Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

28 юни 2011

Calyx, Prescriptives




лансиран 1987 г.
Olfactive Group: Floral Fruity


Петзвездната



оценка на Лука Тюрин е причината за любопитството ми и понеже и други четат “The Guide”, цената на парфюма хвърчи някъде в стратосферата над Западна Европа. Парфюмният случай на Calyx се оказа истинска загадка - има ли Eau de Parfum версия или е само Eau de Toilette като никъде по флакона не е обозначено, реформулиран ли е след поглъщането на козметичния бранд Prescriptives от Estee Lauder, предлага ли се все още. На нито един от тези си въпроси не успях да си отговоря еднозначно, въпреки щателното претърсване. Страницата на Prescriptives мълчи по въпроса. Със сигурност знам единствено, че моят Calyx е много по-близо до описаната от Лука Тюрин guavа rose, отколкото до всички тревно – цитрусови версии за които се уморих да чета. Заключвам тогава, че парфюмът е реформулиран каквито жалби срещнах във fragrantica.com. Не мога да съчувствам на онези, които познават Calyx отпреди, за мен това е първата среща с него. И като за първа среща, той е издокаран прилично - успя да ме впечатли с гладка и перфектна заобленост. Тези преценявам като най-силните му козове.



Никъде


и в нито един от момент не откривам зеленото или цитрусовото. Още по-малко ми се удава да различа плодовото. Calyx започва с обли и силно опудрени рози и момини сълзи, снимани без zoom. Меко цветно начало като току-що отворена капсула червило Ида или Ален Мак. Съвсем прясно червило, невъргаляло се още по дъното на чанти и чекмеджета. Прелестна ретро миризма за мен, в никой случай гранива или престояла. Усещам се добре опудрена и много, по тази причина, блага. Ароматът приема всичките ми контури за свои и не се дистанцира от мен. Обича ме и играем тандем, като той е чистата ми и добре подсушена кожа. Ухая прелестно на себе си, но и настрани. Почна ли целенасочено да търся многобройните плодове от състава, фантазирам наистина намеци за маракуя и пъпеш. Деликатни намеци, които не дразнят заклетия антиплодов парфюмен активист в мен. И нежни фрезии съзирам, но до дъбови мъхове и кедър не стигам. Трябва да са там, щом толкова ми харесва.



Не стърчи


като парфюм около мен Calyx. За много от чудесните парфюмни аромати си мисля, че на ултравиолетова светлина ще се виждат като настръхнали шипове. Обратно, този парфюм е като лъчението на крем, пръскано от топлината на кожата ми. Нещо като естествено, антикорозионно покритие. Не разбирам защо се различава толкова много усещането ми за Calyx от това на другите. Не се и лаская, че след като го опознах и изчетох подробното ревю на Лука Тюрин открих всичко, без дъбовите мъхове, за което е писал. Объркана съм само, защо е толкова различно схващането. Ако преценявам балансът и естествената кройка на аромата, ако съм истински парфюмен критик, сигурно и аз щях да посягам към многото звезди. Но съм обикновен парфюмен потребител, който обича пудрените парфюми и логично обикнах Calyx. За всеки ден, за без повод, за чистото усещане около мен го обикнах. И заради любимата миризма на червила от миналото, които в много парфюмни класики съм откривала - малко или много обаче, престоели. Прясна Ида от ретро-пастелна гама. Без перлени отблясъци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар