Mon Jasmin Noir, Bvlgari

лансиран 2011 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Floral Woody Musk



Късмет

имах, че не съм гледала рекламната кампания на Mon Jasmin Noir преди да се запозная с него и да го купя. Вероятно нямаше да съм съгласна да го помириша дори, ако бях. Всъщност, много рядко поглеждам рекламните клипове и снимки. Парфюмите разглеждам като най-различни бутилирани емоции и не ми допада масовата практика да ги лансират полуразголени холивудски анатомии, колкото и красиви да са. Рядко виждам стилни сценарии; струва ми се, че преобладават похотливо интимните. Представят най-често парфюма като средство за прелъствяне и ако питат мен - насаждат пошлеещо име на мейнстримния асортимент. Силно гримирана, зле прикрита голота, разноцветни и лъскави камъни по бижутата, лъстив поглед и един лъв за галене ми идва много. Както и траурната черна панделка, завързана на флакона, която побързах да разтребя някъде. Предварителната ми нагласа щеше да бъде твърде опосредствана. И заради преднамереност можеше да пропусна един хубав аромат.


Три години

след ноктюрно топлия Jasmin Noir, Bvlgari лансират това продължение в светъл вариант. Прицелено в “енергичната, умна и елегантна жена, със закачливо чувство за красота” по думите на дизайнерите. Не разпознах това послание в клипа. Mon Jasmin Noir ухае чувствено наистина, но е най-вече модерно абстрактен жасмин, съчетан интересно. Жасминът и розата са най-използваните цветя в парфюмни аромати, но с жасмин внимавам особено. Може да бъде тежък, суров и еметичен като в Royal Pavillon (Etro, 1989) и Eau de Gucci (Gucci, 1993), които ме стискат за гърлото. Такава трябва да е била модата му в началото на 90-те. Рафиниран почвам да го откривам едва около 2000-та. В Envy (Gucci, 1997) е нежна жасминова пудра, а в Jasmin White Moss (Estee Lauder, 2009) поне не е съвършено суров. Един чудесен обзор на жасминовата еволюция предлага Калина Гарелова в Тестера на “Капитал”. Допада ми много новият му имидж в Jasmin Noir и Mon Jasmin Noir и еволюирал ми се струва точната дума.


Не ми ухае на


момини сълзи началото на Mon Jasmin Noir. Изобщо дори, въпреки, че са посочени. Мирише приятно зелено като от листа на теменужки или листа на момини сълзи, без цвета участвали. И като от жасмин зелено, но фино. Възможно друго обяснение, освен еволюция, е и вида на жасмина. Той има повече от 200 разновидности, а в Mon Jasmin Noir са ползвали Jasminum sambac и Ailes d’Anges (ангелски криле). Изглеждат по-нежни цветя, от онова, което наричат обикновен жасмин и тук ухаят нежно. Прочетох в един уважаван блог, че Mon Jasmin Noir е подчертано плодов спрямо предшественика си и съветват тези като мен, които недолюбват плодове в парфюм, да са осторожни. Или аз не съм чак такъв плодоненавистник, или наистина са много деликатни и недразнещи плодови полутонове, които има в аромата. По-скоро сладостта е гурме сладост от нугата в състава и не е фруктозна. Осезаемо, но абстрактно и плътно сладък. Половин час след нанасяне, от Mon Jasmin Noir остава онова, заради което го купих. Мускус с неопределено луксозен, восъчен мирис. Като скорошен почитател на мускус, какъвто се диагностицирах, от него очаквам усещане за особена чистота. Тук не е точно чист, ами буквално луксозен. Пачули от състава не си намирам, а кедърът си го въобразявам.



Хубаво блендиран


е за мен ароматът на Mon Jasmin Noir и безразличен към повод и сезон. Jasmin Noir топли, докато наследникът му може да се впише във всяко време, без горещините. Има хубаво замазания контур на женски стилизиран профил. Стои елегантно и единствената причина да не мога да го оприлича на някой друг е, че ми напомня за всички от последните две години и за никой определено. Ако можеше да режисирам рекламното му видео щях да избера само силуети, без типажи. Трудно ще го идентифицирам сред много, но пък в едно такова множество, ще е най-елегантно неопределеният. Не блести с оригиналност, въпреки много интересната нуга сладост и няма ярък идентитет, обаче липсата им е луксозна. С безкраен мускусен остатък.