Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

18 декември 2011

Diorissimo, Dior






лансиран 1956 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Тротоарите



във Франция осъмват бели на 1-ви Май, точно както нашите почервеняват на 1-ви Март. Очите ми преляха при вида на толкова момини сълзи по спретнатите улички на Авиньон. В едно такова бистро, първомайско утро наблюдавах как минувачите спират и купуват момини сълзи на букетчета или в елегантна саксия. Кислородът се обогатява с идилия и с два протона пролетен тонус. Като се сблъскат с това ядро и момините неутрони, из въздуха се пръскат микронни обичливи частици. За французите 1 Май е колкото La Fête du Travail*, толкова и La Fête du Muguet**. Според хрониките традицията тръгва преди пет века от един френски крал. Подарили му момини сълзи като символ на късмет и добруване през годината и той си взел повод да подарява цветята на дамите от двора всяка година в началото на май. Оттогава насам букетчетата се подаряват на близки, на любими и на приятели. За французите момината сълза е свещено цвете, което носи късмет. Любимо било и на Christian Dior, затова го увековечава през 1956-та с революционния за времето си Diorissimo.

Стълбата на Яков,


сълзите на Мария, лилията на долината, майската лилия,..., ушенце на сърничка – са все имена на момината сълза, изплували от различните предания и легенди по света. Научавам ги едва сега, а иначе момините сълзи отнасям към невинност и състрадание, но най-вече са за мен милозливи. Не ги свързвам с късмета, както Christian Dior. Затова и Diorissimo, чиято моно тема е момината сълза, ми ухае горестно и носталгично. Има нещо тъжно в мириса на тези цветя, което е заседнало и във флакона. От началото до края си, ароматът на Diorissimo е 24-каратова момина сълза – почти без примеси, много благородна със своята креместа автентичност. Сякаш никъде в този аромат няма химия, нито за миг не ми прилича на парфюм. Той е буквално предаден огромен букет от хубавото пролетно цвете. Нанася се с крехкото и кокичесто зелено от стъблата и листата, изсъхва до белия крем от нежно накъдрените като с оверлог цветчета и завършва в съвкупление с провисналия отгоре люляков храст. Нито подправки, нито други ноти ми свирят. Diorissimo е цветно ухание на бяло, което полилавява млечно към люляковия си завършек.


Дали в първоначалното


му издание с цивет в състава е имало друга интрига, не знам. Аз се добрах само до реформулирания тираж от наши дни, в който няма забранените от IFRA животински секрети. И макар да е преобразяван, ароматът си е останал истинският от природата, все едно не го е пипвала човешка ръка. Все съм попадала на парфюмни момини сълзи, но тези дори не са парфюмни – само автентично ароматни. Diorissimo ми ухае старомодно в добрия му смисъл – със свенливостта на самите цветове, които се завиват като във фунийка около листата си и трябва да разрошиш туфата за да си откъснеш. Ароматът им е побледнял от срамежливост, но не прозира. Има дълбочина, от която се носи предупреждение за отровните свойства на цветето, ако не го оставиш на мира. Пестеливото нанасяне не е в стила ми за цветните парфюми, а тук се съобразявам да не се закачам с толкова бяло, за да не ме приспи с упойката си.


Да го нося

само през пролетта би било твърде очевидно за мен. По-скоро го съчетавам с ретро настроения и светли дрехи, но най-вече като ме обземе някоя необяснима печал. Когато ми е радостно отвън, пък зад кадъра ми вървят помрачени мисли за преходността ми. Преведено - искам да кажа, че не се чувствам пролетно невинна и тонизирана – каквато се очаква да съм в болерото на Diorissimo. Напротив дори - бяла съм, но отвътре тъжнея. Красотата на печал.

_______________________________________________________
* ден на труда
** ден на момината сълза

2 коментара:

Anna каза...

Аз чак сега разбрах, че има два вида Диорисимо - първото е оригиналното, от 50-те години, в розова кутия със сиво кръгче в средата, шишенцето също изглежда по друг начин. Наричат го винтидж Диорисимо.
Второто е римейк на първото, ако не се лъжа от 2009-та година, кутията е бяла с розово кръгче, а шишенцето изглежда точно като това на снимката.
Та тук за кое от двете си писала? Пишеш "лансиран 1956", тоест става дума за старото, но на снимката е новото (и в това съм сигурна, защото току-що си го купих):)

Зоя Нисторова каза...

Прекрасни думи за този аромат! Направо попиват в теб!

Публикуване на коментар