Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

20 юли 2011

Ninféo Mio, Annick Goutal







лансиран февруари, 2010 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Woody Aromatic


По странна


закономерност, винаги като се сещам за Annick Goutal, правя мост към Keiko Mecheri и обратно. Сигурно защото и двете са били талантливи пианистки преди да превърнат страстта си към аромата в собствена орбита. И понеже са красиви и одухотворени жени, с много заряд за отдаване, смело преуспели. “Вдъхновение идва отвсякъде, само трябва да си държим очите отворени за него”, ми каза Keiko Mecheri в интервюто си за Аромастилница. В парфюмерията, градини от всички краища на света са ценен и чест източник на вдъхновение. Знаменитата колекция Jardins на Hermès , градините на Isabel Derroisné, смокиново-ляновата градина на Parfumerie Generale - PG16 Jardins de Kerylos, са само няколко, за които се сещам на момента. Списъкът е дълъг всъщност и jardin е почти толкова често срещано в името на парфюм, колкото и femme и homme. Сред ароматите на Annick Goutal има също вдъхновени от градини, макар от имената им да не става очевидно. В Eau d'Hadrien се оглежда митическа градина, Un Matin d'orage е азиатска градина след дъжд, а Ninféo Mio идва от Giardino di Ninfa.


Градината на нимфите



е на половин час път от Рим и има богатата история на средновековния град Ninfa, в чиито руини се оплита. През нея тече едноименна река и мнобройни малки извори, оформили езеро. Уникалната екосистема е особено чувствителна и затова достъпът до градината е само в определени дни. Новата ѝ част датира от 20-те на миналия век и е романтична градина в англо-саксонски стил. Запазен в едната ѝ част е и първообразът hortus conclusus от XVII век. Hortus Conclusus е затворен тип средновековна градина, обожествяващ Дева Мария, в която всяко растение е подбирано с религиозна символика. Трудно се разказва подобна красота с повече от 1 300 растителни вида върху осем хектара площ – трябва да се види. Само снимките ми спират въздуха. Още по-въздействащо ще е на живо - ме кара да мисля парфюма. Различни видове магнолии, японски кленове, брези, под тях храсти будлея, които привличат пеперуди, още по ниско –маргарити, циклами, анемонии – са само някои от по-характерните видове. Мекият климат позволява и тропически растения като авокадо и банан. Това научавам от страницата на фондация Roffredo Caetani, която се грижи за опазване на Ninfa. Такава красота е вдъхновила Isabelle Doyen и Camille Goutal за парфюма. Isabelle Doyen е дипломиран от ISIPCA парфюмер и от средата на 80-те работи за Annick Goutal като нейна асистентка. След смъртта ѝ в края на 90-те, Isabelle Doyen продължава работата си с дъщерята на Annick Goutal, която поема парфюмната къща.

Ninféo Mio



срещах най-вече като смокинов аромат препоръчван. Откакто имам парфюма не мога да реша дали не е сред най-красивите цитрусови аромати повече, отколкото в класацията ми за смокинови. Във всеки случай не е просто смокинов парфюм. В ароматното му начало има много и красива лавандула. Лавандулата е почти запазена за мъжките парфюми и за разлика от ветивера, който също предпочита мъжете, може наистина да внесе афтършейвна миризма. Не и в Ninféo Mio. Освен, че е дозирана, е мека като във възглавничките или сашетата за между дрехи. Най-вече е свежа заради дуета си с лимон. Нехимичен, силно ароматен Amalfi лимон. Този сорт е титулуван за принц на италианските лимони и е най-предпочитан в кулинарията – много сочен, с най-дъхавата кора, без защитно восъчно покритие. Свежо и прохладно ми мирише в първия си час Ninféo Mio. Бях се стреснала от предварителните мнения, че е особено рязък и много зелен аромат. Не ме прерязва и не ми зеленее толкова, колкото очаквах и колкото пише навсякъде. Той няма и мощно излъчване след първите минутки, а по скоро невидимо за околните. Зеленината му е ярка, но стои прозрачна – не плътна. Близо до мен е като прохладна кожа, надяната върху моята. Косата ми пък, ухае като обветрена покрай море. Чак когато е добре омекнал и под лавандулово – лимоновата свежест, разпознавам тръпчиво зелен смокинов лист и смокиново мляко от неузрели плодове. Не силно и не натрапчиво, но отчетливо. В ароматния състав на Ninféo Mio има нещо ново и много интересно - lentisque. Срещам за пръв път в парфюмна пирамида това етерично масло от шам фъстък, но не го разпознавам. Само си обяснявам с него защо всички свежи нотки са по-благородни и тихи, не така ярки и мецосопранни. Lentisque (Pistacia lenstiscus) Absolute или още Mastic Absolute е зелена маса с плътност на восък, която се нагрява преди да се смеси. Придава билкова зеленина и смолисто – дървесни оттенъци с деликатно сладък, кумаринов и балсамов дъх. Така и ми ухае от Ninféo Mio - близо до мен различавам прохладна лавандула, ароматни лимони и млечно смокиново присъствие. Около мен е мек и благ, прозрачно зелен и интимно дървесен. Дървесните светлосенки са внесени от bois de citronnier или лимоново дърво, тоест отново са наклонени към свежо, повече отколокото чисто дървесно.



Ухае ми с часове,


но се излъчва отблизо. Толкова по-добре, защото е по смисъла си прохладна миризма за лятото, когато на всички им е тежко да дишат. Добър цитрусов аромат като този се среща трудно, защото се прави трудно. Цитрусите присъстват в домакинската и мъжката козметика и в много парфюмни екземпляри препращат към тяхната нелуксозност. Ninféo Mio е типичен унисекс аромат, без акценти върху друго, освен върху успокояваща свежест. Не е типичен парфюм и затова не търся лукс. Луксозен не мога да нарека самия аромат, но е луксозно пресъздадена свежест и прохлада. Носи прелестно средиземноморско амбиенте. Зарежда с тонус.

Няма коментари:

Публикуване на коментар