Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

21 февруари 2011

Encre Noire Pour Elle, Lalique



въведен септември, 2009 г.
Еau de Parfum
Olfactive Group: Floral Woody Musk


Най-после


го намерих: ароматът от гардероба на майка ми. Така и не попитах с какво постигаше тя това ухание във времена, в които най-скъпият и недостижим парфюм беше Byc Moze. Спомените ми за минали години са хаотично разбъркани и нереални, но този мирис помня и безотказно свързвам с детството. Ароматът на класическа, маслена, червена роза. Кадифено нежна на допир, интензивна като аромат, медена от слънце. За разлика от много други, които откриват уханен спомен от далечното минало, но не им харесва идеята да го носят като свой парфюм, аз се парфюмирам с удоволствие с Encre Noire Pour Elle. Солидното му присъствие би натежало в едно офис ежедневие, но моето не е такова. Предпочитам го все пак вечер, когато светлините на всички лампи в къщата дават меки отблясъци на любимите ми предмети и когато розата в аромата ми напомня тежка плюшена завеса, зад която е топло и сигурно. Идеално разтворена и зряла, тази роза е тъкмо в апогея на своя аромат. Затова и я свързвам с пророческата възраст над трийсетте.


Бергамот,

фрезия и вид мускус би трябвало да отчитам първо, според документацията за връхните нотки. Дори и с повече въображение, не откривам нито едно от изброените. Encre Noire Pour Elle се нанася като роза. Официално облечена, застава на сцената и започва мецосопранната си ария. На границата на писъка, тя взима най-високите октави майсторски. Ако сте слушали мецосопрано соло, сигурно сте имали като мен инстинктивния порив да си запушите ушите, преди оперната певица да ви счупи на парчета като стъклена чаша. За такава ария на розата говоря и в парфюма. Спасява ме от счупване само акомпанимента на оркестъра зад нея, който опудря високите тонове. Ако беше акапелно, това изпълнение би ме пречупило наистина. Не знам откъде идва усещането за пудра, но с изсъхване на аромата се разгръща и милва като огромното пухче, което си представям, че е имала на гримьорната си тоалетка Мерилин Монро. Изключително траен аромат, дръзко присъствен и трасиращ стъпките, по които сте минали.



Черно мастило


би трябвало да означава избраното за парфюма име. Струваше ми се, че далеч не му подхожда, но изведнъж ми хрумна, че наистина съм като индиго, когато нося Encre Noire Pour Elle. До каквото се докосна, оставям маслени следи от роза. Медена от слънце и много тържествена. Би трябвало да има много по-ретро звучене и сигурно за повечето, които познават аромата, е именно ретро розa. Има и нещо модерно в нейното излъчване, което много харесвам. Не я подмладява гротескно като лифтинг, а смекчава годините, които е прибавила след като е била любима на майка ми. Не е така осъвременена като в Lady Vengeance (Juliette Has A Gun), но има същите искри и наситеност, без да е центрофугирана маслеността й. За почитателите на роза в парфюмите, тази вариация би била особено любопитна. За мен е ароматно пухкав спомен от далечни години.

1 коментар:

Анонимен каза...

Имах проблем с публикуването.morkovianka съм.
Това е мнението ми за Encre noir pour elle от cosmeticsclub.org:

Дизайнът на шишенцето наистина напомня мастилница.Загадъчно изписаните букви,подсилват впечатлението за нещо старо,недокосвано скоро,позабравено дори...
За мен ароматът е странен.Съмнявам се,че бих го носила.Усещам роза и една особена ''мухлясала'' нотка-на пергамент,стоял в зида на замък дълго,дълго време...
Честно казано,харесвам старите неща.Но ми се струва,че това,което пише на този свитък,не е нещо,което ще ме заинтересува.Прекалено отдавна е било.Прекалено отдалечено във времето.И пространството.

_________________

Публикуване на коментар