LP No:9 е патладжанено – мастилен на цвят и ако не бях изсветлила снимката си, нямаше да се виждат надписите му. Ако не на терпентин, на зловеща тинктура определено имитира мириса. Началото му трясва с гръм, като от шипров парфюм. Не съм единствената, която го е заподозряла в шипровост – като поразрових, видях още някой, който се е усъмнил в дъбовите мъхове. На всеки, който не харесва миризмата, ароматното начало би се сторило чудовищно като врящ казан, бъркан от вещица. Къкрят билки и е тъмно зелено от мушкато и естрагон - на мирис, лилаво от лавандула - на цвят, направо страховито. Почти същото като във Vie de Chateau (Parfums de Nicolaï). Надолу се разделят и LP No:9 поомеква до цветната си сърцевина. От букета стърчи само пикантно овкусен и рязък карамфил. Не блáжен и разплут като в Boudoir (Vivienne Westwood), ами на дебела и стeгната връзка, омотана с ластик, за да не се пръскат настрани цветовете. Розата и жасмина са само придатъци на икебаната, от онези един-два цвята, които подреждат отстрани и сочат към земята. Пачули и амбра присъстват в равни части застъпени от началото до края , но най-вече в края, който напомня всички подобни и силно присъствени парфюми - Le Baiser Du Dragon (Cartier), Calamity J. (Juliette Has A Gun), Dune (Dior), ... . Подправките регистрирам объркани в готов микс и не ми мирише отделно на канела или ванилия. Кедър или пък мускус от състава ги заглушава. И като ефект – миризмата е дренирано подсушена. Не отива към плоскомерно и ориенталски ванилова, нито мазни. Не е и съвсем обезмаслен, но маслото остава утаено и идва през филтъра на горната си, оцветена част.


Ако токсично


може да се употребява с положителен замисъл, LP No:9 е именно вечерно токсичен. Като двата пръста на дъното на чашата, които си сипваме за обезмастиляване на нервните окончания. Любовен ефект не наблюдавах, но и не съм търсила. По-вероятно ми се струва да стресна мъжкото присъствие, отколкото да го замая. Това не е зле маскиран сладострастник като Trouble (Boucheron) или милозливо цветно букетче. LP No:9 може да мине и за мъжки или унисекс, въпреки, че си има отделно издание за мъже. За по-смели е, които са ненаситни за повече пачули и амбра, и които не бъркат миризмата на диви карамфили с тази от опело. Карамфилова тинктура.

Няма коментари:

Публикуване на коментар